Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Суперагентът
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Книга игра
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
madnnes
Разпознаване и корекция
Шангри
Източник
knigi-igri.net

Издание:

Майкъл Майндкрайм. Боговете на футбола

ИК „Плеяда“, София, 1994

Художник на илюстрациите: Ивайло Иванчев

История

  1. — Добавяне

На брат ми Ники

в замяна на онова, което съм пропуснал — дявол знае защо! — да му дам.

И с пожелание за успех във футбола!

Няколко думи от автора

Писането на тази книга се проточи дълго време. Отне ми цели два месеца повече от предвидените. Излъгах се и в очакванията си за обема — представях си я с около шестстотин епизода, а станаха 828. Но в едно нещо се оказах на висотата на Нострадамус — предполагах, че ще си свърша добре работата и сега, когато чета ръкописа, виждам, че книгата се е получила.

Поне 80% от написаното е нощна работа, защото само тогава можех да имам нужната тишина. През деня използвах друг трик — пусках си новите албуми на „Аеросмит“ и те създаваха около мен стена от звуци. Околните шумове така и не съумяха да я пробият. Между другото, препоръчвам ти „Аеросмит“, въпреки че не са ми платили за това.

Щом пиша за футбола, не мога да не спомена пристрастията си.

Привърженик съм на Германия още от 1982 година. Тогава, а и четири години по-късно, плаках след загубата на финала. Но през 1990 бях щастлив. Смятам, че Дания ни би на финала през 92-а с два нечестни гола, но в Щатите ще си го върнем с лихвите.

От клубните отбори поддържам „Ливърпул“. Те грабнаха сърцето ми на финала за КЕШ с „Рома“ през 1984-а година. Сега са в страхотна криза, но нито за миг не си помислям да се откажа от тях и продължавам да страдам при всеки неуспех. Сърцето ми се къса като гледам какви отборчета започнаха да ни бият.

Освен това съм фен на „Кристъл Палас“ и „Уулвърхямптън“, които през тази година играха в първа английска дивизия.

Според мен най-големият футболист е Диего Марадона. Говоря за времето след 1984-а, когато вече започнах да разбирам играта.

Имам спечелени десет мача „на вързано“, а загубените са само два. Дебютът си в студентската група ознаменувах с гол — поведохме с 1:0. После паднахме с 2:5. В общи линии, това са постиженията ми в тази област. Но към тях трябва да прибавим и залаганията на футболни мачове, където се представям значително по-успешно.

Сега привършвам с общите приказки. Приятно ми беше да ти поговоря, читателю. Ако ти е харесало, ще се срещнем отново в следващата ми книга. А може би в твоята?!

Не мога да оставя без отговор някои критики за начина на подреждане на главите в книгите ми. Казват, че както епизодите били един след друг, било лесно да се лъже в играта.

Ще цитирам една мисъл на големия писател Реймънд Чандлър: „Приключението е приключение, когато се случва на готов за него човек“.

Да, в книгите ми лесно може да се стигне до успеха, ако се използват нечестни методи, ако поглеждаш бъдещите епизоди и си избираш най-изгодния. Но кой печели от това?

Нека да помислим. Играейки нечестно, ти няма да усетиш тръпката на играта, защото ще си застрахован — ако сбъркаш случайно, просто ще си затвориш очите и ще минеш на правилния вариант.

Видя ли вече капана, който съм заложил за всички лъжци? Нечестната игра убива удоволствието, а без него четенето на книгата е чисто губене на време. Е, лъжецът ще може да се похвали пред приятелите си, че е стигнал до края на играта, но вътрешно ще си знае как го е сторил и никак няма да му е приятно.

А мисълта на Чандлър се отнася и за всички, които неволно поглеждат следващите епизоди и получават забранена информация за тях. Признайте си, не е неволно! Едно подло гласче вътре във вас ви кара да послъгвате, нали? Познавам това гласче. То ме кара да пиша по-бързо, за да получавам повече пари, без да се интересувам от качеството на работата си. Хм, аз не го слушам. А вие?

А за всички, които продължават да твърдят, че поглеждат неволно — закривайте с нещо следващите епизоди и няма да имате този проблем. Ако продължи да ви мъчи, значи все пак слушате гласчето. Тогава никой не може да ви помогне.

 

Това е всичко за този път.

Приятно четене и успех!

Майкъл Майндкрайм

Какво е „книга-игра“?

На първо място едно невероятно приключение и ти веднага ще се убедиш, че това не са празни приказки.

В нормалните книги читателят е безмълвен наблюдател. Той има право да дочете историята докрай или да я зареже, ако не я хареса, но не може да я промени. Колко пъти, четейки за съдбата на някой герой, си казвал: „По дяволите, аз не бих направил такава глупост!“ или „Ех, ако можех да бъда на неговото място!“

Сега слушай! Тъкмо книгата-игра ти дава възможността да бъдеш главен герой в четената от теб книга и сам да определяш съдбата си! Тя те дарява с втори живот, в който можеш да бъдеш пират, спортна звезда, детектив, космически колонизатор — каквото поискаш!

Тази книга се състои от няколкостотин епизода, но — внимание! — те не бива да се четат последователно. Единственото сигурно нещо е, че ще започнеш четенето от първия епизод. Оттам нататък трябва да следваш авторовите указания в края на всеки прочетен епизод. Би могъл да прескочиш няколко епизода — това се определя от твоя избор.

Над всеки епизод е написан неговия номер. Ако указанието в края на току-що прочетения от теб епизод е „отиди на 44“, това означава, че следващият епизод, който трябва да прочетеш, е с номер 44.

При четенето на книги-игри има две основни правила, които всеки читател трябва да спазва, ако иска да изпита удоволствие от приключението:

1. Изпълнявай точно указанията!

2. Играй честно! Ще видиш, че има възможност да хитруваш, но си помисли дали си заслужава да постигнеш победата по този начин.

Ако написаното ти се стори прекалено сложно, просто започни да четеш книгата! Понякога нещата са по-лесни за правене, отколкото за обясняване.

 

Приятно четене и успех!

Учебник за футболната игра

Футболът е игра за два отбора по единадесет души. С течение на времето са се обособили отделните постове, които читателят може да види на приложената схема на игрището. С по няколко думи ще се спра на всеки от тях:

Вратар — единственият играч, който има право да докосва топката с ръка, но само в границите на собственото си наказателно поле. Според мъдреците на играта, добрият вратар е половин отбор.

Либеро — нарича се още „последен“, защото е играчът, който стои зад всички останали, с изключение на вратаря, разбира се. Либерото трябва да организира цялата защита, да командва съотборниците си. Нестабилен играч на този пост носи много главоболия.

Стопер — обикновено на този пост играят високи и снажни футболисти, чиято цел е да опазят противниковия централен нападател. Задачата на стопера е много отговорна, защото може да сгреши само веднъж през целия мач и тъкмо тогава нападателят да вкара решаващ гол.

Ляв бек — играе срещу дясното крило на противника. Трябва да бъде бърз, да следи за сигнали от либерото и понякога да се включва в атаките на своя отбор по крилото, но това зависи от треньорските указания.

Десен бек — за него важи същото, което беше казано за колегата му от ляво.

Опорен халф — това е човекът-желязо. Трябва да притежава два бели дроба, да е неуморен през целия мач и да руши атаките на противника. Обикновено отговаря за плеймейкъра на противника и се стреми да му пречи да играе. Ролята на този играч не е атрактивна и често остава в сянка, но добрата му игра дава голямо предимство на отбора. Не е изключено да участва и в нападението на отбора си, но това не е главната му задача.

Свръзка — лява или дясна. Всъщност точното наименование на този пост е „халф“. Чрез този играч се осигурява връзката между бека и крилото, но с това не се изчерпват функциите му. Той участва и в защита, и в нападение, хаби много сили и често именно халфовете се сменят към края на мача заради натрупалата се умора.

Плеймейкър — или офанзивен халф. Това е човекът-оркестър, на когото публиката разчита за красотата в играта. Няма да ми стигне цялата книга, за да изброя всички качества, които трябва да притежава, затова ще спомена само едно име — Марадона!

Ляво крило — трябва да бъде бърз, техничен и да може да центрира добре. Всичко друго ще му бъде само в плюс, но не е задължително. Ако надиграе бека, ако центрира няколко добри топки към нападателя — значи си е свършил работата. Но съвременното крило трябва да вкарва и голове — типични примери са Стоичков в Барселона и Гигс в Манчестър Юнайтед.

Дясно крило — за него важи същото, което бе казано за колегата му от ляво.

Централен нападател — головете са солта на играта и това прави този играч най-важната фигура на терена. Може цял мач „да си бърка в носа“, както казват футболистите с ирония, но един негов гол накрая ще заличи безследно лошите спомени от играта му. Типичен пример за отличен нападател е ван Бастен.

Разбира се, характеристиките на отделните постове са силно опростени за целта на играта. В действителност всичко е много по-сложно. В съвременния футбол добрите играчи могат да играят на всеки пост. Пример за това е Лотар Матеус, който е бил дори вратар, макар и за част от мач.

bogovete_na_futbola_2.png
Някои обяснения по схемата и понятията

По дължина игрището е ограничено от две „тъчлинии“. Когато топката излезе от игрището през някоя от тях, се изпълнява тъч — играчът взема топката с ръце и я хвърля над главата си в желаната посока. Разбира се, трябва да я вкара в игрището. Когато един играч последен докосне топката и тя излезе в тъч, той се изпълнява от противниковия отбор.

По ширина игрището е ограничено от две „аутлинии“. На всяка от тях е поставена по една врата и целта на играта е да се вкарва топката в тази врата.

Вратата се състои от две изправени греди и една напречна (горна). Участъкът от аутлинията, който се намира между двете странични греди, се нарича голлиния. Когато топката пресече голлинията, се отсъжда гол, освен ако няма нарушение на някое от правилата.

Всеки отбор защитава по една врата. Когато играч извади топката от игра през аутлинията, която се намира при собствената му врата, съдията отсъжда „корнер“ — противниковият отбор вкарва топката в игра от ъгъла на игрището, където се срещат аутлинията и тъчлинията. Вкарването става с крак, за разлика от тъча. Когато нападател извади топката през чуждата аутлиния, съдията отсъжда „аут“ — другият отбор вкарва топката в игра от ъгъла на малкото си наказателно поле.

Забранено е играчите, освен вратаря, да пипат топката с ръка, да се ритат, блъскат с лакти и да си нанасят други непозволени удари. В такива случаи се свири „фал“. Той се изпълнява от отбора, срещу когото е бил извършен. Вкарването на топката в игра става с крак. В момента на изпълнение на фала играчите на противниковия отбор трябва да са най-малко на девет метра и петнадесет сантиметра от топката.

Когато фалът е в наказателното поле на противника, съдията отсъжда дузпа (освен ако не е подкупен). Дузпата се изпълнява от единадесет метра фронтално срещу вратата и между топката и вратаря няма други играчи. Наричат дузпата „най-тежкото наказание“, защото е почти стопроцентов гол.

Едно от най-спорните и тънки за схващане правила е за „засадата“. Когато играч получи топка и в момента на подаването й между него и вратата на противника е имало само един човек, съдията свири „засада“, играта се прекъсва и противниковия отбор изпълнява фал от линията, където е стоял играчът, срещу когото е свирена засадата.

Наказателно поле — в неговите граници вратарят има право да лови топката с ръце.

Всеки мач се състои от две полувремена по четиридесет и пет минути. Съдията може да даде малко продължение на времето, ако счете за необходимо.

Обяснение на тактиките, споменати в дневника на мисията

Глуха защита — целият отбор се прибира в собственото си наказателно поле и гледа да разкара топката колкото се може по-далече от вратата си. Това води до грозна игра и комични ситуации, но нерядко дава добри резултати.

Зонова защита — всеки пост играе в определена зона и покрива противниците, които навлизат в нея. Има и друга система за защита, при която всеки защитник си избира по един противников нападател и го следва по цялото игрище — персонална защита.

Преса — вместо да чакаш противника да сбърка в пас или финт, се стремиш да го атакуваш и да му отнемеш топката. Изисква много физически сили, но дава отлични резултати.

Изкуствени засади — организират се от либерото. Когато отборът е в защита, той изведнъж побягва напред, останалите защитници го последват и противниковите нападатели остават сами срещу вратаря. Ако сега получат топката, съдията ще отсъди засада.

Контраатаки — провеждат се бързо от малко на брой нападатели, често двама-трима. Към тях се прибягва, когато играеш със силен отбор и не можеш да отделиш много хора в нападение.

Центрирания — всяка висока топка, насочена към наказателното поле на противника.

Атаки през центъра — чрез комбинации помежду си нападателите и халфовете на един отбор се стремят да излязат зад защитата на противника или да се освободят в близост до вратата и да отправят шут.

Постепенно нападение — типични представители на този начин на атака са Барселона и Милан. Те си разменят дълги пасове в центъра, дебнейки за пукнатини в противниковата защита. Междувременно нападателите се движат непрекъснато, създават суматоха в защитата на противника и когато тя прояви и най-малка слабост, следва бърза атака, която почти винаги носи опасност.

Футболът е сложна игра и не може да бъде обяснен в няколко страници, но написаното тук има за цел да помогне на читателя да изиграе тази книга, без да страда, защото не знае почти нищо за великата игра.

Последни указания преди началото на играта

Както и в „Демоните…“, в тази книга не навсякъде е задължително да посочваш числа или да хвърляш зарче, за да избереш на кой епизод да отидеш. Това става наложително, само ако играеш за втори път и вече знаеш какво ще се случи в предложените за избор епизоди. Тогава трябва да прибегнеш до таблицата или да си измислиш някакъв свой начин, за да оставиш всичко в ръцете на случайността.

Подреждането на епизодите дава възможност да поправяш грешките си сравнително лесно, но държа да предупредя, че не е задължително да си непогрешим във всичко, за да изпълниш успешно мисията си. Когато направиш грешка, примири се и се постарай да я заличиш със следващите си постъпки, а не с нечестна игра.

И нещо за най-малките ми читатели: ако не разбирате пасаж от книгата, питайте някой от големите. Той със сигурност ще ви помогне. А ако е нещо в областта на футбола — няма проблеми, нали уж всеки мъж разбира от футбол!

Внимание! Дневникът включва много таблици. Изключително важно е те да бъдат попълвани правилно съобразно указанията, които читателят ще получава по време на играта. Всичко за правилното им попълване е написано, само трябва да се чете внимателно.

 

Е, това е! Да започне приключението!

Увод за онези, които не са чели първите книги от поредицата за приключенията на суперагента

На първо място искам да кажа, че „Изпитанието“, „Златният оракул“ и „Демоните в NBA“ са добри книги и никой истински почитател на книгите-игри не би ги пропуснал.

Читателю, ако се поразтърсиш по книжарниците, ще успееш да си ги намериш и да проследиш приключенията на суперагента от самото начало.

Всъщност би могъл да изиграеш „Боговете на футбола“ и без да си прочел предишните, защото книгите не са свързани помежду си. Един лесен вариант е да изиграеш „Боговете…“ и ако ти хареса, да потърсиш предишните три.

Ето накратко съдържанието на първите три книги за всички, които бързат да започнат „Боговете…“:

Отделът е специална част от Галактическата полиция, която се справя с по-сложните задачи. Негов шеф е Сал.

Спарки е човекът, който набира нови кадри за Отдела. В „Изпитанието“ той ти предлага пробна мисия. След успешния й завършек си назначен за суперагент.

„Златният оракул“ е първата бойна мисия на суперагента. След много приключения в света на пиратите, успяваш да постигнеш целта си.

„Демоните в NBA“ те отвежда в света на американския баскетбол, за да се пребориш за титлата с Чикаго на Майкъл Джордан и да натрупаш опит в спорта. В тази книга се срещаш с Кали, която става твоя помощничка. Тя също е агент на Отдела и изиграва важна роля за успеха на мисията ти.

 

А сега ти предстои връщане в настоящето!

„Не ме интересува дали ти харесва тази игра, не ме интересува дали разбираш нещо от нея — трябва да се превърнеш в специалист и то за кратко време!“

Спарки

Само ден след завръщането си от поредната мисия суперагентът отново е призован под знамената на Отдела.

— Виж, Спарки — казваш на наставника си, — нямам нищо против да работя като вол, но не мислиш ли, че ме товарите за цяло стадо бизони? Току-що си пристигам, имах време само колкото да се наспя сносно и ето че пак ме тормозите.

— Хм! — процежда Спарки.

— Казваш, че банковата ми сметка е толкова набъбнала, че внуците ми биха могли да се тъпчат по цял ден с черен хайвер, без да се налага дори за секунда да си мръднат пръста, но какво ме грее това?

— Слушай, момчето ми — избухва Спарки, — на мен ми гори главата, а ти си тръгнал да важничиш. Отделът е на ръба на финансовата криза, ако изобщо разбираш за какво става дума. Нямаме пари да поддържаме агенти в миналото, нямаме пари да плащаме за мисиите на агентите си в настоящето, нямаме дори толкова, че да им изплатим заплатите. Ако не предприемем нещо в най-скоро време, Галактиката ще остане беззащитна срещу своеволията на престъпници от най-различен калибър. Ще настъпи анархия, произвол, ще господства законът на джунглата, хората ще се стрелят по улицата като герои от долнопробен уестърн. И точно сега си тръгнал да ми говориш за почивка! Ако ти се почива, хич не се връщай повече на работа.

— Искаш да кажеш, че съвсем сме я закъсали? — не можеш да повярваш ти.

— Точно така, господин Бързо загряване. Финансите ни ще стигнат за не повече от месец, ако замразим по-големите операции.

— Има ли изход?

— Разбира се — усмихва се Спарки. — Разбира се, има изход. Ти си изходът!

Мисълта на Спарки тече бързо и плътноструйно като пачка банкноти през пръстите на закоравял прахосник. Къде са големите пари в днешно време? В спорта, разбира се. По груби изчисления оттам могат да се изкарат няколко десетки милиона кредита, с което Отделът ще продължи да функционира нормално.

Най-много се печели от футбола — класическия английски сокър, а не американския вариант на играта. Преди стотина години дванадесет отбора образуват Галактическата лига. Това става само век след като играта се извращава от големите пари, които могъщите концерни инвестират в нея. Подкупи, черни каси, уговорени мачове — това отблъсква публиката, намаляват постъпленията от реклами, оттам печалбите на собствениците на клубовете и през 2103 година футболът става изцяло аматьорски спорт.

През 2222 година дванадесет планети, между които и Земята, решават, че е настъпило времето да бъде възкресен кралят на спортовете.

Възниква един съществен проблем — липсата на добри играчи, но на помощ се притича науката. Създаден е метод, който позволява да се създават андроиди, които напълно да копират дадена личност. Това означава, че може да се направи андроид, който да играе футбол като Марадона. Откритието дава зелена светлина на проекта за Галактическа лига.

Отначало планетите са дванадесет, но само след три години броят им нараства двойно и се налага отборите да се разделят на две — първа и втора дивизия.

Сега в първа дивизия играят шестнадесет отбора, а във втора — двадесет. Всяка година последните два отбора от първа дивизия отиват във втора, а първите два от втора отиват в първа.

Отначало всички играчи на отборите са били андроиди, но постепенно започнали да се появяват добри играчи от настоящето и Лигата предприела мерки в тяхна полза — ограничила броя на андроидите в един отбор. Сега са позволени седем андроида, а останалите четирима играчи са нормални хора, които отстъпват по умения на андроидите, но разликата в класите не е толкова фрапираща.

Андроидите са невероятно сполучливи копия на първообразите. Те могат да се изморят от физическо натоварване, да се контузят, да изпаднат в депресия — трудно е да не бъдат възприемани като обикновени хора. Освен това играят страхотно и са безспорни любимци на публиката, която ги нарича Боговете.

Отборите се борят за два трофея — званието „Галактически шампион“ и Купата на Галактическата лига.

В шампионата всеки отбор играе по два мача на разменено домакинство срещу останалите петнадесет — общо 30 мача. За победа се дават по три точки, за равенство — една, а за загуба — нула. Шампион е събралият най-много точки.

Регламентът за Купата е друг — там се тегли жребий и шестнадесетте отбора се разпределят в осем двойки. Отборите от всяка двойка играят помежду си един мач, домакинството в който се определя чрез жребий. Победителят в този мач продължава борбата за Купата, а падналият отпада от нея. Победилите осем отбора отново се разпределят по двойки и за следващия етап се класират четиримата победители. От тях се определят две двойки, които играят полуфинали за Купата, отново в един мач. Победителите в двата полуфинала се срещат в Големия финал и в директен двубой излъчват носителя на Купата.

— Всичко това е чудесно — прекъсваш ти потока от информация, в който Спарки явно се опитва да те удави, — но къде е моето място в цялата история? И мястото на Отдела изобщо?

— Ще разбереш — успокоява те Спарки. — Земляните, така се казва клубът на Земята, са в страшна криза. Касата им е почти празна, нямат пари да закупят добри Богове и е почти сигурно, че догодина ще изпаднат от първа дивизия, а това означава, че ще загубят много пари. Трагедията е в това, че ръководството на клуба е намерило мощен спонсор, който е готов да даде много пари, но от следващата година. И сега всички се чудят как да се задържат в първа дивизия още един сезон. Готови са на всичко.

— Все още не виждам какво ще ни помогне това.

— Отборът шампион получава около петдесет милиона кредита от Лигата като премия за успеха. Носителят на Купата получава „само“ двадесет и пет милиона. Всичко е толкова просто — ставаш треньор на Земляните, намираш малко парички, купуваш няколко добри играча и се хвърляш в битката. Отборът тръгва силно, привлича повече публика, публиката привлича спонсори и това ти дава възможност да купиш още играчи. В крайна сметка печелиш двата трофея, печалбата се поделя между клуба и Отдела поравно и в нашата каса влизат около четиридесет милиона. Това е!

— Звучи повече от оптимистично. Освен това, нали имаме само един месец?

— Сезонът в Лигата е кратък, защото андроидите могат да играят по два мача на ден, а нормалните хора можеш да сменяш, те не играят голяма роля. Телевизията има интерес да предава по цял ден футбол в продължение на месец и Лигата сгъстява програмата, за да се вмести в този срок. Ето защо след месец ще е известен новият шампион и новият носител на Купата.

— Значи няма измъкване?

— Няма — поклаща глава Спарки. — Чака те много труд. Лигата не е за хора със слаби сърца. Там е задължително да бъдеш добър футболен специалист, но съвсем не е достатъчно. Отново играят големи пари, стават много нечестни неща, отборите използват всякакви мръсни номера, за да изпреварят конкурентите си. Ще трябва да мобилизираш цялата си интелигентност, да се превърнеш във вълк сред вълци и да не се колебаеш да подложиш крак на врага, дори ако в правилата за добро държание пише, че не бива да го правиш. Всичко е позволено, като в кеча.

— Звучи интересно.

— Мръсна работа, сам ще се убедиш. Но стига приказки. Прегледай този малък учебник за футболната игра. Когато свършиш, ще те представя на ръководството на Земляните и ще поемеш задълженията си като треньор.

Спарки е прав, идва време за решителни действия. Първата ти работа е да прегледаш учебника по футбол и да се запознаеш с основните правила на играта.

Мини на 1.

Епизоди


Неактивните епизоди бяха скрити. Ще се покажат в хода на играта.

Отиване на епизод

Дневник на мисията

Данни за отбора
Авторитет:
Треньорски качества:
Екипировка:
Спонсор:
Разузнаване:
Прес-отдел:
Охрана:
Известни лекари:
Финанси:
Банковият обир
Умения на Кали Умения на Майк Взети предмети
Златото на Кория
Избрани умения
Състояние на отбора
Защитни тактики
Глуха защита:
Зонова защита:
Преса:
Изкуствени засади:
Нападателни тактики
Контраатаки:
Центрирания:
Атаки през центъра:
Постепенно нападание:
Качества на отбора
Физическа подготовка:
Дисциплина:
Мъжество:
Ходът на претендентите за титлата
Отбор След 5-и кръг След 10-и кръг След 15-и кръг След 20-и кръг След 25-и кръг След 30-и кръг Място в крайното класиране
Земляните
Милан
Барселона
Манчестър
Данни за закупените Богове
1
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
2
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
3
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
4
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
5
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
6
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
7
Име:
Пост:
Индивидуални качества и техните оценки
Постове, на които разполагаш с Богове
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
Важни шампионатни мачове
Противник Като домакин Като гост
Милан
Барселона
Манчестър
Доновете
Първо полувреме:
Второ полувреме:
Глезенни травми:
Коленни травми:
Мускулни травми:
Други травми:
Милан, гост
20-та минута:
Първо полувреме:
70-та минута:
Краен резултат:
Милан, домакин
30-та минута:
Първо полувреме:
80-та минута:
Краен резултат:
Финалът за Купата
Промяна на резултата и голмайстор
Изпълнители на дузпи
Манчестър Земляните
Кийн
Кантона
Инс
Шарп
Хюз
Гигс
Шмайхел

Таблица на шанса

1 5 4 6 2 3
4 3 2 1 6 5
6 1 5 3 4 2
3 4 6 2 5 1
2 6 1 4 3 5
5 3 2 6 1 4
4 1 6 5 2 3
5 2 3 1 4 6
1 6 4 5 3 2
2 5 1 3 6 4
3 4 5 2 1 6
6 2 3 4 5 1
Край
Читателите на „Боговете на футбола“ са прочели и: