Тайша Абелар
Магическият преход (10)

9.

Един следобед, както правех прегледа си в пещерата, бях задрямала. Когато се събудих, открих на земята до себе си два красиво полирани кристала. За миг се поколебах дали да ги докосна, понеже ми изглеждаха някак заплашителни. Бяха дълги десетина сантиметра и съвършено прозирни. Краищата им бяха източени в остър връх и имах чувство, че светят със собствена светлина. Когато видях Клара да идва към пещерата, внимателно положих кристалите на дланта си и изпълзях от пещерата да й ги покажа.

— Да, прелестни са — кимна тя, сякаш ги бе познала.

— Откъде дойдоха? — попитах я аз.

— Оставени са тук за теб от някой, който те следи много отблизо — каза тя, оставяйки вързопа, който носеше.

— Не съм видяла никой да ги оставя.

— Този човек беше при теб, докато ти подремваше. Предупредих те да не заспиваш по време на прегледа.

— Кой е идвал, докато съм спяла? Някой от твоите роднини ли? — попитах аз възбудено. Поставих крехките кристали върху купчина листа и се обух. Клара ме бе посъветвала никога да не стоя с обувки, докато правя прегледа, защото, като ми стягат краката, те пречат на енергията да циркулира.

— Ако ти кажа кой остави кристалите, няма да го разбереш и дори може да се уплашиш — каза тя.

— Изпитай ме все пак. Откакто видях твоята сянка да се движи, мисля, че нищо повече не може да ме уплаши.

— Добре, щом настояваш — каза тя, докато развързваше вързопа. — Човекът, който те наблюдава, е майстор магьосник, който почти няма равни на тази земя.

— Имаш предвид истински магьосник ли? Човек, който прави зли магии?

— Имам предвид истински магьосник, но не човек, който прави зли магии. Той оформя и моделира възприятието така, както ти можеш да рисуваш картина с четките си. Но това не означава, че прави произволни неща. Когато манипулира възприятието със своето намерение, неговото поведение е безупречно.

Клара го сравни с китайските майстори-художници, които според преданията можели да рисуват дракони толкова истински, че когато накрая слагали зениците, драконите направо отлитали от стената или от паравана, на който били нарисувани. С понижен глас, сякаш ми разкриваше важна тайна, Клара каза, че когато един завършен магьосник е готов да напусне света, единственото, което трябва да направи, е да манипулира възприятието, да възнамери една врата, да пристъпи през нея и да изчезне.

Дълбокото вълнение, което се долавяше в гласа й, ме накара да се почувствам неудобно. Седнах на една голяма плоска скала и с кристалите в ръка, се опитах да си представя какъв ли можеше да е този майстор магьосник. От деня, когато пристигнах, аз не бях разговаряла с никого, освен с Клара и Манфред, просто защото наоколо нямаше никой друг. Не бях забелязала никакъв знак за присъствието и на пазача, когото бе споменавала Клара. Тъкмо се канех да й напомня, че тя и Манфред са единствените същества, които съм виждала, откакто съм тук, когато си спомних, че бях зървала още един човек: мъж, който сякаш се бе появил от нищото една сутрин, когато скицирах дървета близо до пещерата. Той беше клекнал на полянка на тридесетина метра от мен. Аз потръпвах от студа и това ме накара да обърна внимание, че е със зелен анорак. Носеше бежови панталони и типичната за северно Мексико широкопола сламена шапка. Не виждах чертите на лицето му, защото беше килнал шапката над лицето си, но фигурата му беше мускулеста и гъвкава.

Беше застанал странично към мен; видях го как кръстоса ръце пред гърдите и обхвана раменете си. После се извърна с гръб към мен и за мое удивление започна да приближава дланите си една към друга през целия гръб, докато връхчетата на пръстите му се докоснаха. После стана и се отдалечи, докато се изгуби в храстите.

Аз бързо нахвърлих клекналата поза, после оставих скицника и се опитах да имитирам това, което бе сторил; но колкото и да напрягах ръце и да свивах рамене, не можех да докосна пръстите си зад гърба. Продължих да стоя клекнала, обгърнала се с ръце. В един момент престанах да треперя, затоплих се и се почувствах много добре въпреки студа.

— Значи си го виждала вече — отбеляза Клара, като й разказах за този човек.

— Той ли е майсторът магьосник?

Клара кимна и извади от вързопа един тамал^[1], който ми беше донесла за закуска.

— Той е много гъвкав — каза тя. — За него не е трудно да откачи раменните си стави и после с лекота да ги върне отново на мястото им. Ако продължиш да правиш прегледа си и натрупаш достатъчно енергия, той може да те научи на изкуството си. В онзи случай, когато си го видяла, той просто ти е показал как да надмогнеш студа чрез тази специфична поза: клекнала, с ръце обвили гръдния кош.

— Това някаква форма на йога ли е? Клара сви рамене.

— Може би пътищата ви отново ще се пресекат и той сам ще отговори на въпроса ти. Но дотогава, сигурна съм, тези кристали ще ти помагат да проясниш нещата вътре в себе си.

— Какво по-точно означава това, Клара?

— На кой аспект от живота си правеше преглед, преди да заспиш? — попита ме тя, пренебрегвайки въпроса ми.

Разказах на Клара, че си припомнях колко ненавиждах домакинската работа. Имах чувство, че животът ми отива в миене на чинии. И най-лошото беше, че през цялото това време виждах от прозореца на кухнята как братята ми ритат топка навън. Завиждах им, че не трябва да се занимават с никаква къщна работа, и мразех майка ми, че ме кара да я върша. Непрекъснато ми идваше да изпотроша всичките й прекрасни чинии, но естествено не го правех.

— Как се чувстваш сега, след като направи преглед на всичко това?

— Ами, ако можеше да ги нашамаря всичките, включително и майка ми. Не мога да й простя.

— Може би кристалите ще ти помогнат да пренасочиш намерението си и блокираната енергия — меко каза Клара.

Движена от някакъв странен подтик, аз плъзнах кристалите между показалеца и средния пръст на двете си ръце. Те прилегнаха удобно, сякаш се закрепиха за ръцете ми.

— Виждам, че вече знаеш как да ги държиш — отбеляза тя. — Майсторът магьосник ме инструктира, ако видя, че сама си открила как да ги държиш правилно, тогава да ти покажа едно много важно движение, което можеш да правиш с тези кристали.

— Какво движение, Клара?

— Движение на силата — отговори тя. — Ще ти обясня нещо повече за произхода и предназначението му по-късно. Засега нека само да ти покажа как се прави.

Тя ми каза да притисна силно кристалите между показалеца и средния пръст. Като ми помагаше, застанала зад мен, тя леко ме насочи да протегна ръце пред себе си на височината на раменете и да направя кръг в посока обратна на часовниковата стрелка. Започнахме с много големи кръгове, които постепенно все повече се стесняваха, докато движението спря и кристалите станаха две малки точки, насочени към далечината, а въображаемите линии, които излизаха от тях, се събираха в една точка на хоризонта.

— Когато правиш тези кръгове, трябва да държиш дланите си обърнати една към друга — поправи ме тя. — И винаги започваш с големи, плавни кръгове. По този начин ти събираш енергия, която после можеш да фокусираш над всяко нещо, над което искаш да въздействаш, независимо дали това е предмет, мисъл или чувство.

— Как може насочването на кристалите да им въздейства? — попитах аз.

— Когато движиш кристалите и ги насочваш по начина, който ти показах, ти взимаш енергия от нещата — обясни ми тя. — Ефектът е, като да обезвреждаш бомба. А тъкмо това искаш да направиш на този етап от подготовката си. Затова никога, при никакви обстоятелства не бива да въртиш ръцете си по посока на часовниковата стрелка, докато държиш кристалите.

— Какво ще стане, ако ги въртя в тази посока?

— Така ти не само ще направиш бомба, но и ще запалиш фитила и ще предизвикаш гигантски взрив. Движението по посока на часовниковата стрелка е за зареждане на нещата, за натрупване на енергия за всякакво начинание. Ще запазим това движение за по-късен случай, когато станеш по-силна.

— Но нямам ли нужда от това точно сега, Клара? Да натрупам енергия? Чувствам се толкова изтощена.

— Естествено, че имаш нужда да натрупаш енергия — съгласи се тя, — но точно сега трябва да правиш това, като премахнеш склонността си да се отдаваш на абсурдни неща. Ти можеш да разполагаш с голямо количество енергия, просто като не правиш нещата, които си свикнала да правиш, като например да се оплакваш, да се самосъжаляваш или да се тревожиш за неща, които не могат да се променят. Освободиш ли се от тези тревоги, това ще ти даде положителна, захранваща енергия, която ще помага за равновесието и изцеляването ти.

— От друга страна — продължи тя, — енергията, която би събрала, като движиш кристалите по посока на часовниковата стрелка, е опасен вид енергия, опустошителен взрив, който в момента ти не можеш да издържиш. Затова обещай ми, че в никакъв случай няма да се опитваш да го правиш.

— Обещавам ти, Клара. Но това звучи по-скоро като изкушение.

— Майсторът магьосник, който ти даде тези кристали, наблюдава напредъка ти — предупреди ме тя. — Така че не злоупотребявай с тях.

— Какъв интерес има този майстор магьосник да ме наблюдава?

Във въпроса ми имаше оттенък на нездраво любопитство. Чувствах се неловко, но все пак се ласкаех, че един мъж ще си дава труда да ме наблюдава, макар и от разстояние.

— Той има определени намерения спрямо теб — небрежно отговори Клара.

Моментално се разтревожих. Стиснах ръка в юмрук и скочих възмутено.

— Не ставай глупава да подскачаш от погрешни заключения — каза с досада Клара. — Уверявам те, че никой не се опитва да се вмъкне в гащичките ти. Наистина ти е нужно да направиш дълбок преглед на сексуалните си отношения, Тайша, за да се освободиш от нелепите си подозрения.

Тонът й, лишен от всякакво чувство, и вулгарният подбор на думите ми подействаха отрезвяващо. Седнах обратно и измънках някакво извинение.

Тя сложи пръст на устните си.

— Ние не сме се посветили на обикновени цели — увери ме тя. — Колкото по-бързо проумееш това, толкова по-добре. Когато ти говоря за намерения, аз имам предвид върховни намерения; маневри за дързък дух. Независимо какво мислиш за себе си, ти си доста храбра. Виж докъде стигна вече. Всеки ден седиш часове наред сама в пещерата и правиш преглед на живота си. За това е нужен кураж.

Признах й, че всеки път, като се замислех как я бях последвала и сега живеех в къщата й, сякаш това беше най-естественото нещо на света, ме обхваща страхотна тревога.

— И мен това винаги ме е озадачавало — каза тя, — все пак изобщо не съм те попитала направо какво те накара да дойдеш с мен с такава готовност? Аз самата не бих го сторила.

— Моите родители и братята ми винаги са ми казвали, че съм откачена — признах аз. — Предполагам, че това трябва да е причината. В мен е заключена някаква странна емоция и заради нея непрекъснато се оказва, че правя смахнати неща.

— Какви например?

Искрящите й очи настояха да й се доверя.

Поколебах се. Помислих си за десетки неща, за всяко от травматизиращите събития, заставало като километричен камък, бележещ повратните моменти в живота ми — и винаги към по-лошо. Никога не бях говорила за тези катастрофи, макар че болезнено ги осъзнавах, а през изминалите месеци на дълбок преглед много от тях още повече се изостриха и оживяха.

— Понякога правя глупави неща — казах аз, без желание да навлизам в подробности.

— Какво имаш предвид под глупави неща? — настоя пак тя.

След още малко подтикване от нейна страна аз й дадох един пример, като й разказах за едно изживяване не много отдавна в Япония, където бях отишла да участвам в международно състезание по карате. Там, в токийския Будокан, аз се бях изложила пред десетки хиляди хора.

— Десетки хиляди хора? — повтори тя. — Не преувеличаваш ли малко?

— Ни най-малко! — отговорих аз. — Будокан е най-голямата зала в града и беше претъпкана! — Припомняйки си произшествието, усетих, че стискам ръце и вратът ми се напрегна. Нямах желание да продължа. — Не е ли по-добре да не разравяме стари рани? — попитах аз. — Пък и вече правих преглед на изживяванията си, свързани с карате.

— Важно е да говориш за това изживяване — настоя Клара. — Може би не си го визуализирала достатъчно ясно или не си направила дишането както трябва. То изглежда още те държи. Погледни се само, изпотила си се от нервно напрежение.

За да й угодя, аз разказах как моят учител по карате веднъж се бе изтървал да каже, че смята жените за по-нисши и от кучетата. Според него жените нямали място в света на карате, а още по-малко пък на състезания. В този случай, в Будокан, той искаше на състезанието да се представят само мъжете от учениците му. Той ме предупреди да се държа с повече уважение, но вместо това аз така се разярих, че направих нещо катастрофално.

— И какво по-точно направи? — попита Клара. Разказах й как толкова се бях вбесила, че се качих на централната платформа, грабнах от церемониалмайстора гонга, ударих го сама и официално съобщих името си и названието на комплекса хватки от карате, което щях да покажа.

— И страхотни аплодисменти ли получи? — попита Клара през смях.

— Страхотно се изложих — отговорих аз, почти разплакана. — Насред една дълга поредица от движения умът ми изведнъж се оказа празен. Забравих какво следваше. Виждах само морето от лица, които ме гледаха неодобрително. Успях някак си да претупам останалото от комплекса и напуснах сцената в състояние на шок. Само по себе си беше достатъчно лошо, че своеволно поех нещата в свои ръце и наруших програмата, но да забравя комплекса упражнения пред хиляди зрители — това беше крайно злепоставяне на Федерацията по карате. Посрамих самата себе си, учителите си и жените, предполагам.

— И какво стана после? — попита Клара, опитвайки се да скрие усмивката си.

— Изхвърлиха ме от школата, обсъждаше се дори да ми отнемат черния пояс и повече никога не съм практикувала карате.

Клара избухна в смях. Аз от своя страна толкова се разстроих от срамното си изживяване, че се разхлипах. И двойно повече се измъчвах, че на всичко отгоре го бях разкрила пред Клара.

Клара разтърси раменете ми, за да се съвзема.

— Направи помитащото дишане — каза тя. — Вдишвай!

Започнах да извивам глава от дясно на ляво, като вдишвах енергията, която все още беше безнадеждно хваната в залата за състезания. Докато връщах главата си обратно надясно, аз издишвах цялото си притеснение и самосъжаление, които ме изпълваха. Повторих многократно движенията с глава, като правех едно след друго помитащите вдишвания и издишвания, докато цялото ми емоционално натоварване се освободи. После задвижих глава от дясно на ляво и обратно, без да дишам, като по този начин прекъснах всички връзки с този конкретен момент от миналото ми. Когато приключих, Клара внимателно огледа тялото ми и кимна.

— Уязвима си заради чувството си за собствена значимост — заяви тя, като ми подаде една бродирана носна кърпичка да си избърша носа. — Целият този срам е причинен от неправилно насоченото ти чувство за лична цена. Тогава, като си объркала изпълнението си, както неминуемо е трябвало да стане, ти си добавила още обида към вече наранената си гордост.

Клара помълча малко, оставяйки ми време да се съвзема.

— Защо си изоставила практикуването на карате? — попита накрая тя.

— Просто ми омръзна, както и цялото това лицемерие — изтърсих аз.

Тя поклати глава.

— Не. Изоставила си го, защото никой повече не ти е обръщал внимание след печалното ти приключение и защото не си получила признанието, което си смятала, че заслужаваш.

С цялата си откровеност трябваше да призная, че Клара беше права. Наистина бях смятала, че заслужавам признание. Всеки пък, когато бях извършвала някоя от моите безразсъдни, импулсивни постъпки, то е било, за да утвърдя представата за себе си или за да се състезавам с някого и да му докажа, че съм по-добрата. Стана ми мъчно и се почувствах потисната. Знаех, че въпреки всичките тези дишания и прегледи нямах никаква надежда.

Твоят инвентар се изменя съвсем естествено и хармонично — каза Клара, като леко ме тупна по главата.

— Не се притеснявай толкова. Просто се съсредоточи над прегледа, а всичко останало само ще си дойде на мястото.

— Може би имам нужда да отида на психоаналитик — казах аз. — Макар че този преглед не е ли вид психотерапия?

— Ни най-малко — възрази Клара. — Хората, които първи са изнамерили прегледа, са живели преди стотици, ако не и хиляди години. Така че определено не бива да мислиш за този древен обновителен процес с понятия от съвременната психоанализа.

— Защо не? — казах аз. — Трябва да признаеш, че връщането назад в спомените от детството и подсиленото внимание към половия акт напомня доста за това, от което се интересуват психоаналитиците, особено тези с фройдистки уклон.

Клара твърдо държеше на своето мнение. Подчерта, че прегледът е магически акт, в който изключително важна роля играят намерението и дишането.

— Дишането натрупва енергия и осигурява циркулирането й — обясни тя. — Тогава тя се насочва от предварително установеното намерение на прегледа, което е да се освободим от биологическите си и социални обвързаности.

Намерението на прегледа е дар, оставен ни от древните ясновидци, които са изнамерили този метод и са го предавали от поколение на поколение — продължи Клара. — Всеки човек, който го извършва, трябва да добави към него своето собствено намерение, но то всъщност е просто желанието или нуждата да се направи прегледът. Намерението в крайния му резултат, който е пълната свобода, е установено от тези ясновидци от древни времена. И понеже е установено независимо от нас, то е неоценим дар.

Клара обясни, че прегледът ни разкрива ключови страни на нашето съществувание: факта, че за един миг, точно преди да се хвърлим в каквото и да било действие, ние сме способни да преценим съвсем точно изхода от него, шансовете си, мотивите и очакванията. Това знание обаче съвсем не ни е удобно и не ни задоволява, затова ние веднага го потискаме.

— Какво искаш да кажеш с това, Клара?

— Искам да кажа, че ти например си знаела за частица от секундата каква фатална грешка ще бъде да скочиш на сцената в залата и да прекъснеш изпълненията, но веднага си потиснала тази увереност по множество причини. Освен това си осъзнала в един миг, че си престанала да практикуваш карате, защото си се почувствала обидена, като не си получила аплодисменти или признание. Но ти мигновено си прикрила това знание с друго, по-самоутвърждаващо обяснение: че ти е писнало от лицемерието на другите.

Клара каза, че този миг на пряко знание бил наречен „ясновидец“ от хората, които първи формулирали прегледа, защото ни позволява да виждаме нещата пряко, с незамъглен поглед. И все пак въпреки яснотата и точността на оценката от този ясновидец ние никога не му обръщаме внимание или не го оставяме да му се чуе гласът. Чрез това постоянно потискане ние задушаваме растежа му и му пречим да се развие до пълните си възможности.

— И накрая ясновидецът в нас се изпълва с огорчение и ненавист — продължи Клара. — Древните хора на мъдростта, които са изнамерили прегледа, смятали, че като не преставаме да потискаме ясновидеца, той накрая ни унищожава. Но те освен това ни уверяват, че посредством прегледа можем да позволим на ясновидеца да расте и да се разгръща така, както му е отредено.

— Никога не съм разбирала за какво всъщност е прегледът — казах аз.

— Предназначението на прегледа е да предостави на ясновидеца свободата да вижда — припомни ми Клара. — Като му оставим поле на действие, ние можем съзнателно да превърнем ясновидеца в сила, едновременно тайнствена и ефективна, сила, която в последна сметка ще ни води към свободата, вместо да ни убие.

— Именно по тази причина винаги съм настоявала да ми разказваш какво си открила чрез прегледа си — каза Клара. — Ти трябва да изведеш ясновидеца на повърхността и да му дадеш възможност да проговори и да ти каже какво вижда.

Изобщо не ми беше трудно да я разбера или да се съглася с нея. Съвсем ясно ми беше, че има нещо вътре в мен, което винаги знаеше кое какво е. Съзнавах също, че потисках способността му да ме съветва, защото обикновено ми казваше обратното на това, което очаквах или исках да чуя.

В миг на прозрение споделих с Клара, че единствените случаи, когато изобщо съм използвала напътствията на ясновидеца, бяха, когато се взирах в южния хоризонт и съзнателно търсех помощта му, макар че никога не съм била в състояние да си обясня защо го правя.

— Един ден всичко това ще ти бъде обяснено — обеща тя. Но нещо в усмивката й ми подсказа, че сега няма да ми каже нищо повече по този въпрос.

Клара предложи да се върна в пещерата за още няколко часа, а след това, като се прибера вкъщи, да си подремна преди вечерята.

— Ще пратя Манфред да те вземе — предложи тя. Отклоних предложението й. Определено не бях в състояние да се върна повече в пещерата за този ден. Бях преуморена. Емоционално се чувствах изцедена от това, че бях разкрила пред Клара онези мъчителни моменти, а и от това, че трябваше да се защитавам от нападките й. В един миг вниманието ми бе приковано от светлината, която се отразяваше от единия кристал. От това съсредоточаване над кристалите се успокоих. Попитах Клара дали знае по каква причина майсторът магьосник ми бе дал кристалите. Тя отговори, че той всъщност не толкова ми ги бе дал, а по-скоро ги бе открил заради мен.

— Той ги намери в една пещера в планината. Някой трябва да ги е оставил там в незапомнени времена — каза тя рязко.

Нетърпеливият й тон ми подсказа, че не иска да говори и за майстора магьосник, затова я попитах:

— Какво още знаеш за тези кристали?

Вдигнах единия в слънчевата светлина, за да погледам прозирността му.

— Използването на кристали е било достояние на магьосниците от древно Мексико — обясни Клара. — Те са оръжия, използвани за унищожаване на противник.

Като чух това, така се стреснах, че едва не изпуснах единия кристал. Опитах се да ги дам на Клара да ги държи, понеже не исках да имам повече нищо общо с тях, но тя отказа да ги вземе.

— Веднъж щом си държала кристалите по този начин в ръцете си, не можеш да ги предадеш на друг — смъмри ме тя. — Не е правилно; по-точно, опасно е. Трябва да се отнасяш изключително внимателно към тези кристали. Те са дар от силата.

— Извинявай — казах аз. — Не исках да изглежда като незачитане, просто се уплаших, като ми каза, че се използвали за оръжие.

— Някога да, но не и днес — поясни тя. — Ние сме загубили знанието за това как да ги превърнем в оръжие.

— Имало ли е такова знание в древно Мексико?

— Положително е имало! То е част от нашата традиция — заяви тя. — Както и в Китай, където има традиции толкова древни, че са се превърнали в легенди, така и в Мексико ние също имаме своя дял от вярвания и легенди.

— Но защо никой не знае много за нещата, които са ставали в древно Мексико, докато всички познават вярванията и практиките от древен Китай?

— Тук, в Мексико, има две култури, които са се сблъскали в челен удар: испанците и индианците — обясни Клара. — Ние знаем всичко за древна Испания, но не и за древно Мексико просто защото испанците са победителите и са се опитали да заличат индианските традиции. Но въпреки систематичните им и безпощадни усилия те не са успели напълно.

— Какви практики са се свързвали с тези кристали? — попитах аз.

— Според вярванията магьосниците от древните времена задържали мисловния образ на врага си, докато били в състояние на засилена и точно насочена концентрация — уникално състояние, което е почти невъзможно да се постигне, а още по-невъзможно да се опише. В такова състояние на мисловно и физическо осъзнаване те можели да манипулират образа, докато открият неговия център на енергия.

— Какво правели тези магьосници с образа на врага си? — попитах аз, глождена от нездраво любопитство.

— Вглеждали се да открият един отвор, който обикновено се намира в областта на сърцето, нещо като мъничък водовъртеж, около който циркулира енергията. Щом го откриели, те го пробождали с острия като копие кристал.

Само като спомена пробождането с кристал на образа на врага, аз се разтреперих. Но въпреки цялата си тревога не можах да се сдържа да не попитам Клара какво ставало с човека, чийто образ бил манипулиран от магьосниците.

— Сигурно тялото му залинявало, докато умре — предположи тя. — Или пък човекът се оказвал жертва на нещастен случай. Смята се, че самите магьосници никога не са узнавали със сигурност какво е станало, макар че ако намерението и силата им били достатъчно мощни, те можели да бъдат уверени, че ще унищожат врага си.

Повече от всичко ми се прииска да оставя кристалите, но в светлината на това, което ми каза Клара, не посмях да извърша такова кощунство. Отново се зачудих защо изобщо някой ще реши да ми ги даде.

— Магическите оръжия са били ужасно важни едно време — продължи Клара. — Оръжия като кристалите стават продължение на тялото на магьосника. Те се из пълват с енергия, която може да се насочва и проецира навън през времето и пространството.

Клара каза, че най-висшето оръжие обаче не е кристалното копие, мечът или дори пушката, а човешкото тяло. Защото то може да се превърне в инструмент, способен да събира, натрупва и насочва енергия.

— Ние можем да разглеждаме тялото или като биологически организъм, или като източник на сила — обясни Клара. — Всичко зависи от състоянието на инвентара в нашия склад; тялото може да бъде тежко и тромаво или леко и гъвкаво. Ако складът ни е празен, празно е и самото тяло, тогава през него може да протича енергия от безкрайността.

Клара повтори отново, че за да опразним себе си, ние трябва да се потопим в състояние на дълбок преглед и да оставим енергията да протича през нас безпрепятствено. Само в пълен покой, подчерта тя, можем да отстъпим на ясновидеца з нас пълната власт или ще позволим имперсоналната енергия на Вселената да се превърне в напълно лична сила на намерението.

— Когато опразним себе си достатъчно от остарелия, задръстващ ни инвентар — продължи тя, — енергията идва в нас и се събира от само себе си; когато се натрупа достатъчно, тя се превръща в сила. За наличието й би могло да съобщи каквото и да било: силен шум, тих глас, мисъл, която не е твоя, неочакван прилив на сила или на чудесно разположение на духа.

Клара подчерта, че при един окончателен анализ вече няма значение дали силата се е спусната в нас в състояние на бодърстване или сън; и в двата случая тя е еднакво действена, обаче във втория тя е по-неуловима и мощна.

— Това, което изживяваме в будно състояние по отношение на силата, трябва да се приложи в съня — продължи тя, — а каквато и сила да изпитаме в съня, трябва да я използваме и като будни. Истински важното е да осъзнаваме, независимо дали сме будни или спим. — Тя се вгледа в мен проницателно и повтори: — Важното е да осъзнаваме.

Клара замълча за малко, после добави нещо, което сметнах за абсолютно ирационално. Тя каза:

— Осъзнаването на времето например може да позволи на човек да удължи живота си до неколкостотин години.

— Това е абсурд — казах аз. — Как може човек да живее толкова дълго?

— Осъзнаването на времето е специфично състояние на осъзнаване, което ни предпазва да остаряваме бързо и да умираме само на няколко десетилетия — обясни Клара. — Според едно вярване, предадено ни от древните магьосници, ако ние сме в състояние да използваме тялото си като оръжие — или казано в съвременни термини, ако изпразним склада си, — ние ще можем да се изплъзнем от света и да се скитаме навсякъде другаде.

— И къде бихме отишли? — попитах аз.

Клара ме погледна изненадано, сякаш бях длъжна да зная отговора.

— В сферите на небитието, в света на сенките — отговори тя. — Вярвало се е, че веднъж опразним ли склада си, ние ще станем толкова леки, че ще можем да се реем в пустотата и нищо не би попречило на полета ни. После можем да се върнем в този свят млади и обновени.

Поместих се на неудобния камък, понеже бях започнала да се схващам.

— Но това е само вярване нали, Клара? — попитах аз. — Легенда, предавана от древни времена.

— В този момент това е само вярване — съгласи се тя. — Но моментите, както всички неща, могат да се променят. В днешно време повече отвсякога човек има нужда да се обнови и да изпита празнота и свобода.

За миг се почудих какво ли би било да се превърна в пара като облак и да се понеса нагоре във въздуха, без нищо да възпира реенето ми. После мислите ми се върнаха отново на земята и се почувствах длъжна да кажа:

— Невъзможно ми е, Клара, да приема или да разбера всички тези приказки за осъзнаване на времето и преминаване в света на сенките. Те не са част от моята традиция или, както казваш ти, не са част от инвентара на моя склад.

— Не, не са — съгласи се Клара. — Това е магия!

— Да не искаш да кажеш, че магията все още съществува и се практикува и в днешно време? — попитах аз.

Клара внезапно стана и взе вързопа си.

— Не ме питай нищо повече за това — каза тя твърдо. — По-късно ти сама ще откриеш всичко, което поискаш да знаеш, но от някого, който е по-способен да ти обясни тези неща, отколкото мога аз.