Иван Жеглов
Хитър Петър и син (15)

Приказка за мотиката

Имал Иван Хитров една нивица от седем ара. Отишъл рано напролет да сее кромид лук, марули, магданоз и най-различни други зеленчуци.

Като го видял да се връща, съседът му притичал при него:

— Иване, да ти е хартисало малко семе от репички?…

— Вземи — подал му Иван пликчето, което връщал от нивата. — Ето ти и малко марули…

Съседът ги взел, но не бързал да си отива. Иван разбрал, че онзи е дошъл за друго, но си мълчал. Едва когато тръгнал към мазето, за да остави мотиката си, съседът казал:

— Знаеш ли, комшо — закахърил се той, — моята мотика се счупи днес. Дай твоята да покопая утре и ще ти я върна.

— Че вземи я — отговорил му Иван и му подал мотиката.

Чакал той да я върне съседът, чакал и като разбрал, че това скоро няма да стане, решил да си купи друга мотика, та да си обработва земята. Не минало много време съседът пак дошъл:

— Иване, дай ми количката да закарам малко тор на нивата.

Иван си мълчал.

— Ама ти, да не се сърдиш нещо — запитал го съседът.

— Не — отговорил бързо Иван. — Миналият ден децата счупили количката…

Отишъл си съседът. Но след десетина дни пак дошъл:

— Дай ми брадвата си да насека малко дърва. Жената иска баница да пече, а брадвата ни е изхабена, не може да сече.

— Нямам — отговорил му неохотно Иван Хитров, — когато ми потрябва, вземам от баджанака си.

Тръгнал си ядосан съседът, без да разбере защо е тая сръдня. Най-сетне се досетил, че ще да е заради мотиката. Не бързал обаче да я връща, защото още му трябвала. Занесъл я чак на есента.

— Брей, дойде ти на акъла да върнеш мотиката ми. Уж за един ден я взе, а я използва цяло лято. А пък аз като нямаше с какво да копая, нивата ми буреняса и нищо не роди.

Съседът се замислил:

— Ама… Много грижи имах… туй-онуй, та съм забравил.

— Е, нищо де. Щом моята мотика е работила на твоята нива, половината от туй, което ще набереш, е за мен.