Елисавета Багряна
Люлчина песен

На моята внучка

Зимата владее пълновластна,

с губер бял е Витоша покрита,

в гънките на нейното „Копито“

заблестя вечерницата ясна —

сякаш в люлка легна си за сън.

Притаи се вятърът навън.

 

Ти защо ми не заспиваш още,

мое малко, палаво момиче,

мое топло, буднооко птиче?

Нека майка ти будува нощем,

нека майка ти с тревога бди —

сън спокоен спи ми, спи ми ти.

 

Да отминат дните буреносни,

да се пръснат облаците тежки,

пролет ведра, пролет всечовешка

старата планета да докосне —

да отвее с бялото крило

сянката от нейното чело.

 

Спи, расти ми радостна и яка,

че пред тебе дълъг път открит е —

пътя неизминат към звездите

теб и твоите връстници чака.

До вечерницата излети —

виж земята ни — зорница — ти.

 

Спи сега спокоен детски сън,

аз ще бдя да бъде тихо вън.