Красен Шидеров
Живи разкази (13) (чути и записани в кръчма)

ВТОРИЯТ ГУРБЕТ НА ДАНЧО
ИЛИ
ЗАЩО НИ ПРИЕМАТ В НАТО
И ОЩЕ:
ЗАЩО САЩ НЕ СЕ ОБВЪРЗВАТ С ИРАКСКИЯ ДЪЛГ КЪМ БЪЛГАРИЯ

Мина доста време, откакто Данчо се завърна от гурбет. За това време много нещо се изпи, по-малко се изяде. Черпеха го хората, няма грешка, пиеше сладко Данчо, пак без грешка, докато на кръчмарските обитатели, инцидентни и постоянни, им омръзнаха историите му за чужбината и един ден ДАНЧО КАМЪКА ОСТАНА ТРЕЗВЕН…

Толкова трезвен, колкото никога не е бил, с такова главоболие, с такъв махмурлук, не ти е работа. Търсеше Данчо пиене вкъщи, ама вълк пастърма суши ли, търсеше той пиене по съседите, но им беше омръзнал и не му дадоха, досвидя им се да почерпят баре’ една бира. А му се пие, косата му настръхнала, очите му кръвясали, носът му щръкнал и току души, души, търси алкохолец, също както граничен пес нарушител. Отиде нашенецът на кръчмата, а там кръчмарят не само че на вересия не му даде, ами му взе и ръчния часовник за стара вересия, че и се развика, навика Данча и се оказа, че часовникът не стига и че Данчо още има да дължи. А сега накъде? И краката инстинктивно сами поведоха Данчо, доведоха го до селския ракиджиски казан. Но там няма, никой няма, кой ракия да вари, на Данчо ракийчица да подаде. А вътре в ракиджийницата още топличко, явно предната вечер някой варил ракия, пък така ухае на ракийка, Данчо чак се просълзи от умиление. Затърси се той, но няма от скоросмъртницата, чак патокито си е прибрал човечеца. Е като няма — няма, Данчо току отхлупи казана, а вътре, оставен материла, за да не плесенясва бакъра, че като го лъхна аромата приятен, чак поприседна на задницата си. Няма накъде, огледа се нашенецът — няма никой, бръкна с ръка, извади шепа изварена ракиджийска каша, мирише приятно на ракия, близна я, пак я близна, поогледа се, па като нагъна кашата, сигурно кофа изяде, дорде не му се изду тумбака, не кандиса. Поуспокоен, Данчо излезе от ракиджийницата и закрачи към центъра на селото. Ама в изварена ракиджийска каша има градус — колкото коса по главата на дълъг плевенски шоумен, а няма ли градус, за Данчо няма радост! Не можа нашенецът да мине и сто крачки и го удари тежката приливна вълна на махмурлука, че на всичкото отгоре червата му зъкъркориха и нещо взе стомахът му да се надига към гърлото. Спря се Данчо — ни назад, ни напред. Поседя, помисли и се забърза към върбалака. Влезе той във върбалака, па приклекна и оттам се понесоха звуци: „Ъ-Ъ-Ъ… У-А-А… У-А-А!…“

Как се прибра нашенецът, и сам не помнеше, но три дни сюргюн, три дни повръщане и на всичкото отгоре — ужасен махмурлук. Да не ви дава Господ такова нещо да опитате, от туй, що преживя Данчо. За да се разсее от ужасния махмурлук, Данчо взе да гледа телевизия, и понеже освен националната друга програма телевизора му не ловеше, той втренчено следеше всички предавания. Не изпускаше даже новините, от тях Данчо разбра, че БКП набира доброволци за защита на Садам Хюсеин. И както си беше трезвен, не пил повече от седмица, взе решение на трезва глава. Тръгна за София, при комунистите интернационалисти, те качиха Данчо на автобус и ето ти го тебе Данчо Камъка в Ирак, доброволец, ще защитава Садам от янките империалисти. Грешка направи, разбира се, защото тука пиене няма. Както от после научи, коранът забранява пиенето, а полицията и революционната гвардия зорко следят за спазването на шериатското и светското право…

За доброволците програмата беше казармена, облякоха ги в униформи, раздадоха им калашници и почнаха строева и всякаква военна подготовка, с ударение на строевата. От само себе си се разбира, че Данчо и другите доброволци най-много тренираха маршова подготовка, тържествено преминаване под разветите знамена пред биг боса на Ирак. Повечето от тренировките бяха на преминаванията. Защото Садам всеки ден ги инспектираше и приемаше строя доставяше му удоволствие да гледа строя на яки запотени мъжаги, пък, както се знае, той имаше двадесет и пет двойници, та по двадесет и шест пъти на ден Данчо и другарите му доброволци тържествено маршируваха пред Садам. Вие имате ли представа какво е маршировка в Багдад, там е пек, ад, и да набиваш крак средно през половин час пред някакъв мустакат чичко, който те гледа важно, строго и любовно. Ужас! На всичкото отгоре никакъв алкохол, водата, тя само за миене става. Слюнката ти се спекла в устата, в очите ти песъчинки от пустинята, кубинките ти парят разранените табани, уригваш си изтънко на вечния и неотменен мазен овчи пилаф, а стомахът ти подлярски прави: ра-а-а-ки-и-и-й ка-а!… Я по-добре да идват янките и да донесат демокрацията, като не забравят и алкохолеца…

И те дойдоха. Със себе си донесоха шок и ужас, бомби и снаряди, ракети и самолети, танкове и бетеери, оръдия, картечници и автомати. Данчо и другите доброволци се разбягаха, от само себе си се знае, че се разбягаха пет минути, след като се разбяга революционната гвардия, която беше заела картечни позиции в тила на доброволците. Един вид морална подкрепа. То си беше за разбягване, отпред американците напират, отзад революционната гвардия подпира…

Без да пукне и един куршум, Данчо също избяга, бяга около петдесет километра и се скри в територията на една малка петролна рафинерия със собствени петрокладенци. По пътя, бягайки, сполучи да задигне радиокасетофон, кола, телевизор, шевна машина. Настани се в рафинерията и си се скатаваше няколко дни, докато не улови „Хоризонт“ с радиокасетофона. От българските новини разбра, че България е съюзник на американците. Значи и той е съюзник и трябва да се възползва от това. И добре че разполагаше със шевна машина!…

Уши той българския национален флаг в десетки бройки и го накачи по всички краища на петролната рафинерия. Даде една туба бензин на един изучен БААС-ист, който бягаше от американците и оня му написа на английски: „Добре дошли братя по оръжие! Съюзническа България ви поздравява! Първа Българска Петролна Колония е готова на конкурентни цени да подпомогне братята янки по оръжие.“ Избродира всичко това Данчо на един транспарант с ярки жълти букви и го закачи на главния портал. Освен това преправи иракската си военна униформа. Дотолкова я преправи, че заприлича на български офицер — полковник от ВКР. И с трепет зачака янките…

От тоя си трепет Данчо не разбра кога са минали американците. Дали от знамената и транспаранта, но нито един снаряд не падна в рафинерията, даже ни един келяв „СТЕЛТ“ не се заблуди да си хвърли умната бомба по неговата петролна работилничка, както Данчо обичаше наум да нарича овладяната територия на Първа Българска Петролна Колония. „Работилничка“ й викаше той, защото беше малка. Малка, малка, ама напълно автоматизирана, роботизирана и сам човек може да се оправи с нея. При това на всички копчета и ръчки имаше обяснения с тлъсти букви, които завършваха със „Сделано в СССР“. За преминаването на американците и за падането на Садам и революционната му гвардия Данчо разбра по свободната и спокойна продажба на черния пазар на всякакви стоки, включително и забравения от дълго време алкохол. Оттук нататък за Данча настъпи лайф из лайф. На черния пазар той въведе твърда разменна цена, и то цена народна: 20 литра, туба бензин, керосин или нафта за 10 грама алкохол. И пак под две кила твърдо гориво на ден Данчо не падаше. А как обичаше да черпи, я с ракия, я с пиво, я с бензин, дизел или керосин. Така Данчо се чувстваше важен, чувстваше се господин. На ден нашенецът изразходваше годишното производство на „ПЛАМА“ — Плевен. Лека-полека арабският народ, а и Данчо, свикнаха с размяната, с размяната свикнаха и стараещите се да са незабележими американски окупационни части. Докато един ден БААС-истките партизани не взривиха колоната цистерни с гориво на окупационната американска част, която се беше разположила в близост до района на Първа Българска Петролна Колония. И американците останаха без гориво. Тогава те влязоха в рафинерията на Данчо с цели две цистерни. Едната му оставиха на него, а във втората си напълниха сами гориво. Когато си заминаха и изтрезнелият от уплах Данчо, долови аромата, що се носеше от оставената цистерна, той едва не припадна от нега. От цистерната се носеше ефирния, нежен аромат на „Бърбан“ от Кентъки…

От цистерната Данчо само се подаваше, за да подпише фактурите, които интендантите на чичо Сам му поднасяха. Как не се удави в тая цистерна, ама як българин, даяк на пиене! Колко гориво източи чичо Сам, нашенецът не разбра, а и защо ли му е да знае, те, американците, и сами се обслужваха, а Данчо им намигаше, „как ви прекарах!“, но пък те, колчем минеха покрай цистерната, отдаваха чест на Данчо и на българския трикольор, който Данчо беше препасал. Вечно пияният български офицер, полковник, кефеше янките, та чак един от тях си направи снимка с Данчо за спомен. Тази снимка се изпрати в Канзас и оттам по неведомите пътища Божи влезе в интернет. В интернет я откриха българските разведки, които, за да убият времето, по стар навик, събираха сведения за чичо Сам. След като си преведоха екзотичния текст, съпровождащ фотографията, куките изпаднаха в религиозен ужас и заприпкаха при бате В. Бате В. отпърво не повярва, ама после отиде при вътрешния. От своя страна вътрешният изприпка при външния, той пък прибяга до военния, а после и тримата заедно, като взеха със себе си социалната и евроинтегралката за кураж и опора, отидоха при Негово Величество премиера. На човека му щръкнаха опадалите коси. После рече: „Требва да мислим позитивно. Вервайте ми! и по стар навик добави: Ще изтаврези и ще се прибере до 800 дни.“ Разпусна ги да мислят позитивно и после се почеса по олисялото теме. Врътна някакъв телефон, говори с някакъв свети отец, който от своя страна го помоли да изчака, за да се консултира с шефа си. След консултацията с шефа светият отец се обади на Негово Величество премиера, а той се обади на военния. Военният от своя страна се обади на външния. Външният се обади на вътрешния, той пък от своя страна се обади на бате В. Бате В. според съвета на шефа на светия отец, се срещна край гроба на дедо с голямото Бате, най-вещият специалист по подобни цистернови дипломатически скандали, говориха там около час. После бате В. се обади на спецотряда със специално назначение и след малък успешен десант Данчо го докараха в България барабар с цистерната. По никакъв начин не можаха да го извадят оттам, докато не я изпи до последната капка…

После да се не чудите защо янките бързат да ни приемат в НАТО преди да сме станали европейци, но пък защо САЩ не се ангажират с изплащане на иракския дълг към България? Заради пияницата Данчо. В НАТО ще го използват, я като огнепръскачка, я като резервоар за течно гориво на балистична ракета. Пък за дълга подозирам Данчо да е подписал и да го е продал на янките срещу пиене. Те да не са луди да плащат два пъти, още повече че имат документ от Първа Българска Петролна Компания, черно на бяло го имат…

Колкото до Данчо, той пак разказва истории из шуменските кръчми и пак го черпят, няма да го оставят да умре от жажда я!

Август 2003 г. Шумен