Максим Баринов
Лечение с жива и мъртва вода (13)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това е всичко. Излиза, че обществото само се подготвя да започне победоносната си борба с много неизлечими заболявания.

За изминалите десетилетия условията на живот на нашата планета не са се променили кой знае колко и борбата все още продължава. Борбата за живот. За здраве.

Когато започнах да събирам материали за живата и мъртвата вода, се стремях да събера колкото се може повече информация — жива (простете за каламбура), истинска. А как могат да се намерят такива материали? Разбира се, чрез общуването с други хора.

Намерих лечител и учен, а също и хора с опит в използването на жива и мъртва вода. И всички те споделиха с мен ценна информация (за което много им благодаря). Но това не беше достатъчно. И тогава се отправих в библиотеките, архивите, активно се възползвах от възможностите на интернет. В крайна сметка се получи това, с което вече се запознахте. Аз съм доволен от резултата. Книгата стана хубава, в нея има всичко: митове и предания, житейски истории и сюжети, научни теории и сухи писма на академици, които спорят по „вечните въпроси“…

И сега се чувствам като истински Иван Царевич, който преминал през огън и вода, преодолял всички възможни препятствия, срещнал чудесни помощници, оказали му неоценими услуги в търсенията му. Да! Намерих живата и мъртвата вода. И навярно преживявам това, което и приказният герой: вълнение, радост и заедно с това известна тревога. Тревога заради въпроса, на който няма отговор: „А после какво?“

Макар че не е така, отговор има. После, ако се доверим на приказката, героят получава награда — прекрасната царкиня, половината царство, корона… Мен обаче, както и вас, скъпи читатели, които ме придружихте по целия ми път, ни чака друга награда. И тя е здравето. Та нали хората, които са готови да прекрачат в приказка, винаги ще очакват целебната сила на живата и мъртвата вода.

И така, нали всички помните какво се казва за тази чудодейна вода?

Първо се поръсва раната с мъртва вода и тя зараства, после с жива — и животът отново се връща в телата на младите царски дъщери и синове, пламтейки по бузите им с ярка руменина…