Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2013 г.)

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Заб: Вероятно липсват сюжетни разделители между параграфите и наклонен текст.

 

Издание:

СТОМАНЕНИТЕ ПЕЩЕРИ. 1983. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.27. Научно-фантастичен роман. Превод: Огняна ИВАНОВА [The Caves of Steel / Isaak ASIMOV (1954)]. Предговор: Първородството на фантастиката — Огняна ИВАНОВА — с.5–8. Художник: Петър БРАЙКОВ. С ил. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32 (1/32 70/100. Печатни коли: 19,50. Страници: 312. Цена: 0.83 лв.

История

  1. — Добавяне

„Първите футуролози са писателите-фантасти, първата футурология е научната фантастика и писателите в този жанр не са забравили своето първородство. Трудно е да се намери футуролог, който да не се увлича от научна фантастика. Това, естествено, е неизбежно. Човекът, който не се интересува от бъдещето и смята научната фантастика за глупост, неизменно ще стигне до атрофия на въображението и никога няма да може да види какво го очаква по-нататък.“

Тези думи принадлежат на американския учен и писател Айзак Азимов. Роден през 1920 година, той още като дете открива научната фантастика от списанията, които се продават в бащиното му магазинче за бонбони, и остава завинаги верен на тази своя първа любов. Започва да пише разкази на осемнадесетгодишна възраст и макар че завършва специалността химия в Колумбийския университет и се заема с научна и преподавателска дейност, като работи в експериментален институт и изнася лекции по биохимия, през 1958 година напуска работа, за да се отдаде изцяло на интереса си към литературата. От времето, когато публикува първия си разказ, в който излага станалите вече класически три закона на роботиката (разказа „Лъжец“, 1941 г.), до наши дни, шестдесет и две годишният сега писател е автор на 170 книги — както научнофантастични, така и популяризаторски, върху различни аспекти на науката. Основни теми в творчеството му са отношенията робот — човек (сборниците разкази „Аз, роботът“ и „Останалите роботи“, романите „Стоманените пещери“, „Голото слънце“ и др.), проблемите на галактическата цивилизация, пътуването във времето и неговите парадокси, появата на мутанти (разказа „Свечеряване“, смятан за един от най-добрите в научната фантастика изобщо, романите „Краят на вечността“, „Самите богове“ и много други). Плодотворната му дейност е отличена с големите национални награди за научнофантастична литература „Хюго“ и „Небюла“. От 1958 година писателят води постоянна рубрика в „Списание за фантазия и научна фантастика“, а през 1963 година списанието също получава наградата „Хюго“ — „за добавяне на наука към научната фантастика“. През 1976 година Айзак Азимов започва да издава свое списание „Научна фантастика“, в което отново продължава щастливата симбиоза между ерудиран учен и талантлив писател.

Романът „Стоманените пещери“ е важен крайъгълен камък в неговото творчество. Големият град, а още повече свръхградът, всъщност представлява модел на човешкото общество. Фантастиката в това произведение не е самоцелна, а се опира на явления от настоящето, от нашата действителност. Още през 50-те години в списанието „Америка“ се появява предсказанието, че самата дума „град“ ще изчезне от речта, както е изчезнала думата „дилижанс“, защото хаотичното разрастване на градовете е започнало да прилича на стихийно бедствие. Знаем, че вече наричат Токио „болното сърце на Япония“, а Венеция — „умиращата красавица на Адриатика“, че Ню Йорк излива отпадъците си в река Хъдсън, че организации, комитети и цели правителства в последните години все повече и повече се занимават с проблемите за опазването на околната среда. А градът — това е и полето за дейност, и утробната среда на съвременника ни и като едно сравнително по-ново явление поставя и своите проблеми. Архитекти, биолози и социолози търсят най-добрите решения, за да измъкнат хората от съвременната стоманена пещера, от бездушието на бетона и асфалта, да спестят времето в краткия живот на човека, боледуващ от транспортна умора. Съществуват най-различни мнения и теории. Дезурбанистите смятат например, че свръхградовете ще измрат като динозаврите. Други правят проекти за градове-кули или пресечени конуси — всеки от тях, с диаметри 34 и 31 км и височина 1,5 км, ще събира 55 милиона жители. Според английския физик Дж. Томсън, лауреат на Нобелова награда, градовете на бъдещето трябва да бъдат неголеми и да са разделени на сектори така, че човек да върви десет минути пеша до работното си място (ако живее в града) или да пътува същото време с кола (ако живее извън него). В Англия и Япония е популярно разработването на модели на морски градове — акваполиси — около лагуна или върху плаващи платформи. Съществуват дори проекти за космически градове в издълбани планетоиди, където да се създаде природа, подобна на земната… Ясно е, че въображението на едни вижда подобия на Града, а на други — подобия на Вселенското селище, описани от Айзак Азимов още в началото на шестдесетте години в „Стоманените пещери“. При всичкия си оптимизъм науката признава, че в съвременните големи градове социалните недъзи се проявяват най остро — така, както ги описва перото на писателя фантаст, водено от прогностичната нагласа на учения.

Краят на романа „Стоманените пещери“ е обнадеждаващ — човечеството ще намери своя път към по-добър живот и ще разреши проблемите си, макар и далече от родната Земя. И ни се иска да вярваме, че и в тези предвиждания Айзак Азимов, верен на своето първородство, ще бъде прав.

Огняна Иванова

Край