Пени Джордан
Наказание целувка (1)

— Меги, защо се върна, кажи ми истината!

Топлият му дъх облъхна лицето й и тя усети, че иска да я целуне.

— Моля те, Маркъс, недей! Сигурна съм, че ме мразиш… Знам, искаш да ме накажеш за онова, което ти причиних, но…

— Щом всичко ти е ясно, защо не ме оставиш да те накажа? — прошепна той иронично.

Пръстите му се заровиха в косите й и ги опънаха до болка. Бе невъзможно да се съпротивлява. Устните му се впиха в нейните в такава дива целувка, че й бе трудно да повярва дали това, което се случва, е истина. Не сърцето й, а тялото й се опитваше да го отблъсне, треперещо от страх и изненада. Но Маркъс се вкопчи още по-силно в нея и прошепна обезумял:

— Спомняш ли си какво каза пред дядо си… Спомни си! Били сме любовници, прелъстил съм те и…

Спомените и отдавна стаените чувства я заляха и, отпуснала се безсилна като парцалена кукла в прегръдката му, Меги се остави да я покори. Той страстно я зацелува, докато не усети сълзи да парят нежните й, наранени устни. Маркъс се опомни и се отдръпна, олюля се, блед и зашеметен, с блуждаещ поглед и сгърчено от болка лице.

— О, Меги…

— Ти всъщност не искаш да си отида, Маркъс! — осмели се да изрече истината тя. — Но ти обещавам, че ако още веднъж ме нападнеш по този начин, ще отида при Изабел и ще й разкажа за какъв мъж има намерение да се омъжи!