Асен Босев
Сливко горделивко

Има син

бай Вълчин

от селото

Угърчин.

Знаете ли кой

е той?

Той е Сливко

Горделивко —

с горделивост

е прочут,

ходи важен

и надут,

все се пери

и чумери

и не може

Горделивко

мястото си

да намери!

Бе пастирче

той в дома си

и от малък

Сливко пасе

и овцете,

и свинете

на баща си.

Ала расна

и порасна —

ето вече,

господа,

Сливко учи се в града!

Я се мина,

я не мина

и година —

бай Вълчиновият син

се завърна в Угърчин —

с мушамичка,

с ръкавички,

с новомоден

панталон

и с бастон.

Крачи Сливко

Горделивко

ту надолу,

ту нагоре,

ту из къщи,

ту из двора

и на никой

не говори.

Но съгледа,

господа,

тук мотика —

за беда!

Гордо вдигна той глава:

— Как се казваше това? —

И настъпи

Сливко наш

инструмента

изведнаж.

Но така се случи, братя,

че мотикината дръжка

се изправи изведнъжка

и го чукна по главата!

Сливко скочи

и извика:

— Ох, преби ме

таз мотика! —

А сред двора

бай Вълчин

смее се на своя син:

— И-ха-ха,

и-ха-бре,

ех, че стана тъй добре!

Ето, синко, ти разбра

как се казваше това.