Никола Маринов
Малкият кабалеро

По асфалтния път през Куенка ден и нощ се точеха камиони милициански отреди. Милицианите са облечени в сини блузи и носят войнишки двувърхи шапки с алени кантове и петолъчки. Силните им ръце стискат къси овиедски карабини. Върху блузите им са препасани патрондаши.

Камионите все се изнизват и бучат по асфалтния път. А на малкия Хулио очите влажнеят от мъка след тази безбройна войска, която отива по пътя за Хуенте да пази Мадрид и републиката.

— Санта Круц и Диос, приберете си краставите манастирски магарета! — и като удари боса пета по капулата на врания жребец, Хулио препусна галоп по пътя.

До преди войната против Франковите фашисти и чужденците-нашественици малкият Хулио си играеше по улиците на Куенка като волно птиче: бързоног, жилав и със смолисти къдрици, паднали на челото му. Но щом милицианите изловиха разбунтуваните калугери, офицери и марокански войници, на стария звънар от манастирските камбанарии Фредерико Ортега и малкия Хулио се падна честта да пазят в полето манастирските коне, станали вече народни.

На първо време, докато още не минаваха войски по пътя, тази длъжност добре допадна на малкия Хулио. Избра си и яхна най-силния жребец. Изплете си ласо от върви и го въртеше над главата си като ковбой. В манастирските метоси намери стара звънлива шпага. Опаса и нея на кръста.

„Всичко върви добре — каза си Хулио, — до края на войната и комендант на батальон ще стана.“

Но появиха се камионите… Да са един-два, ще ги изпрати донякъде и бърже ще ги забрави, увлечен в препускания и игри. Но нямат свършване камионите, нямат край.

Препуска малкият кабалеро след камионната колона на два часа до Хуенте. Жребецът се запени, изостана. Пусна Хулио дръжката на шпагата и тъжно обори глава. Враният кон започна да пасе край пътя.

— Избягаха ми и този път, не можах да ги стигна — каза си Хулио с болка на сърце. Избърса праха от челото си. А конят пощипа късата трева отстрани на пътя, изпръхтя и бавно се отправи назад към Куенка. Хулио отпусна повода и не го възпря. Срещат ги нови камиони и с бръмчене се губят назад по пътя. В камионите войниците пеят песента на Петия полк. Алените им знамена се веят над дулата на карабините.

Стигна Хулио манастирските пасбища, метна шпагата през коня и сам скочи на тревата. Старият Фредерико се бе подпрял на камшика под сянката на чаталестата маслина, която отдалеч наподобява спряла да почива двугърба камила. Щом малкият кабалеро дойде при него, препасал отново шпагата, Фредерико запита:

— Докъде достигна, мой крилати коннико?

— До Хуенте стигнах, чичо Фредерико: чух мадридските топове и видях пламъци като изскачаха от гърлата им! — отвърна смелият кабалеро Хулио.

Помълчаха двамата пастири на манастирските коне. А прашният малък конник, като изтегли шпагата отпреде си и отпусна ръце на медната й дръжка, запита на свой ред:

— Чичо Фредерико, вярно ли е, че крал Алфонсо XIII имал брада на козел и единият му крак бил подкован с козе копито?

Помисли старият звънар, погледна кулите на манастирските камбанарии, които се издигат далеч над кипарисовите дървета, и отвърна:

— Само веднъж съм го видял, малки Хулио. Дойде, сатаната, на поклонение в манастира. Три часа бих камбаните по този случай и от умора този ден душата ми излезе из палците. Зърнах го от прозореца на камбанарията. С каляска беше. Но да е имал брада на козел и козе копито, не забелязах. А щом казваш, вярно ще е. Изрод беше, сатаната.

Малкият конник стисна устни, повлече дългата шпага през зелените бодливи кактуси и като се извърна, блесна с ясните си маслинени очи:

— Санта Круц и Диос да пазят този твой сатана, чичо Гарсия, да не ми се изпречва на пътя!

Три дни ходи след туй малкият кабалеро около старите крепости над манастира и острието на шпагата му от дълго влачене през камъните заприлича на изтъркана конска подкова. Алфонсо с брадата на козел и с козето копито малкият Хулио не срещна. На четвъртия ден далеч през равнината се зададе тежък конвой камиони. Хулио се метна на врания жребец и препусна срещу конвоя.

— Скоро ще ме остави моят помощник — каза си старият звънар и поклати тъжно глава. — Всички сега отиват към Мадрид… Там се решава съдбата на републиката и краят на нашата сиромашия.

Силният жребец изцвили пред конвоя. Малкият кабалеро обърна назад и подкара отстрани на предните камиони. Надире се точи керванът. Зад камионите са прикачени тежки дългоцевни топове, поставени по на четири колела. Колелата гърмолят по пътя.

Сърцето на младия конник радостно заби — този керван се движи бавно, него той няма да изпусне. На предния камион се вее знаме. По знамето Хулио позна, че артилеристите са интебригадисти.

— Добри приятели са интербригадистите и не ще ме върнат — каза си с радост малкият конник.

Пришпори с боси пети коня. Шпагата се заудря по бедрото на врания жребец. А едрите интебригадисти гледаха любопитно към Хулио и на малкия конник му ставаше още по-радостно.

— Как се казва този град пред нас, малко юначе? — запита един от интербригадистите — мустакат, най-едър от всички, опрял гръб на лафета на единия от топовете.

— Куенка, добри чичко, по-нататък е Хуенте. До Мадрид зная пътя и мога да ви водя!

Малкият Хулио не беше ходил в Мадрид и не знаеше пътя. Но нали гореше от желание да бъде с артилеристите, малко послъга.

Добрият чичко сигурно не разбра това, защото още по-здраво опря широкия си гръб о лафета и отвърна:

— Добре, юначе, води. А като стигнем Мадрид, ще ти дадем да гръмнеш с най-големия топ срещу фашистите!

— Ще гръмна, чичко!

Така радостно му стана на малкия Хулио! Остана Куенка далеч назад. Минаха и Хуенте. Хулио все яздеше отстрани на конвоя и шпагата му висеше сега спокойно. Хем водеше конвоя, хем от време на време се привеждаше зад гривата на врания жребец и поред се премерваше с топовете.

Под манастира старият звънар чака малкия си помощник ден, два… Не дойде той, нито враният му кон. Тъжно стана на стария звънар, тъжно, но и радостно.

Хулио отиде пред Мадрид да брани републиката заедно с едрите интербригадисти и техните големи, страшни топове.