Ейми Трий
Остров Звезда (7)

Пета глава

Търсачките на талисмани повървяха успоредно на залива и се изкачиха на носа, който Сезам беше видяла при пристигането им. Оттам се виждаше целият остров Звезда: той наистина имаше звездовидна форма — звезда с пет лъча.

Загледаха се към земите на Каризма, далеч отвъд тюркоазните води, и зърнаха познатия силует на замъка на Морбреция. Със свито сърце осъзнаха, че той никак не е далече…

— Надявам се, че Морбреция не е разбрала, че сме тук — каза напрегнато Мади.

Сезам се надяваше на същото. Ако талисманът-звезда се намираше на острова, трябваше да действат бързо, преди принцесата да ги е усетила. Но откъде да започнат да търсят? Сезам сложи ръка върху медальона си в опит да вземе решение, но от главата й не излизаше предупреждението на Рамора. Зорган се опитваше да й навреди! Изпълнена с лошо предчувствие, тя реши, че отсега трябва да се грижи по-добре за огърлицата си. Изведнъж почувства познатото гъделичкане и погледна напред. Там се простираше дълъг пясъчен плаж, ограден с високи скали. Сезам разбра, че огърлицата й дава знак.

— Хайде — обърна се тя към Мади. — Ще започнем да търсим оттам.

Беше отлив. Сезам и Мади крачеха боси по златния пясък, надничаха в езерцата сред скалите и под камъните с надеждата да зърнат познатия блясък на среброто. Докато газеше през едно езерце, Сезам усети остра болка в лявото си стъпало. После убождането се повтори, после пак и пак. Сякаш стъпваше върху карфици. Беше ужасно.

— Ох! — проплака тя, подскачайки на един крак.

— Какво става, Сез? — попита Мади.

— Сигурно съм стъпила на нещо остро — отвърна Сезам.

Те се заоглеждаха, за да видят острото нещо, но не го откриха. Сезам потърка крака си.

— Странно — каза тя. В следващия момент забрави за болката, защото тя не се повтори повече.

След малко, когато заобиколиха една скала с много остри върхове, с изненада видяха в пясъка следи от стъпки. Големи, с ципи между пръстите… Много стъпки.

— Чии ли са? — каза Сезам и огледа плажа. Наоколо беше пусто.

— На някакви грамадни патици? — пошегува се Мади.

— Шшт! — прекъсна я Сезам. — Чуй.

Нямаше грешка. Няколко гласа наблизо пееха:

„Камъчета, миди, стъкло и дърво,

нещица искрящи метални.

Събираме ние, едно по едно,

останки забравени жални.“

След това пеещите се появиха с бодра крачка иззад съседната скала. Пред очите на Сезам и Мади се изправиха пет кльощави момченца. Телата им бяха гладки и лъскавозелени, краката — широки и с ципи между пръстите. Всеки от тях носеше по една издута торба.

Съществата спряха да пеят и тревожно загледаха непознатите. Най-едрото пристъпи напред и погледна подозрително момичетата.

— Кои сте вие? — попита той.

— Аз съм Сезам — отвърна Сезам. — А това е приятелката ми Мади. А вие кои сте?

— Аз съм Тайк — отвърна съществото. — Ние сме урчини^[1].

Той посочи с пръст останалите.

— Тези са ми приятели.

Приятелите изстреляха един след друг имената си:

— Аз съм Гъмба!

— Лъмзи!

— Луг!

— Физ!

— На остров Звезда ли живеете? — попита Мади.

Тайк разрови пясъка с ципестите си ходила и пропусна въпроса край ушите си.

— Ние само… Тук сме за малко — отвърна той.

— Идваме от Мочурищата — обясни Гъмба и кимна към далечния бряг на Каризма.

— Мисля, че сме били в Мочурищата! — възкликна Сезам.

Тя си спомни приключението, при което тя, Мади, Джема и Лиз дойдоха в Каризма с един вълшебен балон. Приземиха се сред някакви блата и трябваше да газят из калта, а бяха само по джапанки. „Може би точно по тази причина урчините имат ципи на пръстите си“, помисли тя.

— Как стигнахте дотук? — попита Мади.

— Ловяхме риба близо до брега при Пеперудения залив — отвърна Лъмзи. Изглеждаше смутен. — Но отливът ни попречи да се върнем, отряза ни пътя назад…

— Хванахме се за няколко плаващи дървета и се озовахме тук — добави Луг.

Най-малкият урчин, Физ, започна да подсмърча.

— Искам у дома — каза той.

— Е, няма как да стане — извика изведнъж Тайк. — Пленени сме тук!

Всички мълчаха смутено. На Сезам и Мади им дожаля за Физ, но не се сещаха как могат да помогнат. Мади опита да продължи разговора:

— Ние сме търсачки на талисмани… — започна тя.

— Търса-а-ачки ли? — каза Тайк. — Търсите талисмани значи?

— Тук нищо няма да намерите — добави Гъмба. — Тук е скучно. Вече сме намерили всичко, което имаше за намиране.

— Освен това този плаж вече е наш — нападателно вметна Лъмзи. — Всичко на него също е наше.

— Всички останки са наши — допълни Луг.

— Останки? — попита Мади.

Тайк започна да рови в торбата си.

— Ахаа! — досети се Сезам. Тя си спомни песничката на урчините: „Камъчета, миди, стъкло и дърво, нещица искрящи метални…“ — Значи вие събирате разни неща?

Когато каза тези думи, в главата й проблесна идея. Може би урчините можеха да им помогнат да намерят талисмана-звезда? А може би дори вече го бяха намерили? Чудеше се как да ги попита, когато Мади изведнъж изстреля:

— Ние събираме талисмани!

Сезам извъртя очи. Урчините — с изключение на Физ — никак не се зарадваха на тази новина. Физ обаче си помисли, че момичетата са много мили, и им се усмихна смутено.

— Ъъ, не е точно така — заговори Сезам. Мислеше как да замаже положението. — Търсим няколко загубени талисмана, защото трябва да ги върнем на кралица Чаровна.

— Един от тях вероятно се намира на острова — добави Мади. — Малка сребърна звезда. Виждали ли сте го?

— Не! — бързо отговори Лъмзи.

Физ обърна поглед към него.

— Ама, Лъмзи… — започна той.

Останалите урчини обаче го загледаха гневно и Физ млъкна и се сви уплашено. Сезам усети, че знаят нещо за талисмана и самата мисъл, че го крият от нея, я вбеси.

„Ако се ядосам, положението ще стане още по-лошо“, помисли тя. Реши да опита още веднъж да спечели доверието на тези непознати същества…

— Моля ви, помогнете ни — каза тя. — Страшно важно е да намерим талисманите. Те са вълшебни. Не знам точно как, но помагат на природата, контролират времето, климата, всичко… Откакто ги откраднаха от кралицата, в Каризма се случват ужасни неща. Ветровете променят посоката си, пеперудите не могат да мигрират, ледът се топи, посевите гният или съхнат… Случват се много лоши работи!

— Точно така — потвърди Мади, — а положението ще се влошава, докато не намерим всички талисмани.

— Това ли е причината отливът да ни отнесе? — попита плахо Физ. — Защото вълшебните талисмани са изгубени?

Четиримата му приятели обаче се изкикотиха презрително. За голямо раздразнение на момичетата, нищо от казаното за талисманите не им беше направило ни най-малко впечатление. Тайк скръсти ръце и се сопна на Сезам:

— Защо да ви вярваме? — попита той. — Бас държа, че си измисляте всичко. Тук нищо лошо не се е случило. Ние сме си добре.

— Искаме си само останките — каза Гъмба.

— Може пък и да знаем къде е този загубен талисман… — подигравателно започна Лъмзи.

— Но дори и да знаехме, нямаше да ви кажем! — заяви Луг.

И урчините побягнаха с песен на уста:

„Камъчета, миди, стъкло и дърво,

нещица искрящи метални.

Събираме ние, едно по едно,

останки забравени жални.“

Физ неохотно се помъкна подире им.