Елиз Тайтъл
Любовна въртележка (8)

Осма глава

Мади си бе представяла близостта на Майкъл, но фантазиите й не можеха да се сравнят със силното вълнение, което изпитваше сега. Усещането да бъде притисната от неговото силно мускулесто тяло, докато хладните му пръсти се плъзгат по шията й, по раменете й и галят гърдите й, я подлудяваха. Стеснителността и безпокойството й, че ще се покаже неумела в любовните ласки, изчезнаха. Бе опиянена от страст. Едва когато Майкъл бавно смъкна завивката от раменете й, нервността й се възвърна.

— Недей, Майкъл… — възпря го приглушено тя.

— Искам да те погледам, Мади — изрече бавно той.

— Може би ще се разочароваш…

Но той наведе глава и устните му докоснаха гърдите й. Маги се задъха от вълнение.

— Довери ми се — прошепна той дрезгаво. — Толкова те харесвам…

Мади въздъхна накъсано и пусна завивката.

Майкъл очерта с език лека следа по корема й и усети как мускулите под копринената й кожа се стегнаха, но продължи влудяващото си упоително изследване.

Тя усещаше все още хладните му пръсти по пламналата си кожа от вътрешната страна на бедрото й. Устните му продължиха да описват малки кръгове по корема й. Завивката вече съвсем се бе свлякла и тялото й потреперваше от острия контраст между студеното и топлото. Задъхваше се. Затвори очи и стисна клепачи.

— Мади! — Дъхът му обходи лицето й. — Отвори си очи?

Тя се подчини. Той й се усмихна.

— Красива си! Всеки сантиметър от теб. Всеки прекрасен сантиметър…

— О, Майкъл! И ти си красив.

И двамата се засмяха нежно и устните им се докоснаха. Тя хвана раменете му, мускулите му потръпнаха под пръстите й. Мади обичаше начина, по който Майкъл я целуваше. Той беше толкова съсредоточен, погълнат от удоволствието. Устата, езикът, устните му я упояваха. Усещаше Как се предава, вече дори не се опитваше да се съпротивлява. Не искаше да се съпротивлява. Искаше той да я целува безкрайно, да усеща тежестта на тялото му върху своето. Безпаметно плъзна ръка надолу и го обхвана, като го галеше нежно.

Когато Майкъл тихо простена, Мади помисли, че е от удоволствие. Когато спря, стоновете му преминаха в глухо ръмжене и Мади замръзна, без да осъзнава, че тялото й се движи в инстинктивен ритъм.

Той се отпусна до нея и тя потрепери от студ при внезапното му оттегляне. Отвори очи, в очите й се четяха объркване, притеснение и желание. Неговото изражение бе нещо между усмивка и гримаса.

— Какво има? Да не би да ти причиних болка? Нараних ли те? Или направих, нещо, което не ти харесва? Знам, че малко съм напрегната. Просто… — Тя въздъхна измъчено. — Опитах се, Майкъл, но знам, че идеята не бе добра.

— Мади… — Усмивката му се стопи.

— Да?

Той се притисна към нея и устните му докоснаха ухото й.

— Намерих брошката ти. Или по-точно, палецът на крака ми я усети.

— Какво?

Майкъл седна на леглото, пресегна се към другия край между матрака и таблата и извади брошката.

— О, Майкъл! — Тя седна до него, като го гледаше уплашено, докато той я закопча и я сложи в ръката й.

— Сигурно се е озовала там, когато махнах завивките, за да я търся. Убоде ли се. Дай да видя.

— Само ако обещаеш да целунеш мястото.

— Не се шегувай! Не и сега. Орисниците наистина имат нещо против мен, кълна ти се. — Тя се взря унило в брошката.

Майкъл я взе и я остави на нощното шкафче. После хвана раменете й и отново я положи на леглото. Целуна устните й много нежно.

— Това също е съдба, Мади.

Целувките му бяха опустошаващи, изучаваха устата й в мъчителен ритъм, който я караше неволно да се движи в отговор на яростната му атака.

В прелъстяването му този път нямаше нищо упоително. Силното му мускулесто тяло се движеше върху нея, тежестта му изтласкваше въздуха от белите й дробове и тя се задъха. Той хвана китките й и прикова ръцете й над главата. Това я накара да се извие и стегнатите й гърди се притиснаха още по-плътно към неговите. Той целият беше топлина. Топлина и огън. Майкъл я погледна, като все още я държеше. Тъмните му очи пламтяха. Мади го гледаше като хипнотизирана. Когато устните му се наклониха към нейните, те се целуваха един безкраен момент, улавяйки дъха си.

Мади не мислеше, водеше се единствено от инстинкта и желанието си, докато тялото й се движеше подканващо под неговото. Тя се разпали от бързо вдигащите се и спускащи гърди и корем на Майкъл, докато той се нагоди към нейния ритъм.

Когато пусна китките й, ръцете й алчно се плъзнаха по гърба му. Той се намести и силните му мускулести крака се преплетоха в нейните. Този път тя потърси устните му, езикът й гореше от нетърпение да проучи устата му. Цялото й същество се разтопи, докато ръцете й ставаха все по-смели и се придвижиха надолу към бедрата му, като го притиснаха яростно към нея. Тялото й следваше движенията на неговото. Изгаряше от болка да го почувства в себе си. Извика името му. Дивото му необуздано желание я възпламени. Тя смело го погали, изследвайки и милвайки, изпаднала в еротично опиянение от сливащите им се стонове на удоволствие.

— О, Майкъл… моля те — простена тя до врата му.

Той повдигна глава и прочете дивото желание в очите й…

— Съдба, Мади. — И след кратка пауза и шумолене на фолио, навлезе дълбоко в женствеността й. Мади се задъха, главата й се изви назад и тя застена от наслада.

Всеки изгарящ тласък приближаваше края, докато не изпадна във върховен екстаз, трепереща и зовяща името му.

Той я бе покорил — тя му принадлежеше.

Искаше му се да продължава, да следи играта на удоволствие по лицето й, но самоконтролът му изневери и той затвори очи, загубил се във времето и пространството. Желанието му беше като приливно-отливна вълна, която миеше тялото му и замайваше разсъдъка.

Той трескаво потърси устните й в момента на освобождаването си. Тялото на Мади потрепери в неконтролируема експлозия и неземно удоволствие заля тялото й.

Съществуваха само тя и той, свързани от екстаза, който бяха споделили така всеотдайно. Все още усещаше вълните на желание да отзвучават в тялото й.

— Знаеш ли, никога не съм изживявала подобно нещо.

— Почти ме заблуди. — Той легна до нея, нежна усмивка омекоти суровото му лице и тъмните му очи топло я погалиха.

— Искам да кажа, че никога преди не съм се любила на дневна светлина. Усещането е… някак по-буйно.

— Просто си помисли какво щеше да пропуснеш — каза той шеговито, което макар и деликатно, й напомни, че в много отношения те бяха непознати. Тя се пресегна за завивките.

— Недей — спря я Майкъл нежно.

— Студено е.

— Мади — рече той сериозно и хвана брадичката й — да правим любов този следобед беше прекрасно! Това е най-хубавият следобед, които си спомням.

— Но не и най-разумният. За нито един от нас. — Тя го погледна тревожно. — Какво ще стане сега, Майкъл?

Майкъл я гледа дълго и мълчаливо.

— Слушай, Мади, казах ти, че имаме предвид и друга компания. Но ако оставим това засега, в момента в ума ми се заражда нова идея за „Сарджънт“. Може би сделката ще се окаже още по-добра. Но ще ми трябва малко време, за да я обмисля.

— Каква нова идея? — попита тя внимателно.

— Ще ти кажа за нея веднага щом всичко се уреди.

— Аз продължавам да държа на старата сделка, Майкъл. Нали знаеш поговорката „По-добре птица в ръка, отколкото вятър“. — Тя се намръщи. — Виж, ако смяташ, че другата сделка е по-добра… Но няма нужда да ми подхвърляш трохи.

— Не говорим за трохи, Мади. — Той въздъхна раздразнено. Нямаше смисъл да я убеждава, докато не може да й каже нищо конкретно и да оправдае себе си. — Какво ще кажеш да излезем и да хапнем някъде?

— Имаш ужасния навик да променяш темата, когато ти изнася, Майкъл.

Той се усмихна.

— Как мислиш, че съм стигнал до върха?

— Добре. Съгласна съм, и аз съм гладна. Ами Тими?

— Няма да се бавим повече от час. Мисля да го оставим на госпожа Джонсън. За малко, ако е свободна.

— Ще си взема един душ и после ще й се обадя — каза тя, но усети неловкост, когато стана гола от леглото.

Нямаше нужда да го поглежда, за да разбере, че я наблюдава внимателно. Тя грабна халата си, облече го и бързо се скри в банята. Точно влизаше под душа, когато вратата се отвори.

— Имаш ли нещо против да се присъединя към теб?

— Да се присъединиш ли? — Усети как се изчервява. Той стоеше гол и чакаше. Едно беше да лежи до голото му тяло, обзета от страст, но съвсем друго — да стои срещу него, също гола под сребристата светлина на флуоресцентната лампа в банята.

Той се усмихваше, което още повече увеличи неудобството й.

— Обзалагам се, че и това не си го правила.

— Майкъл…

Тя бавно поклати глава. Не можа да се въздържи и обходи с поглед загорялото му високо и мускулесто тяло.

Малката баня сякаш се смали, когато той се приближи. Спря на не повече от крачка и се взря в нея, без да се притеснява от голотата си.

Тя задържа дъх, след това бързо съкрати разстоянието между тях. Усещането на тялото му до нейното бе крайно възбуждащо. Той се пресегна покрай нея и пусна душа.

— Колко горещо го искаш? — промърмори той в ухото й.

Мади вече цялата гореше.

— Много горещо — отвърна дрезгаво тя.

Влязоха под душа и стояха заедно под струите, натриха се със сапун един друг и после се целунаха в хлъзгава прегръдка. Сложи малко шампоан на косата й и замасажира главата, за да се образува пяна, после я целува, докато водата я отми. Тя затаи дъх, когато той я притисна до хладните плочки на банята. Контрастът с горещата вода и топлите им тела беше непоносимо еротичен. Усещаше го твърд и трептящ от желание между хлъзгавите си от сапуна бедра.

Той я повдигна, хвана краката й и ги обви около своите. Любиха се под течащата вода. След това Майкъл я избърса с хавлията и тя се усмихна блажено.

— Прав беше. Никога преди не бях се къпала с мъж. — Тя се засмя. — Преживяването бе невероятно!

Той я уви в хавлията и я притисна към себе си, като я целуна звучно.

Мади обви с ръце врата му. Не можеше да повярва колко много неща се бяха случили между тях за толкова кратко време. Тя допря лице до все още мокрия му врат, пръстите й се плъзнаха по гърба му. Тялото му я очароваше. Той беше толкова силен, властен, отзивчив. И толкова нежен и любещ.

Върнаха се в спалнята на Мади и се облякоха, без да бързат. После Мади се обади на госпожа Джонсън, която каза, че с удоволствие ще вземе Тими при нея.

Тими беше в добро настроение и тя с облекчение занесе веселото бебе при госпожа Джонсън.

Мади не искаше да оставя Тими за много дълго време и затова избра едно ресторантче със скара през няколко блока от нейния. И двамата умираха от глад и си поръчаха гигантски пържоли с френска дребна риба и салата. След това си поделиха домашния плодов сладолед и допиха бутилката „Кианти“.

— Беше страхотно… — въздъхна Мади след последната глътка вино.

— Надявам се, не включваш само обяда.

— Майкъл, надявам се, че това, което се случи днес, няма да повлияе на решението ти.

— Мади!

— О, знам, ти все още обмисляш всичко. Просто искам да знаеш, че не очаквам услуги от теб.

— Мади, повярвай ми, в решението ми няма да има нищо лично. Не работя по този начин. Никога! — Тонът му бе подчертано твърд, но за сетен път се запита дали не беше прибързал, със сделката с „Л’Амур“, дали продуктите на тази компания, щяха да задоволят високите изисквания за качество на „Баретс“? Но той наистина имаше страхотна идея за „Сарджънт“. Ако всичко се подредеше според предвижданията му, беше сигурен, че Мади ще остане очарована.

Мади стисна леко ръката му.

— Още нещо, Майкъл. Ако се тревожиш, че храня някакви надежди, освен бизнес връзките, можеш да си отдъхнеш. Нищо обвързващо, Майкъл. Никакви обещания, никакви задължения, никакви права… — Усмивката й бе нежна и по-уязвима, отколкото си мислеше. — Съгласен ли си?

Той въздъхна тежко.

— Съгласен.

Но когато се връщаха към апартамента на Мади през пронизващия студ, Майкъл беше много тих. Тя се чудеше дали все още мисли да се връща в Ню Йорк, но не се реши да го попита. Истината бе, че искаше да се сгуши с него в леглото. Ако и двамата приемаха една незадължаваща връзка, защо пък тя да не продължи малко по-дълго?

Но Майкъл имаше други належащи ангажименти. Той погледна часовника. Беше почти три. Искаше да се обади на Барет и да му подхвърли новата идея, която все по-ясно се оформяше в главата му. Ако старият захапеше, той трябваше да отлети до Ню Йорк, за да задвижи сделката: С малко късмет щеше да се върне преди сватбата за вечерята в петък.

Бе толкова замислен, че не чу какво му каза Мади.

— Извинявай. Бях се разсеял.

— Просто си спомних, когато минахме покрай химическото чистене, че ми дължат пари, задето съсипаха новата ми рокля.

— О, така ли? — кимна вяло той.

Мади се усмихна. Бяха пред блока.

— Ще се качиш ли?

— Не — каза Майкъл. — Не мога. Трябва да се обадя на някои хора. А и все още мисля да отида до Ню Йорк.

Никакво обвързване, напомни си тя. Майкъл просто подчертаваше това. Беше нечестно да определя условията и след това да се чувства нещастна, когато ги следват.

— Ню Йорк ли… О, да, почти бях забравила. Нали се канеше да заминеш за там сутринта. Обърках програмата ти… — Не смееше да го погледне, затова прикова вниманието си в ръцете му. Не носеше ръкавици и не беше бръкнал в джобовете си. Имаш красиви ръце, силни, способни на такава нежност. Представи си осезаемо как галят тялото й…

— Беше чудесно отклонение!

Мади не отвърна на усмивката му.

— Ами вечерята с роднините ти в четвъртък?

— Ще дойда вечерта, ако мога. После пак ще се върна в Ню Йорк. — Той спря. — Все още ти дължа една вечеря.

— Все още ми дължиш една бизнес среща.

— Имаш я. Какво ще кажеш да се отбия във фирмата ти в петък? Тъкмо ще поговорим.

— Добре. — Щеше да замръзне от студ, докато стояха така на едно място. — Мисля, че е по-добре да вървя да спася госпожа Джонсън от онзи палавник Тими.

— О, Мади, щях да забравя. Имаш ли още една тубичка от онзи крем, който използва за Тими? Бих искал да го прибавя към серията, която ни изпрати.

— Значи ти харесва и ще се опиташ да го включиш. Това е страхотно, Майкъл!

— По-спокойно, Мади. Нека да караме едно по едно. Като начало ще дойда с теб, за да взема една тубичка от крема.

Мади се усмихна.

— Асансьорът.

Майкъл нетърпеливо я побутна да влезе и я последва. Не искаше да си мисли как ще се чувства в петък следобед, ако новата му идея не дадеше резултат…

 

 

Преди да тръгне към летището, Майкъл се обади на шефа си от магазина на „Баретс“ в Бостън само за да разбере, че Барет ще бъде извън града до сряда. Затвори, като барабанеше с пръсти по бюрото на директора на магазина, който дискретно се бе оттеглил. След няколко минути се обади на Джоел Ебстайн. Говори по телефона трийсет минути и завърши разговора, като си уреди среща в офиса на Ебстайн в четвъртък сутринта. Когато този път затвори, се чувстваше малко по-добре. Ебстайн беше умен и предприемчив и не би натрупал богатство и известност, ако бе прекалено предпазлив. Притежаваше рядкото умение да избира печеливши пазари и да улучва момента кога да представи новите си стоки. Нямаше нищо против да поема разумни рискове, които в повечето случаи му носеха облаги. Майкъл се надяваше да успее да го убеди и този път.

Когато напусна магазина на „Баретс“, на път за летището Майкъл попадна в задръстване, заради пиковия час. Забавянето му даде време да размисли върху случилото се последните няколко дни. Не можеше да престане да мисли за Мади. Дали да не й се обади? Не, трябваше да се откъсне за малко от нея. Отношенията им се бяха променили много бързо. Беше го объркала… Не можеше да определи чувствата си. Но едно бе ясно — чувствата му не бяха нещо, което бе изпитвал досега. А усещаше, че и с Мади е така. Тя каза никакво обвързване. И той бе сигурен в думите й. Не играеше някаква психологическа игра, макар че чувството за взаимна обвързаност можеше да се появи изведнъж и да те свари неподготвен… Спомни си съня от миналата нощ — той пристига с Мади и Тими в къщата на майка си. Щастливото малко семейство! Обля го студена вълна. Реши да се обади на Синди, но скоро си даде сметка, че това бе лоша идея.

— По дяволите, Синди, остави това!

— Какво толкова ти казах! Тя е чудесна. Сърдечна, привлекателна, интуитивна, чувствителна — с една дума чудесна жена!

— Чудесна… Да, тя е всичко това. Съгласен съм. Добре. Тя е сърдечна, чувствителна, красива… И ако беше заинтересувана, а тя не е, щеше да стане страхотна съпруга на някой друг. Ясно се изразих?

— Абсолютно си прав, Майк — засмя се Синди. — Красива е по-подходящо определение от привлекателна.

 

 

На следващата сутрин Мади за пореден път остави Тими на госпожа Джонсън, която истински бе заобичала бебето и не искаше и да чуе Мади да наема професионална бавачка, за да го гледа. Мади пристигна в компанията точно навреме за сутрешното съвещание, което бе насрочила. Но на няколко пъти по време на срещата с Лиз и още трима от служителите й, тя трябваше да моли да повторят казаното. Притеснено се засмя, когато се наложи да признае, че не е имала възможност да прегледа последния доклад на Лари Гибън. И четиримата я изгледаха недоумяващо. Анализирането на доклада бе главната причина, поради която Мади бе свикала съвещанието.

Когато четиримата смениха темата и се впуснаха в обичайни бизнес мениджърски дискусии за стратегиите за развитие на нов продукти, Мади продължи да бъде необичайно разсеяна.

Когато срещата свърши, Лиз последва Мади в просторния светъл кабинет с писалище от скъпо дърво и удобна гарнитура тапицирана: със светлобежов велур, в единия ъгъл и огромни прозорци, които гледаха към река Чарлз.

Мади седна зад писалището и бързо погледна Лиз, която отмести няколко документа и седна на бюрото срещу нея.

— Това се случва за първи път, Мади.

— Какво искаш да кажеш?

— Вече седем години сме заедно и никога не съм те виждала неподготвена за съвещание. Особено след като ми каза, че ще си останеш вкъщи, за да се подготвиш.

— Ами… — Мади преглътна трудно. — Беше напрегнат ден с Тими. Да се грижиш за бебе, Лиз, изисква много време и усилия. То те… разсейва някак.

— Хмм…

— Какво означава пък това?

Лиз се усмихна подигравателно.

— Нещо ми подсказва, че не Тими те е разсейвал.

Очите на Мади се разшириха от възмущение.

— Откъде знаеш?

Лиз й намигна.

— Дълбоко си затънала.

— Ооо!

— Класическите признаци са налице, Мади.

— Какви класически признаци? Не знам за какво говориш, Лиз. — Мади прокара пръсти през косата си и въздъхна. — Не можах да спя добре миналата нощ.

— Това е единият от тях. Обзалагам се, че пропусна закуската. Не беше гладна, нали?

— Да.

Лиз се наклони напред.

— И не можеш да разсъждаваш трезво.

— Само временно. Ще ми мине. — Усмивката й угасна. — Аз съм последната жена на света, на която трябваше да се случи подобно нещо.

— Какво става, Мади? — Лиз нямаше нужда от отговор.

— Ами… леко увлечение. Ще забравя Майкъл Харингтън!

— Това означава ли, че ще прекратиш преговорите по сделката с „Баретс“?

— Не — отговори Мади бързо. — Слава богу, Майкъл е професионалист. Бизнес отношенията ни са отделен въпрос.

— Тогава няма да успееш да го забравиш.

— Знаеш какво имам предвид, Лиз — изрече Мади нетърпеливо грабна една химикалка и започна да драска нервно.

Когато Лиз замълча, Мади остави химикалката и я погледна. Цялото тяло я болеше от умора. Беше се въртяла цяла нощ, без да може да си намери място, макар леглото да си бе същото — онова нейно удобно и меко легло. Откакто Майкъл бе заминал вчера, тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за него, тялото й беше в състояние на непрестанна възбуда. Винаги бе била толкова разумна, толкова сигурна в това коя е, какво иска, от какво има нужда… Бе прекарала целия си живот сама. Никога не бе била обвързана нито физически, нито емоционално с никого. Няколкото пъти, когато се бе опитала да се сближи с Фелисити, нейната майка, всичко бе завършвало катастрофално.

Но този уикенд с Майкъл… Тя се бе почувствала толкова близка с него, както с никой друг. Майкъл бе превърнал непохватността й в страст. Беше я накарал да усети вкуса на живота. Майкъл я накара да си представи един друг свят — свят, в който всяка сутрин се събуждаше до него, седеше срещу него на закуска, дори се редуваха да приготвят шишето и да нахранят собственото си бебе, пееха приспивни песнички в един глас и четяха приказки…

— Не се чувствам добре.

Лиз се засмя леко.

— Това също е един от класическите признаци.