Ейми Трий
Крехка сила (11)

Девета глава

Следващите няколко минути минаха като в мъгла. Всичко се случваше едновременно. Сезам си спомняше, че посегна и взе в дланта си сребърната пеперудка. За момент я показа на всички, за да могат и те да се порадват на изумителната изработка на малкия талисман, който проблясваше на светлината на звездите.

Изведнъж тя усети как паякът докосва ръката й. Но за своя голяма изненада, Сезам не се почувства заплашена или погнусена. За краткия момент на докосването тя почувства, че паякът не искаше да й навреди. Беше приятелски жест. Възможно ли бе паякът да е пазил сребърната пеперуда и да е разбрал, че тя трябва да се грижи за талисмана? Мислите на Сезам бяха прекъснати от гласове — много гласове:

— Тя е намерила талисман!

— Пеперудата!

— О, не, грибъли и…

— Спри крадло!

Последният глас бе по-дълбок от останалите. Сезам погледна през паяжината и се изненада, когато видя Дорк да се взира в нея.

— Хванах те! — каза той триумфално. — Дай ми този талисман. Ти и приятелките ти сте арестувани!

— Какво? — извикаха Сезам и момичетата в един глас. — Ти май се шегуваш!

Дорк се опита да й отнеме талисмана. В този миг много мисли преминаха през главата на Сезам. Дорк беше един от офицерите на кралицата. Нима не си спомняше, че се срещнаха по време на първото й посещение в Каризма? Всички пазачи на порти знаеха, че тя е търсачка на талисмани, така че и той би трябвало да знае. Защо тогава си мислеше, че тя е крадла? Сезам бе объркана, но решена да запази талисмана на всяка цена! Тя сложи пеперудата в джоба си и се измъкна от паяжината.

Междувременно Мади, Джема и Лиз ядосано спореха с Дорк. После се чуха викове и познатата миризма на развалена риба.

Следващото нещо, което Сезам видя, бяха грибълите, които се бореха с Дорк!

— Бързо! — каза тя на другите. — Към портата!

Търсачките на талисмани побягнаха толкова бързо, колкото можеха. Докато тичаха, Сезам погледна отново часовника си:

— Четири червени звезди… — обяви задъхано.

— Ще успеем ли? — прошепна Джема.

— Надявам се — изпъшка Мади.

— Ето я и Пог! — извика Лиз.

Пред тях се издигаше мъглява колона от златни криле. Златните пръстенчета ги чакаха да ги отведат у дома.

— Побързайте, търсачки на талисмани! — извика Пог. — Побързайте…

В момента, в който петата звезда на Лариса заблестя в червено, момичетата преминаха през портата и заедно с пеперудите се издигнаха в звездното небе.

Много по-късно същата вечер, когато Дорк се върна в двореца с покритата с паяжина униформа, той разказа какво се бе случило в писмо до кралица Чаровна.

— Побързайте — казваше госпожа Уилкс. — Всички навън да разгледаме градината на пеперудите.

Сезам, Мади, Джема и Лиз се бяха приземили в залата на изложбата на пеперуди в Музея по естествена история точно когато останалите от техния клас вече излизаха. Четирите момичета обикаляха из тропическия дом на пеперудите доста замаяни.

— Тръгвайте, не изоставайте! — сгълча ти госпожа Уилкс. — Нямаме много време, а трябва да видим още много неща.

— Това е толкова странно — пошепна Джема на другите. — Аз не мисля, че госпожа Уилкс е забелязала, че нас ни няма!

По време на екскурзията те нямаха друга възможност да си говорят за невероятните си приключения в Каризма.

— Хайде да си направим гости с преспиване тези дни — каза Сезам, когато в късния следобед се разделяха пред входа на училището.

Всички се съгласиха, че това бе фантастична идея, и започнаха да правят планове, докато Лоси пристигна и прибра Сезам вкъщи.

Докато Сезам разопаковаше раницата си, се сети за кутията за сандвичи. Беше я забравила в Каризма! За нещастие, Лоси също забеляза, че кутията липсва.

— Къде е кутията за сандвичи? — попита тя.

— Дадох я на един динозавър — невинно каза Сезам.

— Сигурно! — каза Лоси.

Но тя предположи, че Сезам бе забравила кутията в автобуса, и не каза нищо повече.

Горе, в стаята си, Сезам отвори кутийката с бижута и постави красивия талисман-пеперуда в нея. Сега имаше пет талисмана — сърцето, подковата, мидата, котето и пеперудата.

Откакто я бе намерила, това бе първата възможност, която имаше, да разгледа талисмана на спокойствие. Интересните шарки по крилете наподобяваха тези на пеперудите от Пеперудения залив. Как ги нарече Пог? Златни пръстенчета… Точно така!

Тя си спомни за малката книжка, която Пог й даде, и я извади от джоба си.

„Нямам търпение пак да се върна в Каризма!“, помисли Сезам, затвори капака на кутията за бижута и седна да чете книжката…

„Принцесата и пеперудата

Имало едно време един крал и една кралица, които много искали да си имат дете. Минали години, докато един ден кралицата родила дъщеря. Родителите били много радостни, но не можели да решат какво име да дадат на новороденото. Карали се дни и цели месеци, спорили и се карали, но пак не стигнали до съгласие! И с времето тяхната дъщеря станала известна като принцеса Безименна.

Една сутрин, когато принцесата била на осем години, тя се събудила със силно главоболие. Най-добрите лекари от кралството идвали и си отивали, но предписаните от тях лекарства не могли да я излекуват. Състоянието на принцесата толкова се влошило, че родителите й се страхували, че умира. В отчаянието си кралят предложил награда за този, който излекува принцеса Безименна.

Един ден мъдра фея на име Сарм дошла в двореца и казала на краля, че знае лекарството, което ще помогне на принцесата.

— Принцесата трябва да пие нектар от цвета на четирилистна детелина — казала тя. — Нищо друго няма да й помогне.

Като чули това, кралицата и кралят се натъжили. Четирилистните детелини били рядкост. Било просто невъзможно да се намерят! Но Сарм обещала да се върне скоро с безценния нектар.

Сарм полетяла над джунглата, където Златните пръстенчета се събирали на големи групи. Било в сезона, когато стотици от тези нежни пеперуди мигрират на север, за да се хранят със сладките червени детелини.

Когато Сарм казала на пеперудите за умиращата принцеса, те се съгласили да помогнат. Издигнали се във въздуха като блестящ облак и се понесли в далечината.

Топлите летни ветрове ги понесли над планини и гори. Скоро пеперудите прелитали радостно от един сладко ухаещ цвят на детелина на друг, опрашвайки цветята и събирайки нектар, и всяка една от тях, се надявала да открие четирилистна детелина.

Сред тях била една стара пеперуда на име Флорита. Тя бе мигрирала вече много пъти и знаела, че това вероятно ще бъде последното й преселване. Независимо от това, зрението й било много добро и тя скоро забелязала четирилистна детелина! Флорита изсмукала нектара със своите хоботчета като със сламка и съхранила ценната течност.

Искала да си почине, но знаела, че трябва да се върне при принцеса Безименна веднага, ако иска да я спаси! И така, тя откъснала щастливото листо на детелината за принцесата и започнала своя полет назад.

Но сякаш всичко било срещу нея. Докато летяла над планината, я връхлетяла изненадваща буря. Флорита се носела сред вятър и дъжд и изведнъж се озовала в непозната за нея част от джунглата. Крехките й криле се закачили върху храст с бодили, после полетяла към паяжината на един космат паяк. Опитвала да се измъкне от лепкавата паяжина, но паякът дал да се разбере, че нищо лошо няма да й се случи:

— Почини си — казал той, — аз ще те пазя.

Малко по-късно Сарм забелязала Флорита, която била разтворила разкъсаните си крила под следобедното слънце. Феята се натъжила, като видяла изтощената пеперуда, пък и забелязала, че едно от крачетата й било наранено.

— Вземи това — казала едва-едва Флорита.

Тя наляла нектар в малкия напръстник, който Сарм донесла, и й дала листото.

— Благодаря — казала Сарм. — Аз ще разкажа на всички за твоята смелост. Никога няма да те забравим!

Флорита въздъхнала доволно, прибрала златните си крила и умряла в мир по залез-слънце.

Като избърсала сълзите от очите си, Сарм полетяла към двореца толкова бързо, колкото й позволявали силите. Тя намерила кралицата и краля до леглото на дъщеря им изтощени и отчаяни. Те спрели да дишат, докато принцесата пиела нектара…

След час температурата спаднала. Скоро принцеса Безименна била на крака и се чудела защо е цялата тази дандания около нея! Всички в двореца се радвали и вестителите надули фанфари в нейна чест.

— Сега трябва да поискаш наградата си — казал кралят на Сарм.

— Не — казала Сарм, — аз не я заслужавам. Пеперудата Флорита намери нектара. Тя е тази, която трябва да бъде запомнена.

— Флорита! — извикала принцесата. — Аз бих се радвала да се казвам Флорита. Време е и аз да имам подходящо име!

Кралят и кралицата се съгласили — това било много подходящо време да дадат име на дъщеря си.

От този ден нататък принцеса Флорита не се уморила да разказва за смелата малка пеперуда, която спасила живота й.

А четирилистната детелина… принцесата я сложила в сребърен медальон и я носела за късмет!“