Живко Лазаров
Безпределна обич

Секундата става минута, когато те няма.

И мудно кръжи по снагата на стар циферблат.

След нея стрелката — минутна забавя,

а старецът — час, цял ден се мъкне отзад.

 

Денят се протяга лениво като цяла година.

Годината гони рекорд и отива към век.

Векът се превръща във вечност и времето спира.

Това са самотните дни на влюбен човек.

 

Душата ми болна, пуста, превита, унила.

Кръвта ми и тя схематично, формално върви.

И само, гласът ти ми дава живителна сила.

Когато го чувам любима, по-малко боли.

 

Обичам те толкова много, че няма предели.

За моята обич предел е само смъртта.

Когато те няма, боли и сърцето ми стене.

Какво да се прави?! Такава е тя, любовта!