Елисавета Багряна
Дете и майка

Детето:

 

— Защо така навъсен

и тъмен е Балкана?

Защо са дните къси

и тъй студено стана?

 

 

Майката:

 

— Защото вече лятото

далече си отиде,

и есента с колата

у нас на гости иде.

 

Детето:

 

— На нашата лозичка

зелената премяна,

и от гнездото птичката —

къде се всичко дяна?

 

 

Майката:

 

— Там, дето вечно лято е,

отиде да зимува

певичката крилата.

А долу на земята

налягаха листата

и своя сън сънуват.

 

 

Детето:

 

— Ти знаеш всичко, мамо.

 

 

Майката:

 

— Защото съм голяма.

 

 

Детето:

 

— Щом стана ученичка,

и аз ще знам ли всичко?

 

 

Майката:

 

— Ще знаеш… Спи сегичка!