Елисавета Багряна
През прозореца

Откъде сте долетели

толкоз чисти, толкоз бели —

зимни пеперуди мили —

вий, снежинки белокрили?

 

Тъй ли чисто, тъй ли бяло

горе е небето цяло

и така ли тихо, мирно

там валите вий безспирно?

 

През прозореца ви гледам —

наваляхте цяла педя.

Дървесата и лехите

бял цвят китно ги накити!

 

Хора, улици и къщи,

сякаш че не са те същите —

толкова разхубавели,

пременени, чисти, бели…

 

Ех, и аз не мога вече

тъй да гледам отдалече!

Весел смях и вик се чува —

вън децата пак лудуват!

 

— Ида! Ида! Ей сегичка

ще си грабна аз шейничката

и се вам, снежинки, вричам

до довечера да тичам!