Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Вие, които не сте носили в сърце гробницата на някой бог,

нито в ръце кръвта на някой самоубиец;

вие, които не схващате ужаса на съзнанието пред Всемира;

вие, които не чувствате как червеят на коварството

гложди неспирно корените на живото същество;

вие, които не заслужавате ни висша почит,

ни висше презрение…

Вие, които притежавате неща без устрем и падение,

без вътрешни взривове, еднакви и сърдечно лесни;

вие, които не сте бълнували заблудите

на Пространство и Време,

и си мислите, че животът е това, което съзерцавате,

че е просто закон, просто любов, просто целувка и просто дете;

вие, които отнемате житото от нивата озлобена

и го ядете с чисти ръце и тихо;

вие, които казвате „Разсъмва!“

и не оплаквате чудото на зората;

вие, които не ставате дори и за просяци,

не правите хляб, легло не разстилате със собствените си ръце

в запуснатите бордеи

и в просия наблюдавате дните

като безсмислено мъчение…

 

Вие, които не сте стенали от ужас и страх —

като между здрава греда и прегръдка желязна —

от несправедливи страдания,

додето душата избухне в сърдития блясък

като чиста лампа от вселенската саможертва…

 

Вие не ще разберете болезнения смисъл

на тази дума: ЧОВЕК.

Край
Читателите на „Човек“ са прочели и: