Иван Василев
Мама

— Кой ме буди?

Отварям очи. Ах, това е милата ми майчица! Надвесила се над леглото ми, тя оправя с ръка разрошените ми коси и ме милва по сънливото лице. На устните й е цъфнала топла усмивка, а очите й греят като две светли звездици и ме гледат с безкрайна нежност.

Аз се пробуждам и протягам ръце към мама. И без да искам, и без нужда, извиквам:

— Мамо!…

— Няма ли да станеш, детето ми?… Виж, топло слънце е огряло в градината.

Колко много обич и каква сладка нежност има в гласа на мама! Обвивам ръце около шията й, а тя лекичко ме повдига от леглото. Аз съм вече голяма, но тъй хубаво е в прегръдките на мама! Затварям очи и се сгушвам край топлата й шия. Тя отваря прозореца и сноп слънчеви лъчи нахлуват в стаята. Свежият въздух на пролетното утро ме накарва да повдигна клепки и да погледна навън. Нацъфтели са черешите и ябълките. И птички пеят в градината. Из простора се гонят завърналите се лястовички, а на двора кътка моята бяла кокошка и пази излюпилите се вчера пиленца… И те си имат майчица! Когато се гушат под крилете й, навярно им е тъй хубаво, както на мене сега, когато съм прилепила лице о лицето на мама…