Елисавета Багряна
Зимата, пролетта и детето

Зимата

 

Аз съм люта баба Зима,

всички плаши мойто име:

дето пратя взор сърдит,

духва вятър мразовит.

Който чуе моя глас,

затреперва цял от мраз.

Щом си веждите намръщя,

всеки бяга в свойта къща…

 

 

Пролетта

 

А пък аз съм пролетта.

Нося радост на света:

дето мина — зеленее,

де погледна — слънце грее,

а усмивка дето пратя,

там разцъфват и цветята!…

 

 

Детето

 

Не плаши ме, бабо Зимо,

и във тебе радост има.

Ами славните пързалки

за нас, палавците малки?

Хайде, дайте си ръцете —

аз обичам ви и двете.

Пролет ли е, или зима,

радост за децата има!