Боян Бойчев
Отсъствие

Паркът е пуст.

Есенният дъжд тихо шепне

Някакви тайни

И листата пожълтели го слушат

С напразна надежда.

Аз вървя по алеите,

Където вече ме няма.

 

Книжарницата е пуста.

Дават прогноза за модата

Между два блока с реклами,

Хората се взират в телевизора

С импулсна надежда.

Аз вървя по улиците,

Където вече ме няма.

 

Сцената е пуста.

В съседните кръчми и клубове

Слушат фолк

И си говорят за секс и дрехи

Втора надежда.

Сцената е небето,

А звездите са зрителите.

 

есента на 2004 г.