Марло Морган
Заслушани в молитвата на вселената (21)

ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА

Да живееш в племето означаваше да не отличаваш дните на седмицата, нито месеците, които се търкаляха! Беше очевидно, че тук времето няма нищо общо с календара. Един ден имах странното чувство, че е Коледа. Не бях сигурна защо. Нямаше дори и далечен намек за окичена елха или кристална купа с егфлип — топло питие от яйце, разбито с мляко и бира. Но най-вероятно да беше двайсет и пети декември. Това ме накара да се замисля за една случка, която стана в кабинета ми преди няколко години.

В чакалнята седяха двама пастори, изповядващи християнска вяра, които поведоха спор на религиозна тема. Разговорът достигна връхна точка на разгорещеност, когато те запалено започнаха да се препират дали истинската Шабат според Библията е в неделя или в събота. Тук, в Пустошта, споменът за този епизод ми изглеждаше повече от комичен. В Нова Зеландия вече беше първият ден след Коледа, а в този момент в Америка беше навечерие срещу Коледа. Визуално си представих кривата червена линия, която минаваше през синия океан върху атласа на света. Според този атлас времето започваше и свършваше тук. На някаква невидима граница, пресичаща вечно развълнуваните води, се раждаше всеки нов ден от седмицата.

Досетих се също как като ученичка в гимназията „Света Агнес“ през една петъчна вечер седях на стол в едно барче заедно с още мои съученички. Ние си бяхме купили бургери и чакахме да удари полунощ. Една хапка месо, изядена в петък, означаваше неминуемо смъртен грях и проклятие за вечни времена. Години по-късно това правило бе отменено, но никой така и не отговори на моето любопитство какво ставаше с бедните прокълнати души, които вече го бяха престъпили. Сега всичко подобно изглеждаше толкова глупаво.

Не можех да измисля по-велик начин да се почете предназначението на Коледа от начина, по който Истинските Хора живееха своя живот. Те не честват годишни празници като нас. Но те отдават почит на всеки член на племето по някое време през годината, и то не свързано с рождения му ден, а по-скоро като признание на таланта, на приноса за общността, на личностното духовно израстване на този човек. Те не празнуват остаряването, а ставането по-добър.

Жената ми каза, че нейното име и дарба в живота означава Пазителка на Времето. Те вярват, че всички ние сме разностранно надарени и се развиваме през серии от сили. Тя понастоящем беше артист на времето и работеше с един друг, който притежаваше способността за възстановяване на спомен в подробности. Когато я помолих да ми даде по-широко обяснение, тя ми съобщи, че племето се подготвя да потърси просветление за това и щяха по-късно да ми кажат дали да имам достъп до това познание или не.

Минаха три нощи, в които не ми преведоха нищо от разговорите си. Досещах се и без да питам, че обсъждането е съсредоточено върху въпроса дали да ме включат в някаква специална информация или не. Разбрах, че това не беше свързано лично с мене, а преценяваха факта, че аз съм представител на всички Мутанти по света. Забелязах, че Старейшината през тези три нощи даваше доводи в моя полза, докато Ооота изглеждаше най-големият ми противник. Давах си сметка, че бях избрана да изживея нещо уникално, до което никой външен не се беше докопал досега. Може би им идваше прекалено това да разпитвам за познанието да бъдеш пазител на времето.

Продължихме през пустинята. Теренът се състоеше от скали, пясък и тук-таме растителност, освен това се издигаха и хълмове, плоската като тепсия равнинност остана зад гърба ни. Забелязваше се нещо като износеност на земята там, откъдето поколения от тази черна раса бяха вървели. Без предизвестие групата спря и двама мъже минаха напред, разтвориха храстите между две дървета и претърколиха няколко обли камъка встрани. Зад камъните в самия хълм се откри отвор. Пред входа имаше насипан от вятъра пясък и той беше пометен. Ооота се обърна към мен и каза:

— Сега на теб ти е позволено да разбереш как пазим времето. Когато видиш, ще разбереш защо моите хора се двоумяха толкова. Ти не можеш да прекрачиш това свято място, докато не дадеш клетва, че никога няма да издадеш местонахождението на тази пещера.

Бях оставена отвън сама, докато другите влязоха. Можех да подуша дима, който се процеждаше нагоре между процепите на скалите на върха на хълмчето. Хората започнаха да идват при мен един по един. Пръв беше най-младият: той ми взе ръцете, погледна ме в очите и заговори на родния си език, който аз не разбирах, но можех да доловя неговото безпокойство по отношение на това какво щях да правя с познанието, което всеки момент щях да получа. По интонацията на гласа му, по ритъма и паузите се досещах, че той ми разказва, че богатството на неговия народ щеше за първи път да бъде изложено на показ пред един Мутант.

Последва го жената, която се наричаше Разказвачка на Приказки. Тя също хвана ръцете ми и заговори. На яркото слънце лицето й изглеждаше още по-тъмно, тънките й вежди — синкавочерни като перо на паун, а бялото на очите й — тебеширеносветло. Тя даде знак на Ооота да се приближи и да ни превежда. Той го направи и докато тя продължаваше да държи ръцете ми и да ме гледа право в очите, той ми предаде думите й:

— Причината, поради която ти дойде на този континент, се крие в самата съдба. Още преди да се родиш, си се споразумяла да се срещнеш с един друг човек тук и двамата да работите за вашето общо благополучие. В споразумението е било заложено, че вие няма да се търсите един друг, докато не минат поне петдесет години от вашия живот. Сега е време. Ти ще познаеш този човек, защото вие сте били родени в един и същи миг, и ще се прояви разпознаване на душевно ниво. А договарянето е било направено на най-високото ниво на вашите всевечни съществувания.

Бях потресена. Съвсем същата информация ми трупна още с пристигането ми в Австралия онзи странен младеж в чайната. Сега тя се повтаряше от устата на тази възрастна жена от Буша.

Следващото, което направи Разказвачката на Приказки, беше да вземе шепа пясък и да го сложи в дланта ми. След това взе още една шепа и разтвори пръстите си така, че позволи на пясъка да се стече между тях. Същевременно ми посочи, че трябва да направя същото. Това беше повторено четири пъти в чест на четирите елемента: вода, огън, въздух и земя. По пръстите ми останаха полепнали ситни песъчинки.

Един по един и останалите излизаха навън и започваха да ми говорят, като държаха ръцете ми в своите. Но Ооота вече не си правеше труда да превежда. След като някой свършваше с речта си, той влизаше в пещерата, а оттам излизаше друг. Сред последните излезе Пазителката на Времето, но тя не беше сама. С нея беше Пазителката на Спомена. Те също се хванаха за ръце, така че образувахме тройка. Започнахме да пристъпваме в кръг, без да се пускаме. После докоснахме земята с все още преплетени пръсти, след което се изправихме и протегнахме ръце нагоре към небето. Това беше сторено седем пъти в чест на седемте посоки: север, юг, изток, запад, нагоре, надолу, навътре.

Към края се появи и Лечителката, Старейшината беше последен. Ооота го придружаваше. Те ми казаха, че свещените места на аборигените, включително тези на племето на Истинските Хора, вече не принадлежат на коренното население. Най-важното средище за всички племена, наричано някога Улуру, а сега Ейърс Рок, представлява гигантска червена издатина в центъра на континента. Това е най-големият монолит в света и се извисява на хиляда двеста и шейсет стъпки сред равнината. Сега той е на разположение на туристите, които се катерят по него като мравки, след това се връщат към екскурзионните си рейсове, за да прекарат остатъка от деня, плувайки в хлорирани антисептични плувни басейни край близките мотели. Въпреки че правителството заявява, че това място е притежание и на британските верноподаници, и на коренното население, съвсем очевидно е, че то повече не може да бъде свещено място и не може да бъде ползвано дори за нещо, далечно напомнящо свещен ритуал. Преди около сто седемдесет и пет години Мутантите започнали да поставят телеграфни линии, пресичащи това огромно пространство, и местните жители трябвало да намерят друго място за племенните си сбирки. Оттогава цялото изкуство, резбовани с исторически сцени произведения и реликви били отнесени. Някои от предметите били изложени в австралийските музеи, но повечето били изнесени зад граница. Гробовете били ограбени, а олтарите плячкосани. Племето вярва, че Мутантите били толкова неблагоразумни да си помислят, че като им отнемат светите места, свещенослуженето на аборигените ще замре. И никога не им хрумнало, че тези хора могат да намерят друго място, за да продължат. Но това било непоправим удар за обичайните племенни срещи и положило начало на тоталното разбиване на аборигенските народности. Някои от тях оказали съпротива и загинали в една губеща битка. Повечето се отправили в света на белия човек в търсене на обещаните благини, които включвали неограничено количество храна, но умрели в мизерия, тази легална форма на робство.

Първите бели преселници в Австралия били затворници, които пристигнали оковани и натоварени на кораби — като разрешение на проблема с претъпканите британски затвори. Дори военните, изпратени да надзирават престъпниците, били мъже, на които кралският двор изобщо не държал. Така че нищо за чудене, дето при изтичане на присъдата заточените, както си били без нито едно пени и без възстановени права, се превръщали самите те в сурови тирани. Хората, върху които можели да упражнят своята власт, трябвало да стоят по-долу от тях. И ето че за тази роля се намерили коренните жители.

Ооота ми разкри, че на племето бил даден знак свише преди дванайсет поколения да се завърнат тук:

— Това свещено място е запазвало живота на нашите хора още от мига, когато времето е започнало да тече, когато по тази земя е имало много дървета, дори когато е дошъл големият потоп и е залял всичко. Тези хора са били на сигурно място тук. То не е било открито от вашите аероплани, а вашите хора не са могли да оцелеят достатъчно дълго в пустинята, за да го установят къде се намира. Много малко човешки същества знаят за неговото съществуване. Античните предмети, принадлежащи на нашата раса, са били взети от твоите хора. Ние вече не притежаваме нищо с изключение на това, което ще видиш под земята. Нито пък друго племе аборигени има вещи, свързани с неговата история. Всички те са били откраднати от Мутантите. Това тук е всичко — от една цяла нация, от една цяла раса, расата на Истинските Хора на Бога. Първите хора на Бога, единствените истински човешки същества, останали на тази планета.

Лечителката дойде при мене повторно този следобед. Носеше съд с червена боя. Цветовете, които те използват, означават освен други неща и четирите компонента на тялото: костите, нервите, кръвта и тъканите. Жестът й с ръка придружи наставленията, които ми предаваше по телепатичен път, да си покрия лицето с червената боя. Така и направих. След което всички хора от племето излязоха и аз, гледайки ги един по един право в очите, започнах да повтарям заклеването си, че никога няма да разкрия местонахождението на това светилище.

И след това ме придружиха до вътре.