Боян Бойчев
Вълна

Животът е пясъчен замък

На брега на вечното море.

Градим го бавно,

Даже без да знаем,

Под удари на постоянни ветрове,

Песъчинка подир песъчинка,

Миг след миг.

И всеки замък е различен,

По-своему красив,

Със свои кули, мостове, стени,

С дворци, в които пясъкът

Застива причудлив,

В които мидите и водораслите

Оцветяват пясъка.

Играта свършва със залеза.

Неусетно слънцето изглажда

Стените и ги слива,

Изравнява ги с пространството

Наоколо. И само мидите

Напомнят разпръснати

За замъка.

Или ако не дочакаш залеза…

Човешки крак през замъка

Премине ли внезапно,

Злобата и завистта

Ще срутят всичко.

 

Или да дочакаш своята вълна,

Която да покрие замъка,

За да го превърне

В подводно царство,

Да съживи и мидите, и водораслите,

Да вземе шепа песъчинки

И да ги съхрани

В морето вечно.

 

юли 2002 г.