Елисавета Багряна
Есен

Есен подранила,

много си ни мила

с гроздето в лозята,

с делвите в мазата.

 

Но не бързай много,

не плаши ни строго —

рано е за зима —

толкоз време има!…

 

Вятърът, що прати,

клоните разклати,

листите отрони,

птичките прогони.

 

Много се страхуват

тука да зимуват,

литнаха на ято

да си дирят лято.

 

А пък ний, горкички,

без цвят, без птички,

в къщи да седим,

дните да броим!…