Сандра Браун
Единствено ти (3)

Трета глава

О, Господи, усещането беше прекрасно! Тази целувка. Устата му. Топла и твърда — и все пак нежна, гальовно вкусваща нейната. Наболите по брадичката му косми леко се отъркваха о кожата й. Одеколонът му с аромат на мускус се смеси с топлото ухание на сеното. Атмосферата бе заредена с живот, плодовитата природа в най-първичната й форма. И те бяха част от нея. Тя се почувства малка и беззащитна, потънала в мускулестото му, силно, атлетично тяло. При допира с откровената му мъжественост същността й на жена разцъфтя.

Той докосна с устни ъгълчето на устата й и го замилва с ефирни движения на езика.

— Божичко, колко си сладка, Дани! Толкова отдавна не съм те вкусвал.

— Толкова отдавна.

— Нека те вкуся отново.

— Логан.

Увереният натиск на езика му разтвори устните й. Езикът му потъна в медената сладост на устата й, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко — гальовен, опипващ, вкусващ. Вълни от екстаз се надигнаха от долната част на корема й към стомаха и гърдите. Усещанията, които я заляха, бяха толкова възхитителни, че й се стори, че ще полети.

Ръцете й се вдигнаха нагоре и безцелно заскитаха по раменете на Логан, докато пръстите й не потънаха в гъстата му руса коса на тила.

Той издаде гърлен животински звук. Премествайки ръцете си от гърба й, я подхвана през кръста и я повдигна от варела. В мига, в който пръстите й докоснаха пода, той я притегли към себе си и плътно се притисна в нея. Дланите на ръцете му се плъзнаха надолу по страните й под вдигнатите й ръце. Едната му ръка се спусна покрай талията й и разтвори бедрата й, за да усети твърдата му топлина.

Дъхът им излизаше накъсано през устните, когато се отделиха за миг. Той обсипа лицето й с леки бързи целувки.

— Кажи ми, че ти е хубаво — дрезгаво прошепна той.

— Хубаво ми е.

Отново я целуна. Устните му се впиха в нейните с неотслабваща жар. Беше смел, освободен, предизвикателен и когато най-сетне вдигна глава, тя знаеше, че това бе повече от целувка. Устата му бе любила нейната.

— Преди десет години никога не си ме целувал така — прошепна тя до влажните му устни.

— Не бих посмял — с въртеливо движение притисна кръста си към нея и тя простена.

— Защо?

— Защото тогава не можех да се контролирам и да спра, ако стигна толкова далеч.

— А сега можеш ли?

— Не ти обещавам.

Мъжът отново наведе глава, за да я целуне, но опасните нотки в гласа му изпратиха предупредителни сигнали в мозъка й. Тя извърна глава и той я целуна точно под ухото.

— По-добре да… се… ох, Логан… връщаме при другите. Ще се чудят…

— Не си тръгвай заедно с всички — прошепна той във врата й с гореща настойчивост. — Остани при мен още малко.

— Не мога…

— Да, можеш.

— Аз…

Устните му възпряха протеста й с продължителна целувка.

— Остани с мен, Дани. Само за малко. Това е всичко, за което те моля сега.

— Не знам. Ще си помисля.

— Кога ще знаеш?

А щеше ли? Щеше ли да започне нещо, което не може да бъде приключено? Не. Ако й беше останала капчица разум, трябваше да се качи в колата си и да се върне в Далас и никога повече да не помисли за този мъж.

Но целувките и умелите му ласки я бяха лишили от разум. Искаше да остане. Освен това още не бе говорила с него за лагера.

Разсъждавай трезво, Дани, обвини се тя, когато ръцете му властно се плъзнаха по голия й гръб и той нежно я прегърна. Лицето й легна върху отвора на яката му. Пухкавите му златисти косъмчета гъделичкаха устните й. Тя потри уста в меката пелена. Той ухаеше и имаше вкус на лято и здраве.

Тя имаше сериозна причина да остане. Беше обещала да говори с него за имота, който нейната организация искаше да купи. Това не беше ли достатъчно оправдание?

Може би. А може би не. Защо да търси оправдания? Тя искаше да остане. Беше съвсем просто.

Той се гушеше във врата й, докосвайки с устни всеки сантиметър гола плът, който можеше да открие.

— Кога ще знаеш? — попита отново.

Младата жена се изви назад и го погледна в лицето. Върхът на пръста й срамежливо проследи отвесната трапчинка в брадичката му.

— Ще остана… но само за малко.

 

 

— Е, как вървят нещата? — Спъд тежко се отпусна върху градинския стол до Дани.

— Кои неща?

Вниманието й изцяло бе погълнато от Логан, който играеше волейбол в една изключително мъжка игра, много по-безпардонна, отколкото предишната, където бяха участвали и жени. Беше се преоблякъл в чифт къси кадифени панталони и бе свалил ризата си. Късното следобедно слънце огряваше лъсналата му от пот загоряла кожа. Червеникаво-златистата светлина блестеше в златистите косми на гърдите му и правеше от косата му искрящ шлем. Мъжът се движеше с грация — само мускули и сухожилия, които се опъваха и свиваха със съвършена координация. Видът му отнемаше дъха й и тя бе благодарна, че е с голяма шапка и слънчеви очила, които успяваха да прикрият възбудата й.

— Кои неща! — изимитира я Спъд, втренчена в отнесената си приятелка. Навеждайки се към нея, тя щракна с пръсти пред лицето й. — Как е либидото? Твоето и на Логан. Отново ли се сляха хармонично?

Дани се изчерви.

— Аз… ние…

— Няма значение — измърмори Спъд, люлеейки крака на шезлонга. — Ти не би споделила и грамче интимни подробности. Ако умра, преди да съм опознала целувката на Логан, дори и задочно, вината ще е твоя.

Дани се засмя и отново насочи вниманието си към играта. Логан я гледаше. Топката изсвири незабелязана покрай главата му. Съотборниците му го нахокаха и насила го върнаха в играта.

— Той така и не го забрави, знаеш ли — каза нехайно Спъд. Прекалено нехайно.

Дани рязко извърна глава.

— Кое?

— Онова, което се случи няколко дни след завършването ни.

Дани пребледня.

— Ти знаеш?

Спъд я потупа по ръката.

— Не се безпокой. Аз съм единствената, която знае за приставането ти и какво се е случило после. Е, и Джери, но смятай, че сме едно.

— Логан ли ви каза?

— Стана случайно. Беше дошъл вкъщи през една коледна ваканция, докато учеше в Техническия. Бяхме го поканили за вечеря. Съвсем невинно извадих изрезката от вестника за сватбата ти, която си бях запазила. Логан изглеждаше тъй, сякаш щеше да издрайфа вкусната ми лазаня, после така побесня, та помислих, че ще потроши мебелите ни, дето ги изплащахме на вноски. Точно тогава ни разказа — с гневни изблици и доста цветист език — какво се е случило онази нощ.

Тя взе ръката на Дани и я стисна.

— Познавам Логан Уебстър от основното училище. Никога не съм го виждала такъв преди или след това. Започна да пие още у дома и май цели три дни не спря. След като се дипломира и се върна в Хардуик, работеше нонстоп. Решен бе да натрупа пари, колкото може повече и по-бързо. Джери и аз смятахме, че сигурно ти си причината. Беше се променил. Вече не бе онова жизнерадостно момче, което всички познавахме. Беше целенасочен. Все още издържа по-малките си брат и сестра в колежа. Както и да е, ние вече се бояхме да споменаваме името ти пред него. Докато не започнахме организирането на честването за десетгодишнината от завършването ни. Тогава той направо ме побърка с въпросите си дали съм се свързала с теб и дали ще дойдеш.

Смесени чувства душаха Дани за гърлото. Дали не бе разбила сърцето му? Не приличаше на мъж, който ще страда дълго заради загубата на една толкова леснодостъпна стока като жената. Тя го наблюдаваше да скача, извивайки се, за да удари топката с длан. Приземи се с уверената грациозност на пума. Беше й познат, но го наблюдаваше с нови очи.

Тялото му я бе вълнувало и плашело, когато бе на шестнайсет и го наблюдаваше да тича по баскетболното игрище в шорти и потник. Все още се вълнуваше от сексуалната природа на тялото му, но вече не се плашеше и й се искаше да опознае всеки сантиметър от него, да открие всяко сладостно местенце, да го докосне, да го опита. Никога не бе изпитвала подобно желание към друг мъж.

Но колко ли още жени бяха изпитвали същото към Логан? И колко ли много жени той бе пожелал? Погледна към басейна. Ал и Лана се бяха отказали от всякакви преструвки и се боричкаха на един шезлонг.

— Сигурна съм, че страданието му е било моментно — каза Дани на Спъд. — Реакцията му на брака ми е била краткотрайна и резултат от яд или може би наранена гордост, но не и несподелена любов. Колко много жени като Лана са лекували раните, които уж съм оставила върху егото му?

Спъд също бе забелязала Ал и Лана и издаде презрителен звук.

— Трудно е да ги изброиш — каза безизразно.

Дани бързо обърна глава към нея, изненадана, че Спъд признава фактите. Приятелката й се усмихваше.

— Мислеше си, че ще смекча удара, а? — тя скръсти ръце зад главата си. — Няма. Имаше много жени точно като Лана. Но нито една — никога — с която да се захване сериозно. Нито една, за която да си помисли да се ожени. Движеше с някоя пищна особа като Лана за месец-два, после я захвърляше. Точно колкото да не си помислят хората, че е педи. Но ако питаш мен, а и Джери смята същото, в живота на Логан е имало само една любов. И това си ти, скъпа моя.

— Страхотно парти, Спъд — Ал се беше приближил към тях с Лана, овесена на ръката му като изсъхнала лоза. — Ние с Лана май ще се чупим.

— Крайно време е — безцеремонно отвърна Спъд. — Бяхте започнали да ставате недискретни.

Ал изглеждаше огорчен. Лана имаше самодоволен вид.

— Радвам се, че се видяхме, Дани — каза той. — Може да ти се обадя, ако дойда в Далас.

— Хайде, сладурче — изгука Лана, теглейки го за ръката. — Да вървим.

— Е, хайде, довиждане — каза Ал неловко.

— Покани ме на следващата си сватба. Или развод. Каквото е там — извика след него Спъд, смеейки се.

— Какво искаше да каже тя, сладурче?

— Хмм, нищо, Лана. Хайде, скъпа, колата ми е отсреща.

Точно тогава, тичайки, се появи Логан, триейки лицето и врата си с кърпа.

— Довиждане, Ал, Лана — не приличаше на позеленял от ревност мъж.

Спъд погледна към Дани, повдигайки вежда с подтекст: „Нали ти казах!“

Другите гости също започнаха да си тръгват, разменяйки си адреси и обещания да поддържат връзка до следващото честване. Една добила тен изморена група бавно се точеше към паркираните коли, ала всички бяха съгласни, че са прекарали великолепно.

— Няма нужда да правиш това, Спъд — каза Логан. Тя събираше върху една табла остатъците от храната и чиниите, за да ги отнесе в къщата.

— Ти ни предостави къщата си. Най-малкото, което мога да направя, е да ти помогна да разтребиш. Аз дадох идеята за тази гощавка и се чувствам виновна за последиците — хвърли яростен поглед към Джери, който нехайно отпиваше от изстудената маргарита. — Джери, размърдай си задника и ми помогни.

— Нали каза, че ти си дала идеята — подразни я той.

— Ти по-добре внимавай как се държиш, господинчо — Спъд войнствено изгледа съпруга си, с ръце на кръста. — Още съм бясна, че ме изложи така пред всички за онова, което сме правили в автобуса.

Джери се надигна от шезлонга и я прегърна любящо, опитвайки да си открадне целувка.

— По дяволите, Спъд! Ако наистина те беше грижа, нямаше да ги оставиш да пораснат толкова големи.

В следващия миг се озова по гръб в плувния басейн. Другите трима се заливаха в истеричен смях, гледайки смаяното му изражение, докато се измъкваше от водата.

— Ще ти го върна, Спъд — предупреди я той.

— Това обещание ли е? — подразни го тя.

Бързо се справиха с двора и кухнята. Когато тя и Джери си взимаха довиждане, Спъд прегърна Дани.

— Обаждай се.

— Ще се обаждам.

Спъд предизвикателно погледна към Логан.

— Накарай я да обещае.

— Ще се постарая.

След като двамата си тръгнаха, наоколо легна мъртва тишина. Дани не беше забелязала, че вече се е стъмнило. Лятната нощ бе спокойна и кристалночиста. Тя превърна в задача на живота си наместването на разхвърляните възглавници, които някой бе взел от дивана и подпрял на каменната стена на камината във всекидневната. Чу тихите стъпки на Логан, докато я приближаваше откъм гърба.

Взе ръката й и я обърна към себе си.

— Гладна ли си?

Тя поклати глава.

— След всичките вкусотии? Не.

— Жадна? — сам отговори на въпроса си, имитирайки я. — След всичките тези маргарити? — палецът му чертаеше еротични послания по китката й. — Пияна ли си?

— Малко — призна тя с омекнала усмивка.

— Аз също — притегли я по-близо. — Но не от текилата.

Целуна я нежно с целомъдрени устни.

— Плува ли ти се?

— Мисля, че ще се справя — усмивката й бе блажена. Гърдите й бяха опрени в неговите. Тялото й… Чувстваше се прекрасно навсякъде.

— Хайде, ела. Имам нещо още по-добро.

Теглейки я през къщата, той я поведе обратно на двора. Прекосиха охладената каменна настилка, отправяйки се към съблекалнята. Луната и брилянтните звезди, които не можеха да се видят в града, пръскаха сребриста светлина и къпеха всичко наоколо в мистични отблясъци.

Близо до гърба на съблекалнята се издигаше висока дървена ограда. Логан се протегна над нея и извади един ключ. Отключи вратата и я остави отворена. Намигайки на Дани, я поведе вътре.

— Гореща вана! — възкликна тя очарована. Водата бълбукаше и вдигаше пара във ваната от секвоя, която беше осветена отдолу. Приличаше на котел на удоволствието, проектиран от най-невъздържания хедонист.

А въпросният хедонист се хилеше доволно насреща й.

— Харесва ли ти?

— Разбира се. Но защо не я предложи на гостите си?

— Няма начин. Това е само за специални случаи — той постави двете си ръце на раменете й и нежно я целуна по врата. — Да ти помогна ли? — попита, играейки си с ципа на плажната й рокля.

Не се нуждаеше от помощ, но отвърна „моля“ със замаян глас. Умелите му пръсти се забавиха прекалено дълго.

— Мечтал съм си за това милион пъти — да ти помагам да се обличаш и събличаш. Малките съпружески задължения, които така и не можах да изпълнявам.

Обикновено в отварянето на един цип нямаше нищо чувствено. Но начинът, по който го правеше Логан, я накара да усети как вътрешностите й пламват и отмаляват. Щом ципът беше свален, той бавно смъкна презрамките от раменете й и после й помогна да изхлузи дрехата от бедрата си. Тя се свлече на купчинка около краката й, оставяйки я само по електриковия й бански костюм без презрамки.

Мъжът издърпа ластика от конската й опашка и косата й се разпиля в ръцете му. Беше точно каквато си я спомняше — копринено мека, гъста, права, спускаща се на път по средата на главата.

— Мислех, че може да си я отрязала.

Тя поклати глава и косата й затрептя и заблестя между пръстите му.

— Не. Не успях да я прежаля.

Той зарови лице в копринената маса.

— Радвам се. Тя е твоята слава. Това не беше ли от Библията или нещо подобно?

— Така звучи.

Ръцете му се върнаха на талията й и лекичко се задвижиха нагоре-надолу, извайвайки я наново с мазолестите си длани.

— Искаш ли да свалиш още нещо, преди да влезеш във ваната?

За миг тя се наклони към него и главата й се отпусна на гърдите му. После младата жена изведнъж си спомни. Той я предизвикваше. Говорил беше за брачна нощ. Това ли означаваше всичко за него, изплащане на дълг? Нима тя нямаше повече гордост, ами щеше да се остави да я използват по този начин?

Отдели се внимателно от него.

— Да — извърна се и му се усмихна закачливо. — Обувките си.

Кривата му усмивка беше кисела.

— Нямах предвид точно обувките ти.

Сядайки на ръба на ваната, тя развърза кожените каишки, увити около глезените й, и свали сандалите. После се потопи в бълбукащата гореща вода. Хладният вечерен въздух направи усещането великолепно.

— О, Логан, прекрасно е!

Той отиде до съоръжение в стената и намали светлината във ваната, докато тялото й не започна да наподобява танцуващата сянка на водна фея. Натисна друг бутон и малкото помещение, чийто таван беше осеяното със звезди нощно небе, се изпълни с тиха музика.

— Петнайсет минути? — попита той, докато нагласяше брояча на тангентора.

Тя облегна глава назад и го погледна сънливо.

— Хмм. Поне толкова.

Впиха очи един в друг и кръвта й се сгорещи и забълбука като милващата я вода. Очите му бяха по-сини и по-напрегнати, отколкото ги бе виждала някога. Изгаряха я под гъстите му вежди.

Наблюдаваше в хипнотично очарование как ръцете му се спуснаха към талията му и разкопчаха колана на гащетата. Те се разтвориха над космите, покриващи пъпа му. После нехайно смъкна ципа. Обзелата я отмала тутакси я напусна и сърцето й заблъска в гърдите. Нямаше да го стори. Не би могъл.

Но той можеше и го стори. Гащетата му се смъкнаха надолу по мускулестите бедра и плъзгайки се над издутите прасци, паднаха на земята.

Мъжът беше гол. Прекрасно, великолепно, божествено гол.

— Не се срамувам от теб, Дани — каза тихо, забелязвайки нямото й смайване. — Искам да ме гледаш, да ме опознаеш. Аз съм твой съпруг, нали помниш?

— Ти беше мой съпруг — смръщено каза тя.

— Чиста формалност.

Мазно като гласа му, тялото му се плъзна в развълнуваната вода. Водата игриво запъпли по тялото му, сантиметър по сантиметър, мокрейки златистото окосмяване, хлъзгайки се по бронзовата кожа. Завъртя се около бедрата му, загали слабините, покри корема. Дани бе като хипнотизирана. Беше красив. Тази красота импулсивно я накара да поиска да го докосне с ръце и да се разридае.

През разплискващата се вода той се приближи към нея като безмилостно океанско божество, канещо се да задоволи своя прищявка. Тя буквално се изстреля от водата. Също толкова автоматично ръцете му се протегнаха и я сграбчиха за лакътя, за да я задържат.

— Все още те смятам за своя жена, Дани — той я притегли към себе си и от лекия допир на телата им по кожата й пробягаха безброй еротични послания.

— Аз не съм твоя жена, Логан. Беше толкова отдавна. Много неща се случиха и на двама ни.

— Възнамерявам да взема, каквото ми се полага.

Устните му се затвориха върху нейните, а ръцете му я обгърнаха във властна прегръдка. Изтегли напред колене, повличайки я обратно във ваната. Ръцете му загалиха гърба и ханша й, замилваха бедрата й отзад. Внимателно ги раздели и я повдигна към себе си. Подхвана я тъй, че краката й се обвиха около кръста му и той удобно се намести между бедрата й, твърд и нетърпелив.

Тя се давеше, но не в бълбукащата вода. Заляна беше от собствените си страсти. Знаеше, че не бива да се държи така, но беше безсилна срещу нуждите на собственото си тяло. За да запази равновесие, младата жена сграбчи с пълни шепи косата му, щом той наведе глава и изпепели врата й с устни.

— Логан, моля те, почакай.

— Много дълго чаках.

Мъжът разкопча горнището на банския й. Разпенената вода бързо го погълна. Логан нададе щастлив вик, неволно повторен от нея, докато освободените й гърди се плъзнаха по водата към окосмената му гръд.

Пръстите й се свиха още по-силно в косата му, щом ръката му намери гърдата й, изпълни се с плътта й и я загали. Потри устни напред-назад по зърното, докато набъбна. После устните му се затвориха около него. Засмука с такова сладостно удоволствие, че тя се почувства тъй, сякаш утробата й ражда любов.

Но това не беше любов. Не и за него. И ако не го спреше сега, после вече никой не можеше да й помогне.

— Логан…

— Желая те, Дани — ръцете му се плъзнаха към долнището на банския й и притиснаха стегнатата плът на дупето й.

— Не по този начин — простена тя. Но той не я чуваше. Тя болезнено задърпа косата му, докато той не вдигна глава. — Не, Логан — изрече на пресекулки.

Дъхът му беше учестен, гърдите му се издигаха и спускаха шумно, допрени в нейните.

— Защо, Дани?

— Защото не желая да съм утешителна награда за дълг, който мислиш, че трябва да платя.

— Ти също ме желаеш, Дани, не отричай. Знам го. Чувствам го — изтласквайки се леко нагоре, той я залюля в ръце.

Ноктите й се забиха в раменете му, докато се бореше за равновесие.

— Става прекалено бързо. Не знаех, че ще се почувстваш така.

— Знаеше.

— След десет години? Не, не знаех.

— Добре. Сега вече знаеш. Защо са тия преструвки?

— Не са преструвки.

— Какво са тогава? Казах ти снощи, че искам брачна нощ. През целия ден ме караше да мисля, че си съгласна. Защо остана, ако не за това? Защо просто не си тръгна като всички други?

Улавяйки се за разумни доводи като за изплъзващи се нишки, тя избъбри:

— Трябваше да говоря с теб за закупуването на един недвижим имот.

Очевидно той не бе очаквал нещо толкова прозаично. Рязко изправи глава и бързо примигна, за да я фокусира. Ръцете му паднаха от бедрата й, нейните крака се изхлузиха от неговите. Тя коленичи пред него, сега ръцете й бяха скръстени срамежливо пред гърдите.

— Какво каза? — попита той, искрено объркан.

Дани нервно навлажни устни с език. Моментът не беше подходящ за подобен разговор и тя го знаеше, но нямаше алтернатива. Сега фитилът на гнева му бе съвсем къс и тя трябваше да побърза с обяснението.

— Аз… аз работя в един комитет „Приятели на децата“. Може да си чул за него — замълча, гледайки го с надежда, усмихвайки се колебливо, но желязната маска оставаше на лицето му.

— Продължавай.

— Събираме пари за деца с физически и умствени недъзи. Искаме да построим летен лагер само за тях. Твоята земя в Хенкок е чудесна за това. Шефката ни, мисис Менефи, ти е писала писмо в този смисъл преди няколко седмици. И понеже аз без туй щях да идвам, предложих да поговоря с теб — преглътна с усилие. — Ще ни продадеш ли тази земя? Евтино?

За един безкраен миг той остана съвсем неподвижен. Бълбукащата вода и голотата им сега изглеждаха като безвкусна шега. Романсът в нощта се бе превърнал в безсрамна пародия. После той започна да трепери. От гърдите му се надигна нисък тътнещ звук, сякаш всеки миг вътре щеше да изригне вулкан. Внезапно изрева и изскочи от ваната. Посягайки към нея, улови в юмрука си разпиляната й коса и я изтегли нагоре. Побеснял, завря гневно лице в нейното. Гласът му бе изненадващо мек. Тя предпочиташе да й бе изкрещял.

— Искаш да кажеш, че целия ден ми се сваляше, образно и буквално, само за да ми се подмажеш? Искала си да ме накараш да направя дарение с благотворителна цел?

— Не!

— По дяволите, не виждам никакво друго обяснение.

— Как можа да си помислиш такова нещо?

— Какво друго да си помисля? Мътните те взели!

Той закрачи в пространството, ограничено от оградата, бълвайки проклятия и ругатни, които накараха ушите й да пламнат. Дръпна рязко една хавлия от закачалките и я преметна около кръста си, нехайно подпъхвайки я отстрани. Обръщайки се към нея, тихо процеди през зъби:

— Защо ли съм толкова изненадан? Какво друго бих могъл да очаквам? Явно брачните клетви не значат нищо за теб. Какво изобщо има значение, Дани? Има ли за теб нещо съкровено и скъпо?

Да! — искаше й се да изкрещи. — Ангажимент, който ти никога няма да проумееш, мистър Уебстър. Но не възнамеряваше да му обяснява, не и когато той мислеше, че е способна на подобна безчувственост. Идеше й да се втурне към него и да разкъса на парчета възмутената му арогантност, но й беше трудно да показва гнева си, когато от нея се стичаше вода и беше закрила гърдите си с треперещи ръце.

— Работата, която вършим, е много важна, Логан — каза тя равно, студено. Започнала беше да усеща хлад.

— Не се съмнявам, Дани. Да не мислиш, че ми се свиди летен лагер за тези нещастни деца? Но пощурявам, когато хайлайфни дамички като теб си въобразяват, че могат да манипулират хората.

— Не съм хайлайфна дамичка.

— Чета вестници, Дани. Виждам снимките ти на всички тези благотворителни балове и модни ревюта, и турнири по голф за знаменитости. Защо ми се струва, че ти не мислиш толкова за доброто дело, на което си се отдала, колкото за снимките си във вестниците?

— Ти си сноб, Логан. Извратен сноб. Да не мислиш, че бедните хора имат монопол върху щедростта?

Той продължи, сякаш тя не бе говорила:

— Какво правиш, връщаш се обратно в комитетчето и сравняваш чековете с приятелите си? Надпреварвате ли се кой ще получи най-голямото дарение? Не събираш ли помощите подобно на скалпове, които да окачваш на коланите си от Гучи? Колко далеч можеш да стигнеш, за да получиш най-голямото дарение, Дани?

— Колкото ми се наложи — кипна тя.

— Май току-що ми даде доказателство — очите му многозначително се спуснаха към гърдите й. — Какво те накара да спреш? Изблик на съзнание? Да си отрежа ли кичур коса, за да го занесеш на приятелчетата си, та да знаят точно колко си убедителна?

— Забрави за това, Логан. Тръгвам си.

Опита да мине покрай него, но той я сграбчи и свали насила ръцете от гърдите й.

— Искаш ли тази земя, Дани?

— Казах да забравиш за това.

— Зададох ти въпрос. Искаш ли тази земя?

— Да. Ще я продадеш ли?

— Не — унизена, задето е попитала отново, тя повторно опита да се освободи. Но така само се озова още по-близо до него. — Но ще ти я дам.

Тя замръзна и вдигна очи към него. На лунната светлина приличаха на студено синьо стъкло, твърди и неотстъпчиви като тялото му, като гърдите му, притиснати към нейните, като бедрата му, допрени до нейните.

— Ще м-ми я дадеш?

— Но на определена цена.

— Мислех, че каза…

— Не пари. Знаеш какво искам в замяна.

Внезапното просветление я накара тихо да ахне.

— Искаш да кажеш…

— Брачна нощ — довърши той. — Цяла една нощ в леглото. С теб. Достатъчно силно ли искаш тази земя, за да ми дадеш това?

О, господи! Той не знаеше какво я пита. През вътрешния й взор преминаха стотици лица — лицата, които не можеше да наименува. Красиви лица, грозни лица, предизвикващи състрадание лица. Всички я гледаха с надежда. Бе се обрекла да им помага. Те разчитаха на нея. Но…

Да прекара една нощ с Логан. Една нощ. Щеше ли изобщо да може да го напусне след това? Трябваше. Нямаше да има избор. Една нощ. С Логан.

Тя го погледна. Той спокойно изчакваше отговора й, без да показва чувства. За него това беше просто един дълг, нищо повече. Беше съзрял възможността да направи добра сделка, да вземе нещо, което той иска, в замяна на нещо, което тя искаше.

Ала за нея това щеше да е една любовна нощ. Най-сетне щеше да познае любовта на Логан, да познае силата и сигурността на обятията му. За една нощ в целия си живот искаше да се отдаде на ласките му. Да чуе любовните му слова, прошепнати в ушите й. Да го почувства в себе си — като част от самата нея.

— Добре — каза тихо. — Споразумяхме се. Една нощ с мен в замяна на нотариален акт за земята.

Тя почувства как напрежението се отцежда от него, но не я пусна. Вместо това я притегли още по-близо и се наведе над нея. Дъхът му пареше лицето й.

— Да го подпечатаме с целувка.

Той притисна уста към нейната и устните й се разтвориха без всякаква съпротива. Езикът му започна мързеливо да я проучва. Търкаше се, галеше я и опипваше, докато сетивата й се замаяха. Кърпата се плъзна незабелязана от талията му. Тя почувства сладостния натиск на окосмената му плът върху корема си.

Той я взе с лекота в обятията си и умело я понесе през двора към здрача на къщата. Прекоси фоайето и заизкачва стълбите. Не говореха, ала втренченият му поглед, толкова различен от този допреди минути, пареше, докато се спускаше по лицето, шията и гърдите й, все още розовеещи от водата и собствената й увеличаваща се възбуда.

Доби смътна представа за просторна спалня и широко легло, докато минаваха през прага. После той сви коляно и тя бе положена върху мека покривка за легло. Той я последва и я целуна страстно, докато се наместваше над нея.

Свали долнището на банския й, издърпвайки го надолу по стройните й бедра, и тя остана съвършено гола под него. Зацелува гърдите й с устни, с език, с уста. Дланите му се плъзнаха нагоре по прасците й, по бедрата й. Приближаваше все повече и повече, толкова близо до мястото, което копнееше да бъде погалено. Простенвайки, тя изви гръб в дъга и се притисна към обещанието, което й даваше възпламеняващата му мъжественост.

Отстранявайки ръцете й от врата си, внезапно Логан се отдръпна от нея. Наподобяваше гъвкава сянка, докато се движеше към вратата.

— Лека нощ, Дани.

Като кукла, сгъната на две през кръста, тя рязко излезе от унеса си и седна в леглото.

— Какво искаш да кажеш с това „лека нощ“?

— Точно каквото казах.

— Но аз мислех… брачната нощ…

— О, не се отказвам от сделката. Но не тази вечер. Не сме определили срок в договора си. И докато не реша да я консумирам… — той се усмихна — … най-точната дума при тези обстоятелства… ти ще останеш тук с мен.

— Какво! Да остана? Колко дълго?

Той вдигна рамене и преди да затвори вратата, каза:

— Докато ми дойде настроение.