Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (6)

Шеста глава

Чарли Керик и неговата съпруга Бренда се оказаха очарователни хора и Кейтлин се радваше, че прие поканата на Алек да отиде на вечерята. Чарли бе наследил малка машиностроителна компания от своя чичо веднага след завършване на колежа и сега, тридесет години по-късно, бе превърнал „Ергон Индъстрийз“ в крупен производител на различни инструменти, чийто център се намираше в Питсбърг, но имаше филиали и интереси из целия свят.

В уютния ресторант „Крушовото дърво“, Чарли обясни на Кейтлин, че е пристигнал във Вашингтон, за да обсъди възможността от откриване клонове на „Ергон“ в няколко бивши комунистически страни.

— Имам желание да подпомогна възстановяването на икономиките на страните от Източна Европа — обясни той. — Семейството на майка ми е емигрирало в Съединените щати от Полша непосредствено преди Втората световна война, така че изпитвам съпричастност към проблемите на тази страна. Зная дори малко полски. Когато съм в Полша, това ми помага до известна степен в разговорите с хората, които биха желали един ден да работят с мен. Аз обаче боравя с пари на акционери, затова се налага да разсъждавам като бизнесмен, а не като филантроп. Икономическите условия в повечето източноевропейски страни са все още твърде несигурни за инвестиции и не носят кой знае какви финансови изгоди.

— Независимо от всичко смятам, че това няма да ти попречи да потърсиш пътища да инвестираш разумно — каза Алек. — Погледът ти блясва всеки път, когато произнесеш името Полша.

Съпругата му се засмя.

— Значи и вие сте го забелязали? Струва ми се, че най-много след шест месеца ще живеем в Краков или във Варшава. За щастие, най-малкият ни син постъпи миналата година в колеж, така че вече си стягам багажа и се чудя колко ли още документи ще са ми необходими за различните правителствени инстанции, докато получа разрешение да практикувам медицина в тази страна.

— Алек не ми е споменавал, че сте лекар — каза Кейтлин, учудена донякъде от нейните думи, защото Бренда имаше вид на типична домакиня.

— Дерматолог съм и съм специализирала детски кожни болести. Запознах се с Чарли, докато следвах медицина и си казах, че е доста приемлива партия, за да го изпусна.

— Благодаря ти, скъпа — поклони й се той.

— Не бъди толкова самонадеян! Още не е късно да променя мнението си — тя мило му се усмихна, като му показа, че всъщност няма от какво да се безпокои. — Чарли ме убеди да се оженим и това ме накара да променя малко плановете си — продължи тя. — Тогава имах желание да стана акушер-гинеколог, но тази специалност е много ангажираща, защото бебета имат странния навик да се раждат, когато си искат, ту в три часа след полунощ, ту в празници…

— Нашият син се роди в деня на сватбата на брат ми — подхвърли Чарли. — Четири седмици преди определения срок.

— Появи се на бял свят в деня, в който си пожела — каза Бренда. — И оттогава до днес, никога не е имал търпение за нищо.

Двамата весело се засмяха. Кейтлин бе виждала много пъти същата усмивка върху лицето на сестра си, когато нейните синове Зак и Мат извършеха някоя пакост. Тя за сетен път се убеди, че родителите обичат децата си и заради техните лудории.

— Как се справяте със семейните си задължения и задълженията на лекар? — запита искрено заинтригувана Кейтлин.

— Не работя на пълен работен ден — обясни Бренда. — Реших да се откажа от първоначалното си намерение да специализирам акушерство и предпочетох да стана дерматолог.

— Струва ми се, че дерматолозите нямат много пациенти — забеляза Кейтлин.

— Да, така е. След като изкарах задължителната си медицинска практика, си намерих работа по специалността и останах на това място, докато синът ни поотрасна. Сега казвам на Чарли, че когато той наближи възрастта за пенсия, аз ще започна да работя с пълни сили. През следващите години, дори да заминем за Полша, ще се опитам да се изкача по професионалната стълбица.

Не бе необходимо да пита Бренда дали е доволна от своя избор. Двамата с Чарли излъчваха удовлетвореност както от живота, така и един от друг.

По-късно Кейтлин изказа мнението си за тях.

— Да, Бренда и Чарли са щастливи — съгласи се Алек. — Според мен, много семейни двойки си усложняват отношенията, защото не умеят да балансират между кариерата и личния си живот, за разлика от тях двамата.

— Очаквах, че ще ми посочиш Бренда като пример за това колко е лесно в днешно време за една жена да съчетава кариерата със семейния живот и майчинството, като ме обвиниш, че аз…

— Все още не си ме разгадала стопроцентово, скъпа — засмя се Алек.

— Ще се качиш ли да изпием по едно кафе? — покани го тя. — Часът е едва десет и половина.

Алек сякаш се обезпокои и Кейтлин се засмя:

— Не се страхувай, нищо няма да ти се случи! Ричард, който ме заведе вчера на обяд, ми подари чудесно кафе на зърна, купено от специализиран магазин в Джорджтаун. Донесе и бутилка уиски, и разбита сметана. Можем да си направим ирландско кафе.

— Явно е умен мъж, след като е разбрал, че трябва да си носи кафето, ако иска да го поканиш на гости.

Кейтлин се засмя, без ни най-малко да се засегне.

— Умен, внимателен и ужасно досаден. Повярвай ми, вчера наистина завиждах на разходката ти с Мишел в зоологическата градина и на това, че сте отишли да погледате новородените шимпанзета.

Докато паркираше колата той я погледна някак особено.

— Искаш ли следващата неделя да отидем там? Всеки момент очакват да роди и друго шимпанзе. Може да успеем да видим новороденото.

— С най-голямо удоволствие! — учуди я радостта, която изпита при възможността да прекара един следобед в компанията на Алек. — А сега, ще дойдеш ли да пием кафе заедно?

— Разбира се, макар и да съм засегнат, че главната ми роля в твоя живот е да ти правя компания за кафето.

Тя поклати престорено строго глава:

— Не е главната ти роля, Алек! Ценя много повече други неща, които умееш да вършиш.

— Посочи поне едно.

— Положително трябва да има и нещо друго, макар че в правенето на кафе едва ли някой ме превъзхожда — тя се прозя дискретно и натисна бутона за асансьора. — Твърде е късно за сериозни разговори. Но, Алек, повярвай ми, ти си най-важният мъж в моя живот.

Думите сами се изплъзнаха от устата й и нямаше как да ги върне обратно. За щастие, Алек не каза нищо. Той може би не разбра колко истина прозира в шегата й. Кейтлин обаче осъзнаваше прекрасно казаното. Той наистина бе най-важният мъж в нейния живот и тя щеше да се почувства съсипана, ако той се ожени. Не й се искаше друга жена да й го отнеме. Нямаше да понесе една бъдеща съпруга да узурпира нейното място на най-добра негова приятелка.

Тази вечер Алек сякаш имаше особено желание да я засипва с добронамерени шеги. Кейтлин цъфтеше от щастие. Шегуваха се непринудено, докато той приготвяше кафето в нейната малка кухня. После тя наля щедро от уискито в две чаши, допълни ги с димящо кафе, а отгоре сложи по лъжичка разбита сметана. Алек занесе чашите във всекидневната, докато тя потърси плика с новите семейни снимки, който бе получила вчера от майка си.

Намери ги, изрита обувките си и се облегна удобно на меките тъмносини възглавнички на дивана. Алек метна сакото си на един стол, настани се на другия край на дивана и искрено започна да се забавлява със снимките на Зак и Мат.

— Запазих най-хубавата за най-накрая — каза Кейтлин и му подаде една черно-бяла фотография.

Алек се вгледа мълчаливо в нея.

— Какво е това? — запита той и започна да върти снимката на различни страни. — Прилича на развален телевизионен екран.

Кейтлин се засмя.

— И ти ли си помисли същото? Това показва колко сме невежи и двамата. Това, скъпи Алек, е снимката на моята нова племенничка или племенник. Мама твърди, че е най-прекрасната и най-ясната ултразвукова снимка на нероденото бебе на Мери.

Алек огледа още веднъж много внимателно снимката.

— Сега вече виждам едно красиво бебе — усмихна се той. — Само че ме затруднява едно — момченце ли е или момиченце?

— Дори мама и докторът не могат да кажат засега нещо по този въпрос, но всички смятат, че бебето е чудесно оформено — големина, гръбначен стълб, ръце, крака, пръсти — всичко си е на мястото!

— Защо е било необходимо Мери да прави ултразвукова снимка? Така ли е прието днес?

— Струва ми се, да. В нейния случай обаче не са били напълно сигурни в кой месец е. Оказало се, че бременността е много по-напреднала, отколкото са предполагали. Докторът смята, че бебето ще се роди точно в края на март, а не в средата на май.

— Джеф и Мери радват ли се?

— На седмото небе са от щастие. Сега вместо седем, ще трябва да чакат само пет месеца. Според мен вече пресмятат колко часа остават дотогава, а не колко дни.

— И аз имам добри новини от къщи — каза Алек. — Баща ми е намерил купувач за железарския си магазин и правят с майка ми страхотни планове за пътешествия. Смятат да пътуват с кораб до Бахамските острови.

— Това е великолепно, Алек!

— Да. Сделката изглежда солидна и предлаганата сума е добра.

— Много се радвам за тях.

На Кейтлин й стана приятно за нейните стари съседи и направи нещо съвсем необмислено — наведе се и прегърна Алек.

Ала твърде късно осъзна каква сериозна грешка е допуснала. Той я притисна така, че под тънката си копринена блуза тя веднага почувства коравата му гръд. Сърцето й трепна в очакване, когато ръката му бавно обви кръста й. Алек не каза нищо, само я държеше в прегръдките си и внимателно я наблюдаваше.

Известно време и двамата останаха неподвижни. После Алек се отдръпна, скочи от дивана и се отправи към кухнята. Но се спря на вратата, обърна се и весело се усмихна.

— Ще направя още кафе — каза той. — Не бива пак да си разменяме от онези опасни целувки, които не са приети между приятели, нали?

— О, разбира се, прав си. Не зная какво ни става на нас двамата напоследък.

— Нарича се сексуално привличане — отвърна сухо той — и може да се получи дори между стари приятели като нас.

За щастие, той се зае да налива вода в кафе машината, преди Кейтлин да бе решила какво да му отговори. Тя се отпусна върху възглавничките на дивана. Цялото й тяло трепереше.

Всичко е толкова абсурдно, помисли си тя. Какво ми става? Та той дори не ме целуна, защо тогава съм толкова развълнувана и разтревожена?

Защото й се искаше да я целуне. Този смущаващ отговор така бързо проблесна в съзнанието й, че просто нямаше време да го отхвърли. Бе принудена да признае опасната истина, колкото и да не й се искаше. Отчаяно бе пожелала Алек да я целуне, да почувства отново магията на неговата прегръдка. Копнееше да вплете пръсти в косите й и да я притисне към тялото си.

Кейтлин разбираше ясно онова, за което жадуваше и от което се нуждаеше. Тази мисъл пробуди отново предишните й страхове. Щастието й бе в ръцете на Алек. Мисълта за една любов я плашеше, дори да бе сигурна, че Алек искрено отвръща на чувствата й.

А нямаше кой знае какви основания да предполага, че той е влюбен в нея. Тя бе на осем години, а той на четиринадесет, когато семейството му се премести да живее до тях. Години наред тя не бе нищо друго за него, освен малкото момиченце, най-добрата приятелка на сестра му.

Отношенията им се промениха, когато Кейтлин постъпи в университета в Джорджтаун, а Алек току-що бе завършил право. Тогава разликата в годините им не изглеждаше вече толкова голяма. Тя бе на осемнадесет, а той почти на двадесет и пет. Приятелството им се задълбочаваше с течение на годините и се превърна в нещо много важно и за двамата.

И до ден-днешен продължаваха да бъдат такива приятели. Просто приятели.

Дори и сега, когато бе решил да си търси съпруга, Алек бе сигурен, че Кейтлин ще му съдейства.

Тя, разбира се, можеше веднага да му откаже, но все пак й стана приятно, че я попита. Всъщност като се замислеше сега за всичко това, отношението на Алек й се струваше обидно. Как можеше да иска да му урежда срещи с напълно непознати жени и да пренебрегва нея, която познаваше от толкова години?

Истина бе, че неговите мисли и чувства напоследък се бяха превърнали в загадка за нея. Още повече, след като си бяха разменили онези умопомрачителни целувки. Алек обаче не бе ги сметнал за толкова разтърсващи, както тя. Тази вечер, когато бяха почти на границата на нова страстна прегръдка, той просто бе станал и бе й съобщил, че има намерение да прави още кафе.

— Изглеждаш ми сърдита — каза Алек, когато отново се появи във всекидневната. — Ще си изпия бързо кафето и ще се махам, преди да си ме изхвърлила оттук.

— Ако имаш желание да си тръгваш, никой не те задържа — отвърна му остро тя. — Не се извинявай с моето настроение.

Той постави чашите с кафето на масичката и я погледна без обичайния си закачлив хумор.

— Кейтлин, защо не ми кажеш за какво ми се сърдиш?

— Не ти се сърдя, Алек — поклати глава тя.

— Тогава какво има? Наистина изглеждаш нервна.

— Не съм нервна! Мисля си, че… Просто съм объркана.

— Защо?

Тя вдигна поглед към мъжа, който упражняваше такова смущаващо сексуално въздействие върху нея, мъжът, който същевременно бе нейният най-добър приятел.

— Не зная — призна намръщено тя. — Толкова съм объркана, не мога да си го обясня.

— Може би утре сутринта нещата ще ти станат по-ясни.

— Сигурно…

Той я докосна леко по рамото и тялото й в миг се стегна.

— Ще ти се обадя през следващата седмица. Благодаря ти, че ми помогна да посрещна както трябва семейство Керик.

— Аз ти благодаря за поканата. Те са прекрасна двойка — Кейтлин се изчерви. — Съжалявам, Алек. Държа се толкова особено. И аз самата не разбирам защо.

— Няма нищо. Тази вечер нещо става и с двама ни — той приглади смутено коса, при което пролича внезапно обзелата го силна умора. — Лека нощ, Кейти. Не ме изпращай. Не забравяй само да заключиш вратата.

Настъпилата след неговото излизане тишина бе мъчителна. Кейтлин отнесе празните чаши от кафето в кухнята и се зае да ги измие. Счупи и двете чинийки, преди да реши да се откаже.

Телефонът звънна и прекъсна нерадостните й мисли.

— Ало…

— Кейтлин, обажда се Джоди Берген.

Изминаха няколко секунди, докато събере мислите си и съобрази, че е доста късно дъщерята на Сам да й се обажда по телефона.

— Здравейте, Джоди. Надявам се, че нищо лошо не се е случило?

— В болницата съм — Джоди бе енергична по природа и говореше доста припряно, но сега гласът й звучеше някак флегматично.

— Да не е станала катастрофа? Ранена ли сте?

— На мен нищо ми няма. Татко не е добре. След вечеря му прилоша. Лекарите смятат, че е получил лек сърдечен удар. В момента го преглеждат.

— Съжалявам, Джоди. Веднага ще дойда. В коя болница се намирате?

— В университетската болница на Джорджтаун, но не е необходимо да идвате, Кейтлин. Не затова ви се обаждам.

— Не, ще дойда. Искам да видя Сам. Освен това, не бива да сте сама…

— Благодаря, много сте мила, но моят зет е лекар тук, а освен това съм заедно със сестра си и брат си. Татко ще се оправи. Сега не пускат посетители при него. Опитваме се да го успокоим, за да може да си почине. Лекарите обаче казват, че постоянно се тревожел за служебните си задължения. Очевидно утрешният му ден е претрупан от срещи и разговори. Честно казано, обаждам ви се главно за това. Нали ще поемете нещата?

— Ще направя всичко необходимо — обеща Кейтлин. — Още сега ще се обадя на неговата секретарка…

— В това се състои и трудността. Силвия замина в петък за честване годишнина от завършването на гимназията. Помните ли? Цялата следваща седмица ще отсъства от работа.

— Как можах да забравя! Предайте на Сам да не се безпокои за нищо, независимо че Силвия отсъства. Ще се обадя на Дот — моята секретарка, да дойде утре по-рано на работа. Обещавам ви, ще се погрижим за всичко!

— Благодаря ви за помощта.

— Имате ли представа колко време ще остане Сам в болницата?

— Още не знаем. Изглежда, това е вторият сърдечен удар, който получава. За първия не е казал на никого вкъщи.

— Сам ще се оправи, Джоди — каза Кейтлин, като се помъчи гласът й да прозвучи по-бодро. — Баща ви е здрав като канара и нищо не е в състояние да го повали. Ще видите, че много скоро ще се разкрещи на лекарите и сестрите.

— Семейството е много важно за него — каза Джоди, сякаш не бе чула думите на Кейтлин. — След смъртта на мама… Не зная… — гласът й заглъхна. — И други хора чакат за телефона, затова трябва да прекъсвам. Ако нямате нищо против, утре ще намина към вас.

— Разбира се, заповядайте! Ще приготвя кратък служебен отчет за баща ви. Това ще го убеди, че сме задвижили всички неотложни задачи. Съобщете му го, вероятно ще се успокои.

— Ще му предам. Ще ви бъде ли удобно да се срещнем в три часа?

— Три часа следобед… Чудесно. Предайте сърдечните ми поздрави на Сам. Ще дойда да го видя веднага, след като разрешат свижданията.

— Ще му кажа. До утре.

— Ако имате нужда от мен, звънете ми по всяко време.

— Благодаря ви, но се надявам, че няма да се наложи. Вече много ни помогнахте.

Кейтлин не разбра с какво толкова е помогнала. Обезпокоена за Сам, тя се обади на Дот, нави часовника си да я събуди рано на следващата сутрин и почти забрави за Алек. Почти.