Пиер Гримал
Приказки и легенди от древен Шумер (6)

Поражението на дракона

Богът на Ураганите и Драконът, който владее реките и езерата на Земята, един ден се скарали поради някаква неизвестна за нас причина. Може да е било, защото всеки от тях си въобразявал, че е по-могъщ от другия. Драконът твърдял, че единствен той може да предизвика невиждано наводнение и да посее навсякъде смразяващата пустота на Смъртта. А пък Ураганът разправял, че само той притежава тази ужасяваща способност. Както и да е, те двамата никак не се обичали и един летен ден стигнали до бой.

Гледката била ужасяваща. Богът на Ураганите се нахвърлил срещу неприятеля си с вятър и градушка. Драконът се извивал на всички страни из блатата; лъскавият му гръб проблясвал като светкавица, отдалеч се виждало как изправя заострената си глава сред тръстиките и се опитва да ухапе крилатия бог.

Спечелил Драконът, тъй като успял да изтръгне очите и сърцето на духа на Бурята и ги скрил дълбоко в бърлогата си.

Богът на Урагана не умрял, — той бил безсмъртен — но дълбоко страдал, най-вече защото честолюбието му било наранено. Той дълго време се крил в дома си и се чудел как да върне очите, сърцето и достойнството си. Най-сетне решил да действа чрез хитрост — един стар оракул му бил предсказал, че той самият не ще може да отмъсти на врага си, но ако му се роди син от смъртна жена, той ще успее да проникне в къщата на Дракона и да вземе очите и сърцето на баща си.

И така, един ден всички видели как богът на Ураганите се измъкнал с труд от небесното си жилище и бил откаран на Земята. Завели го в едно бедно селце да поиска дъщерята на скромен селянин. Човечецът много се зарадвал, че ще задоми детето си за бога, който бил така могъщ, ако и да бил сляп и без сърце (впрочем, за второто не знаел никой освен самия бог). Вдигнали сватба, а след няколко месеца им се родил син. Радостта, че има син, за известно време накарала бога да забрави каква била причината да пожелае поколение. През пролетните и летните вечери хората го виждали как се занимава с малкото момче и го подрусва на коленете си, а през зимните нощи му разказвал дълги приказки край огъня.

Радостта от бащинството почти възвърнала сърцето му. Но когато детето пораснало, богът на Ураганите си спомнил унижението си и повече от всякога възжелал смъртта на Дракона.

Скоро се случило онова, което Съдбата била отредила. Синът на бога се запознал с една девойка, колкото красива, толкова и добродетелна. Те се влюбили един в друг, както подобава на възрастта им, но това момиче било не друго, а дъщерята на самия Дракон. Двамата млади се обичали и решили да се оженят. Бащата на момъка, без да му казва, че ще се жени за дъщерята на неговия смъртен враг, с радост дал съгласието си, като поставил едно-единствено условие: да получи от бъдещия тъст в зестра очите и сърцето на бога на Ураганите.

Малко учудено от подобно искане, (защото не знаело за истинската природа на баща си) момчето отишло при Дракона и поискало ръката на дъщеря му. Драконът се съгласил и го запитал какъв сватбен дар иска да получи.

— Очите и сърцето на бога на Ураганите.

Без да подозира нищо, Драконът веднага му ги дал и като послушен син младежът ги отнесъл на баща си.

След няколко дни, благодарение на сръчни лекари и с помощта на магически напеви, богът на Бурята възвърнал зрението и сърцето си. Тогава той отново слязъл към блатата и предизвикал Дракона. Но този път, поучен от някогашното поражение, така умело прикривал атаките си, че след ожесточена борба успял да надхитри своя противник и го убил.

Случило се обаче така, че в навечерието на битката била сватбата на сина и дъщерята на двамата врагове. Когато на другия ден младият мъж чул шума от двубоя и научил за смъртта на своя тъст, той осъзнал ролята, която му били отредили в тази история и дълбоко се засрамил. Нима не бил предал, макар и неволно, онзи, който го посрещнал с добрина, приел го в къщата си и го направил свой зет? И като целунал за последен път любимата си жена, той отишъл на брега на реката и се хвърлил във водите й. Така загинал синът на бога на Бурята, когото баща му пожелал да използва за своето отмъщение, но който се бил научил да живее сред хората и бил закърмен с чувството за чест и милосърдие — добродетели, които по онова време боговете въобще не познавали.