Ейми Трий
Откраднатият бокал (10)

Осма глава

Пиршеството за откраднатия бокал беше започнало. Множество дебели смърдящи грибъли, чиито ужасни тела бяха покрити с противни брадавици, се бяха събрали около огъня. Гъста зелена гадост капеше от зъбите им, докато те се бутаха да пият еликсир от бокала.

Варг, Горц и Бод ръководеха церемонията и често-често си подаваха бокала един на друг.

Други грибъли, които носеха фенери, вече пееха песента за еликсира:

„Въпреки миризмата,

въпреки времето…“

Наблизо седеше уморена група от жалки тунганори, завързани за едно дърво.

От мястото, където се бяха скрили, Сезам и Мади наблюдаваха какво става, докато чакаха сигнал от Джема и Лиз.

Бяха се уговорили, че странни звуци ще послужат като знак за действие!

Междувременно Джема и Лиз лазеха из ниската трева, за да не ги забележат грибълите. В тъмното нито една от тях не забеляза напречно наредените клонки, поставени точно пред тях.

Звукът на чупещи се клони бе бързо последван от учудени викове, които момичетата нададоха, докато падаха в една дупка.

— Ааааааа! — извика Джема.

— Оооооо! — изкрещя Лиз.

Те бяха паднали в един от многото капани, приготвени от грибълите, за да ловят нищо неподозиращите тунганори.

— О, не! — изпъшка Джема. — Нищо не виждам.

— Ох! — въздъхна Лиз. — Аз настъпих нещо, горкият ми крак.

— О-о-ох!

Сезам и Мади чуха техните викове.

— Ето — каза Мади, — това е сигналът за действие, който Лиз и Джема ни дават.

— Аз ще грабна бокала — каза Сезам.

— Аз ще бъда точно зад гърба ти — каза Мади, — тръгвай!

Те пробягаха пространството без дървета — две сенки в светлината на огньовете. Варг тъкмо се готвеше да пие отново от бокала, когато Сезам изненадващо изникна пред него, грабна сребърния бокал от мръсните му мазни пръсти и разля отвратителния еликсир върху краката му.

И побягна.

— Шшешам Браун! — изкрещя вбесеният Варг, когато я разпозна.

Той се развика сред тълпата от грибъли и ги напръска обилно със слюнка:

— След нея! Тя не трябва да се измъкне!

В същото време Мади, която дотогава отвързваше тунганорите, за да ги освободи, погледна нагоре и видя, че наоколо бе пълно с духовете на дърветата, които размятаха клоните си и викаха:

— Кооой! Кооой! Кооой!

— Грибълите ще заплатят за всичко това. Времето дойде!

Те бяха дошли да си отмъстят. Техните чепати и безформени тела се бяха извили заплашително, докато проклинаха грибълите, защото ги бяха отсекли и защото се отнасяха толкова жестоко с тунганорите.

За момент Варг, Горц и Бод замръзнаха на местата си, без да могат да повярват на очите си. За първи път Варг бе изгубил ума и дума и трепереше.

— Трябва да съм пил прекалено много от еликсира — каза Горц.

— Аз никога вече няма да изпия и капка — каза Бод.

В този момент страхливите грибъли захвърлиха фенерите си и побягнаха във всички посоки. Никой и не помисли да преследва Сезам.

Скоро след това Сезам притича до Мади, като дишаше тежко.

— Какво стана? Те почти ме стъпкаха до смърт! Грибълите тичаха бясно покрай мен, все едно че бяха видели призраци.

Мади се засмя.

— Тонове от тях — каза тя. — Духовете на дърветата дойдоха и ги изплашиха.

Когато Сезам се огледа наоколо, тя не видя нито един от духовете.

— Къде са Лиз и Джема? — попита тя.

— Нямам никаква идея! — каза Мади, която си даде сметка, че е била прекалено заета с тунганорите и не е забелязала, че приятелките им не са наоколо.

В този момент забелязаха Хоб да тича към тях и да размахва отчаяно ръце.

— Елате бързо… — каза тя, — намерих приятелките ви!

Беше тъмно като в рог и много студено в дъното на дупката. Докато чакаха да ги спасят, Джема и Лиз се сгушиха, за да се стоплят. И така, с огромно облекчение, те най-после видяха лицата на Сезам и Мади да им се усмихват в отвора на дупката.

Хоб, Фиг и спасените тунганори бяха взели захвърлените от грибълите фенери. Те осветиха вътрешността на капана, за да могат Сезам и Мади да издърпат Джема и Лиз нагоре. Докато Лиз чакаше да я измъкнат, усети, че нещо бодеше крака й. И сега, под светлината на фенерите, това нещо проблесна със сребърна светлина.

— Хей! — извика Сезам, която се бе надвесила, за да подаде ръка на Лиз. — Какво е това до крака ти?

Когато Лиз вдигна въпросното нещо, изкрещя от изненада:

— Това е талисман! — каза тя и показа малко сребърно фенерче.

Двете луни се издигаха в нощното небе, а в далечината прозвуча гонг: