Елисавета Багряна
Дете и мравка

Детето:

 

— Мравке, божия душице,

от зори, дорде се мръкне,

цял ден тичаш, цял ден мъкнеш

сламчици, зрънца, трошици.

 

Ти от мъничко си сита,

мъничка е твойта къща,

що се трепиш, що се връщаш

вечер капнала, пребита?

 

 

Мравката:

 

— Чуй, детенце непознато,

днес е топла, златна есен,

весел е трудът и лесен,

пълна е с храна земята.

 

Днес аз сбирам, за да имам

в дни студени, мразовити,

в дни под сняг и лед зарити,

в дни на дълга, люта зима.