Никола Беловеждов
Първата пушка за Априлското въстание (4) (Записки по Копривщенското въстание в 1876 година)

За Волова и Икономова

Танчо Шабанов, любопитен да узнае за съдбата на цялата чета, е разпитвал всякъде, дето му се падало. Той ми разправи за Волова и Икономова и за още един от дружината (навярно Стоян Пазарджиклийчето) следното: те пристигнали близо до Бяла до големия мост над Янтра. Те искали да преминат на срещната страна, но по моста не смеели. Те помолили един воденичар да им покаже мястото, през дето може да се гази реката, та през нощта да я прегазят. През нощта те навлезли в реката, но, навярно, побъркали мястото, през дето трябвало да я прегазят, та се удавили и тримата. Сутринта намерили телата им в един бент. Пушките били на шиите им^[1]. Турците оставили телата цял ден непогребани и карали децата да ги замерят с камъни и вечерта чак ги погребали близо до Беленския мост. Воденичарят знаел де е гробът им.

Копрившкото знаме било намерено у едного от удавените и турците го дали на селяните, които го разкъсали и правили на децата си сърмени шапки.

Танчо молил тогавашния околийски началник в Бяла Ф. Симидов да се разпореди да се извадят костите на загиналите поборници за народната свобода и да се погребат в черквата, както прилича. Симидов му обещавал, но не извършил нищо.

У воденичаря били останали оръжията на погиналите. Танчо го молил да му даде едно от тези оръжия за спомен от бившите му другари. Воденичарят се съгласявал, но искал от Танча да му представи свидетели, че той е другар на удавените. Танчо нямал свидетели и всичко отишло напусто.