Васил Райков
Послеслов

Кой е Светослав Славчев?

На този законен към всеки писател въпрос отговорът е и труден, и лесен. Най-краткият отговор: лекар, който тридесет години се занимава с журналистика и литература. Но освен това изключително добросъвестен, плодовит и разнообразен автор, желан и търсен навсякъде, където се създава популяризация на науката и фантастика; член на множество редакционни съвети и редколегии, включително и на редакционната колегия на библиотека „Галактика“ в ДИ „Г. Бакалов“ — Варна; търсен от издателствата съветник, когато се отчитат постиженията на издадени книги или се залагат бъдещите творчески планове. И още — дори да проследим само журналистическите му прояви, ще открием огромно по обем творчество, а освен активната си журналистическа дейност Светослав Славчев е автор и на 26 книги, радиопиеси, филми…

Светослав Славчев е роден през 1926 г. в семейството на учители. Основно и гимназиално образование получава в София, а през 1951 год. завършва Медицинската академия — хуманна медицина. Работи като лекар микробиолог до 1958 год., след което преминава на литературна работа: завеждащ редакцията за научнопопулярна литература в издателство „Народна младеж“, а от 1967 г. — заместник главен редактор на списание „Космос“.

Първата му книга — „Кръвта на цивилизацията“ — излиза още през 1947 г. Следват няколко научнопопулярни книги (1957–1960), една от които — „Живот без болести“ — е научна прогностика. Научна фантастика започва да пише от 1962 г. През 1970 г. излиза първата му книга с научнофантастични повести и разкази — „Крепостта на безсмъртните“. Втори сборник излиза през 1979 г. в библиотека „Фантастика“ на издателство „Отечество“ — „Следа към Вега-Орион“. Разказите от книгите му са преведени в СССР, ГДР, ЧССР, Полша, Румъния. В Япония е преведен разказът „Гласът, който те вика“. В ЧССР бе преведена „Следа към Вега-Орион“ (1987), а в ГДР е под печат сборник с подбрани разкази „Астронавигатор Ферн“.

Славчев е активен сътрудник и на радиото и телевизията. Автор е на шест научнофантастични радиосериала, между които „Великият марсианин се завръща“ и „Часът на киборгите“. На два пъти е лауреат на Световния конкурс за радиожурналистика с научнофантастични пиеси: през 1966 г. първа награда за пиесата „Ловци на атоми“ и през 1969 г. Голямата награда за пиесата „Случаят Медея“. През 1982 г. Българската телевизия излъчи двусерийната научнофантастична пиеса „Венецианска хроника“.

Освен фантастика Светослав Славчев пише приключенски и криминални повести и романи: „Невидимите барикади“ (1967) в сборника със същото име; „Под знака на Скорпиона“ (1970); "Девет, числото на кобрата (1977); „Примката на харпиите“ (1982); „Смъртта се нарича Кентавър“ (1984). Написал е също и биографичните повести „Жижка еретикът“ (1968) и „Улици в Женева“ (1976}. Почти всички негови криминални романи са преведени в СССР, ГДР и ЧССР. По два от тях има телевизионни филми.

В научнофантастичната тематика на Славчев ярко се открояват две линии. Едната линия е на разкази и повести, в които има отглас неговото хуманитарно медицинско образование. Героите му са лекари или свързани с медицинската професия. Независимо дали се намират в миналото, или в бъдещето, те носят със себе си заряда на хуманността. Такива са повестите „Крепостта на безсмъртните“ и „Хроника от Сарагоса“. Главните герои на тези повести са лекари, попаднали в необичайни обстоятелства. Но не обстоятелствата и свързаните с тях перипетии са главното, а етичните конфликти, които тези герои трябва да решават: Фаустовският конфликт за безсмъртието и средствата за постигането му („Крепостта на безсмъртните“) и смисъла на разума във вечното противоречие добро-зло („Хроника от Сарагоса“). От този род е и конфликтът в „Шпага с рубини“ — трябва ли злото да бъде наказано, ако това едновременно руши правдата и доброто? Независимо от острия приключенски сюжет, етичният конфликт е изведен от автора ясно и недвусмислено.

Втората линия е на героя — астронавигаторът Ферн. Ние се „познаваме“ с него още от 1979 г., от „Следа към Вега-Орион“ — обаятелен герой, уж обикновен, с нищо неизпъкващ над другите, но достоен за дела, които неизбежно печелят нашето възхищение. Към тази поредица разкази вече можем да прибавим и „Няма път за «Херкулан»“. Светослав Славчев продължава да изгражда образа на този астронавигатор от бъдещето, да прибавя нови и нови щрихи към него, да го обогатява. Докога?… Докато се превърне в супермен ли? Авторът не се стреми към това, а тъкмо напротив. Неговият герой от бъдещето не е супермен, а само един обикновен човек в необикновени обстоятелства. Ферн е умен и решителен, както подобава на професията му, но едновременно с това е малко прибързан, малко сприхав и може би доста самоуверен. Смел е, но има случаи, когато откровено се страхува. Нищо човешко не му е чужно, но едновременно с това не му е чуждо и едно от най-високите етични човешки качества — не се бои да залага живота си, когато нравствените принципи на Човека го изискват. И точно в това е тайната на неговото обаяние. В поредицата образи на астронавигатори от чуждата и нашата фантастика Ферн е един открояващ се, любопитен и запомнящ се образ.

И така — кой е Светослав Славчев?

Би могло да се отговори, че е автор на най-различни както в жанрово, така и в тематично отношение произведения, които се четат, гледат и слушат с удоволствие от хиляди и хиляди хора, независимо дали ни водят из небивали и трепетни приключения, или в огромния и вечно интересен свят на научното познание…