Читателски коментари (за „Задочни репортажи за България “ от Георги Марков)

  • 1. Венци (5 март 2009 в 21:18)

    Здравей драги читателю, който случайно си решил да разгледаш коментарите тук, а не да се осланиш на собствената си преценка за това произведение!

    …Не искам да коментирам болката на останалите роднини на комунизма тук…

    Само ще Ви кажа, че много ги боли! Боли ги, че „Задочните Репортажи“ съществуват! Боли ги, че откриват истината за своето нещастно минало съществуване! Не случайно през месец Март 2005 година беше представена книгата „Задочни интервюта с Любен Гоцев“, който навърши 75 години….

    Да Ви напомня случайно горното заглавие на някаква „далечна“ алюзия с произвението на Джери Марков?!

    Вярвам, че има участник познал верния отговор. Гоцев едва ли не иска да каже с това горното ( не знам как да го нарека… ): „Ето Марков- Аз те надживях! Историята ще запомни мен! а теб, който убихме в Лондон, никой няма да те помни“. Дали е така? Как смятате?

    Колко от вас са чели произведенията на Джери, за да се изказват за неговите качества на писател : романа-повест „Жените на Варшава“ , „Портрет на моя Двойник“, „Покривът“, „Атентат в затворена Улица“, „Асансьорът“, „Архангел Михаил“, „Аз бях той“, „Да се провреш под дъгата“, „Комунисти“????

    … Не искам повече да продължавам с коментара си тук. Всеки трезвомислещ българин, няма да се остави да бъде заблуждаван с тези коментари, а ще се довери на своето вътрешно АЗ прочитайки задочните репортажи за България.

    Само ще добавя, че колкото и „съществата“ да се опитват да фокусират и предъвкват темата за убийстовото на Марков, с каква съчма, каква отрова и точно минута по минута -ТЕ НИКОГА НЯМА ДА НИ ОТКЛОНЯТ ОТ СЪЩИНАТА НА ПИСАНОТО СЛОВО, КОЕТО ОСТАВИ ДЖЕРИ МАРКОВ ЗАД СЕБЕ СИ!

    Почивай в мир, задочни приятелю!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.