Франсиско Урондо
Искам да заявя пред всички

Искам да заявя пред всички, пред духовенство и общественост,

кражбата на един чифт очила, на няколко

мръсни ризи и употребена носна кърпа,

на неизвестен брой стихотворения, които написах

в последните — или първите — години на тази война,

на един телевизор, грамофонни плочи, сувенири различни:

една книга от Ленин, една касетка с музика

с дон Пепе де ла Матрона, която ми подари

божествен приятел заради застъпничеството

на дон Фернандо Киньонес; на един

алжирски фотьойл, камъчета, писма, две бутилки

чилийско вино и други дребни неща, дребни,

но обични. Нищо измежду тези или други неща,

които пропускам, не ми се върна.

Открадна ги полицията на моята страна от моя дом.

Те бяха доста внимателно класифицирани:

дълги и къси, добри и лоши. Тези предмети

бяха като предметите, които се продават

навсякъде. Стиховете говореха за мускула ми отляво,

друг предмет напомняше проблемите на балистиката

във връзка с чувствата, трети подсещаше за страха,

който изпита един сержант, когато

изненадващо бе нападнат, и други теми,

забравени от мене благоразумно. Някои от книжката

изчезнаха поради опасения, появили се у други хора,

между тях хубава жена с прекрасното име Лусила.

Тя с ръце, предназначени само за удоволствия,

изгори едно по едно моите листчета. За другите

се погрижиха полицаите и офицерите от сигурността,

които дойдоха за мене и ме отведоха.

Искам да заявя кражбата заради загубата

на стихове и оръжие, тъй като са невъзстановими. Бяха

откраднати от народа на републиката, на когото

те, естествено, принадлежат.