Боян Бойчев
Победен

Пропадам, пропадам в тъмнината,

Загубил и вяра, и надежда, и сили,

Уморени до болка са сетивата,

В мен гладни вълците вият.

 

Насъбрах вече цяло сърце с поражения,

Есен е, есен все по-студена,

Загубих всички възможни сражения,

Ранен съм, вятърът свири край мене.

 

А изрисувах такива картини миражни,

С багри от есенни клони,

Мечтаех тайно за Ермитажа,

Но всичко е спомен, всичко е спомен.

 

И все по-тъжни вече са дните,

И все по-самотни са часовете,

Само дъждът, само дъждът скита

Сред мечти, гаснещи неусетно.

 

15.10.2006 г.