Пени Джордан
Неизречено желание (6)

Шеста глава

Сутринта Ребека отвори очи и потъна в тъжните си мисли. Отново изживя болката и безсилието от вчера. Убедена беше, че трябва да потърси място, където да намери спокойствие и сигурност. Но минути по-късно трябваше да признае колко безсмислено беше подобно желание.

Наистина, все още чувстваше слабост и дробовете я наболяваха, но беше далеч по-разстроена от неизвестността. Страхуваше се не толкова за здравето си, а за седмиците, които й предстояха.

Можеше единствено да се моли и надява, че Рори ще се отегчи от живота в Айсгарт и при първа възможност ще замине със семейството си. Едва тогава тя би могла да се избави от Фрейзър и отново да заживее както досега.

Струваше й се странно, че преди време мечтаеше да бъде сгодена за Фрейзър. Не по този начин, разбира се, а наистина — със сълзи и цветя, с пръстен и клетви… И всички неща, за които мечтаят момичетата на осемнайсет. Но тя вече не беше на осемнайсет и тези мечти бяха нелепи колкото и годежа й.

Седна в леглото и прехапа устни. Познатата остра болка скова дробовете й. Пред Фрейзър можеше и да настоява, че се чувства достатъчно здрава, за да пътува, но всъщност не беше така. В началото на годината беше много по-болна, отколкото обикновено признаваше пред другите, като изключим лекаря и майка й, разбира се. И то заради безразсъдната й небрежност към собственото й здраве. Не би искала това да се повтори. Още повече, че сега беше безсмислено да търси извинения, за да си тръгне. Бе обещала и Фрейзър щеше да настоява да удържи на думата си.

Вратата на спалнята се отвори и Ребека трепна. Очакваше да види Фрейзър и предчувстваше смесицата от болка и наслада, които присъствието му винаги й доставяше. Но в стаята влезе Хелън. Идването на малкото момиче само, без Питър, който винаги я следваше като сянка, й се стори странно.

— Истина ли е, че с Фрейзър ще се ожените? — попита Хелън враждебно.

Сърцето на Ребека се сви болезнено. Трябваше да очаква това. В крайна сметка знаеше какви са чувствата на близнаците и особено на Хелън към Фрейзър, но мислите й бяха толкова заангажирани със собствените й проблеми, че не беше в състояние да помисли за децата. Изкуши се да разкрие истината, но после неохотно се примири, че не би могла. Хелън беше прекалено малка, за да разбере причината за измамата на Фрейзър. После си напомни, че след като Фрейзър толкова държи на брака на Рори и Лилиан, той е този, който трябва да се справи с гнева на момичето по повод „годежа“ им.

— Да — потвърди тя и тъй като не можеше да понесе да нарани някого, и още по-малко това на пръв поглед агресивно, но иначе много уязвимо дете, допълни внимателно: — Но, Хелън, това ни най-малко няма да промени особеното място, което двамата с Питър заемате в живота на Фрейзър.

Хелън не сваляше изпълнените си с ненавист лешникови очи от нея.

— Разбира се, че ще го промени! Ти ще накараш Фрейзър да ни изпрати някъде далеч на училище, вие ще имате деца и…

Ребека с болка гледаше сведената й глава. Подозираше, че навярно сега лешниковите очи са замъглени от сълзи. Сълзи, които Хелън се опитваше да скрие от нея. Тъжно си помисли, че чудесно разбира какво кара детето да се държи по този начин, но нямаше сили да притисне малкото момиче до себе си и да го успокои. Нямаше сили да направи каквото и да е, освен тактично да гледа встрани, докато Хелън се бореше с чувствата си.

И двете се изненадаха, когато Фрейзър влезе през отворената врата и отправи въпросителен поглед към Ребека над сведената глава на Хелън.

— Какво става? — рязко попита той.

— Хелън е притеснена, че след като се оженим, ще те накарам да ги изпратиш с Питър в някое училище — отговори Ребека остро с тон, който сякаш казваше: „Виж какво направи“.

Срещна погледа на Фрейзър и разбра, че мъжът е доловил мълчаливото й послание. Помисли си също, че сега напрежението между двете ще бъде по-голямо. Хелън вдигна глава и раздразнено каза:

— Зная, че ще ни отпратите оттук. Снощи татко ни каза, че вече няма да ни искате.

Да, това наистина можеше да се очаква от Рори. Как бе възможно да е толкова себичен и безразсъден! Как можеше да наранява децата си само за да задоволи желанието си да отмъсти на брат си? До нея достигна гласът на Фрейзър:

— Аз притежавам Айсгарт, Хелън, не баща ти. И ти обещавам, че за вас с Питър винаги ще има място в имението.

— Дори когато се ожениш за нея? — попита Хелън, без да погледне Ребека. Говореше с наведена глава и неприкрита враждебност. Но зад агресивността й прозираше отчаян копнеж да чуе неговото потвърждение.

Ребека страдаше заради нея. Как можеха Рори и Лилиан да причинят това на децата си? Нима не разбираха колко се нуждаят близнаците от тяхната обич? Нелепо беше, че Хелън и Питър получаваха от Фрейзър любовта и емоционалната подкрепа, която родителите им дължаха.

— Особено след като с Ребека се оженим — твърдо каза Фрейзър и после, за изненада на младата жена, приближи до леглото и вдигна ръката й от завивките. Обхвана китката й и я задържа в дланта си. Ребека почувства силата и топлината на пръстите му. Фрейзър протегна другата си ръка към Хелън и нежно привлече момиченцето към себе си. — С Ребека ти обещаваме, че Айсгарт винаги ще остане дом за теб и Питър. Нали, Ребека?

Тържествено, сякаш изричаше клетва с Библия в ръка, Ребека прошепна:

— Обещаваме.

Заради Хелън забрави страховете и чувството на отвращение, което я обзе вчера. В този момент нямаше нищо по-важно от това да помогне на Фрейзър да убеди Хелън, че за нея тук винаги ще има място, защото знаеше колко отчаяно момиченцето се нуждае от тази сигурност.

Прислонена към ръката на Фрейзър, Хелън тревожно попита:

— А какво ще стане, когато с Ребека ви се родят деца?

Фрейзър замълча за миг, а Ребека се зачуди дали не си въобразява, че пръстите му стиснаха ръката й по-силно. Беше сигурна обаче, че ни най-малко не се заблуждава за бързите удари на сърцето си и учестеното си дишане. Учуди се от странната реакция, която думите на Хелън, произнесени съвсем невинно, предизвикаха у нея.

Дете. Дете от Фрейзър. Неволно изпъна изтръпналото си тяло, сякаш почувства детето на Фрейзър в себе си. Застави се да потисне чувствата си и да се съсредоточи върху думите на мъжа.

— Е, тогава те ще се нуждаят от твоята помощ. От теб ще научат много неща. Нямам предвид хвърлянето на скъпи якета във вира — шеговито подхвърли Фрейзър. — Без значение е колко деца ще имаме с Ребека, Хелън. Това няма да промени любовта ни към теб — ласкаво добави той.

Когато Хелън избухна в сълзи и притисна глава към гърдите на мъжа, Ребека едва се овладя да не се разхлипа. Фрейзър би бил чудесен баща. Той изглежда инстинктивно знаеше как да общува с децата.

Ребека възвърна способността си да говори едва когато Хелън отиде да намери Питър, за да сподели с него добрата новина.

— Това отдавна се въртеше в главата й. Тя се ужасява от опасността да те загуби.

— Още един повод да направим всичко, което би помогнало на Рори и Лилиан да установят по-близки отношения с децата си. Вярвам в това, което казах. Тук винаги ще се намери място за близнаците, но и двамата чувстват несигурност и безпокойство, а това може да опропасти живота им, ако не предприемем нещо, и то незабавно.

— Кога ще пристигне Лилиан? — попита Ребека.

— Не зная със сигурност. По думите на Рори ще прекара няколко дни с родителите си. Според него тя е тази, която настоява да бъдат известно време с децата, и това е съвсем естествено. Рори никога не би пожелал да бъде с тях. — Фрейзър с мъка прикри раздразнението си. — Рори и Лилиан направиха грешка, като се ожениха. Съмнявам се, че раждането на децата беше планирано, а сега Лилиан е в много неприятна ситуация. Или трябва да остане в Англия с близнаците и да рискува брака си, или да замине с Рори и да страда от раздялата с децата. Как би постъпила на нейно място, Ребека?

Това беше първият негов въпрос без сарказъм или желание да я нарани.

— Не зная — призна тя. — Разбира се, бих искала да бъда с мъжа, когото обичам. Едва ли има жена, която не желае това, но вероятно проблемите на децата биха били най-важни за мен. Мама не се отделяше от нас, докато не пораснахме достатъчно, за да разберем защо татко трябва да прекарва толкова време в чужбина и защо тя трябва да бъде с него.

— Родителите ви наистина са направили много, за да създадат у вас усещане за сигурност.

— Да. Не бяхме принудени да живеем с мисълта, че те могат да се разведат и всеки да тръгне по свой път.

— А защо смяташ, че Питър и Хелън живеят с тази мисъл? Да не би Рори да ти е казвал, че иска да се разведе с Лилиан? — цинично попита Фрейзър.

— Не, разбира се. Просто допуснах, че децата се досещат за проблемите на родителите си.

— Съмнявам се. Понякога децата предпочитат да чуват само това, което биха искали да чуят.

— Също като някои възрастни — прошепна Ребека нечуто. После попита: — Имаш ли да ми кажеш още нещо? Защото бих предпочела да остана сама. Искам да се облека.

— Нищо особено… Само това — нежно каза Фрейзър. Наведе се и впи устни в нейните.

Целувката беше толкова неочаквана за Ребека, че тя не успя да реагира. Пръстите му се плъзнаха по шията й, проникнаха под яката на пижамата и обхванаха рамото на младата жена. Ребека опита да се отдръпне. От рязкото движение горните копчета на пижамата й се скъсаха и се разпиляха в стаята.

— Господи, ето това Мод никога не би одобрила. — Ребека застина от ужасяващата ирония в гласа на Рори. — Какъв пламенен любовник си ти, Фрейзър! Не си имал време дори да затвориш вратата. — Рори безочливо влезе в стаята и когато сведе поглед към пода, многозначително се намръщи. — И не само нетърпелив — отбеляза той, — но и доста непохватен. — Вдигна копчетата от пода и се обърна към Фрейзър, който все така невъзмутимо стоеше с гръб към него. — Това наистина не е необходимо, нали знаеш. Аз самият винаги съм предпочитал дамите… сами да се събличат, нали, Ребека?

Ребека отчаяно се молеше Фрейзър да не се помръдне. Пижамата й беше съвсем разтворена и допирът на грубата тъкан на ризата му й даваше представа колко е разголена. Настръхна, като си представи, че сега би могъл да се отдръпне. Почувства, че мускулите му се напрегнаха, и за да му попречи да се извърне, отчаяно се вкопчи в раменете му. Видя, че той се намръщи, когато впери поглед в лицето й, и неспособна да направи каквото и да, само тихо го помоли да остане така.

— Излез, Рори — раздразнено каза Фрейзър, без да отмества поглед от нея. Ребека облекчено въздъхна, когато Рори се подчини.

Фрейзър изчака, докато стъпките му заглъхнаха надолу по стълбите и тихо попита:

— Все още ли се опитваш да го защитиш, Ребека? Никога не си преставала да го обичаш, нали? — Бавно се отдръпна от нея.

Ребека отпусна разтрепераните си ръце. Мълчаливо поклати глава.

— Грешиш. Аз…

— Греша? Защо тогава е този умоляващ поглед?

Ребека инстинктивно опита да притвори пижамата си, но Фрейзър хвана ръцете й. Най-сетне мъжът осъзна причината. Докато Ребека опитваше да го отблъсне, копчетата на старата й пижама се бяха скъсали и разголили тялото й. Ако се беше отдръпнал от нея, докато Рори беше в стаята, брат му щеше да види голите й гърди.

— Спря ме, защото не искаше той да те види, така ли? — В гласа му се долавяше недоверие, което я нарани и толкова я раздразни, че тя забрави объркването си.

— Толкова ли е странно това? — изсъска Ребека.

— Да, вие бяхте любовници.

Въпреки че не откъсваше поглед от нея, в гласа му се долавяше нежност. Сякаш вече не мислеше за Рори и взаимоотношенията й с него. Разтреперана, Ребека осъзна, че мислите му са заети изцяло с нея. Мъчително пое въздух, без да съзнава, че гърдите й предизвикателно се повдигнаха. Бореше се с объркването, което погледът на Фрейзър, втренчен в голото й тяло, я караше да чувства.

— Или може би се страхуваш не толкова, задето Рори ще те види, колкото от мисълта той да не реши, че си се разсъблякла пред мен?

Ребека остана поразена и от абсурдността на предположението, и от това, че толкова я заболя от думите му. Опитваше да подреди обърканите си мисли, но успя само да прошепне:

— Не съм се разсъблякла пред теб! Стана случайно.

— Рори не би казал същото.

Изведнъж Ребека изгуби търпение.

— Не ме интересува какво би си помислил Рори. Нито пък какво си мислиш ти! Ако не можеш да разбереш, че съм смутена, вината е твоя, а не моя!

— Е, не мисля, че си се залепила за мен, защото копнееш за прегръдките ми — рече той безстрастно. — А що се отнася до смущението ти…

Неочаквано мъжът плъзна ръка по гърдите й, пръстите му спряха за миг върху зърната. Усетил тръпките, разтърсили тялото й, Фрейзър се намръщи. Почувства как зърната й болезнено се втвърдиха и дишането й се учести. Той също дишаше трудно. В очите му се четеше неприкрито желание. Напрегнато мълчание изпълни стаята.

Отвън долетя песента на кос и това сякаш разчупи напрежението помежду им. Ребека бързо се отдръпна и загърна пижамата около себе си.

Фрейзър отпусна ръце и се изправи.

— Може би ще бъде по-добре днес да останеш в леглото — рязко рече той.

— За да бъда по-далеч от Рори ли? — горчиво попита Ребека, но мъжът вече бе излязъл от стаята.

По-късно, когато се посъвзе, вече можеше да мисли обективно за болезнената й реакция към Фрезър, осъзна, че нищо не се е променило и че отношението му все още я наранява дълбоко.

Единствено мисълта, че изглежда Фрейзър най-сетне прозря чувствата й към него, й носеше утеха.