Ейми Трий
Отмъщението на дракона (10)

Девета глава

— Ще боли ли? — прошепна нервно Мади.

— Куила не спомена такова нещо — отвърна Сезам тихо. — Трябва да се напръскаме и ще видим.

Драконовото влакче спря внезапно и Сезам използва момента, за да разкаже на Мади за отварата. Морбреция наближаваше, проклинайки ги. Беше въпрос на секунди тя да ги открие. Трябваше да действат бързо. Сезам отвори бурканчето.

— Първо аз — каза смело Мади.

— О, Мади! — прошепна Сезам. — Мислиш ли, че никога повече няма да се видим? Ти си най-добрата ми приятелка!

— И ти на мен — каза Мади, прегръщайки Сезам. — Най-добрите завинаги! Но трябва да избягаме от Морбреция, нали?

Сезам кимна. Отвори бурканчето и погледна нервно как Мади слагаше от синята на цвят отвара върху пръстите си.

— Да пробваме! — каза тя, разтривайки и по бузите си. Чувстваше се странно, когато изведнъж — опа!

— Стана ли? — попита Мади.

— Ами… почти — отговори Сезам. — Все още виждам краката ти.

— О, не! — изплака Мади. — Не съм сложила достатъчно… — тя замлъкна. — Сез! Морбреция е зад теб!

Морбреция се хвърли към приятелката й. Но Сезам бързо се наведе, поля се с отварата и — хоп! Изчезна пред очите на Морбреция.

Двете почти невидими търсачки изскочиха от дракона и трябваше да намерят обратния път към портата. Криволичеха между огромната тълпа от празнуващи и карнавалните платформи. Мади се отклони, за да избегне неприятен удар с човек, ходещ на кокили, а Сезам скочи върху развълнувано куче, което лаеше яростно по невидимия си нападател. Но когато спряха, за да си поемат дъх, те с ужас забелязаха, че отварата, която ги правеше невидими, беше започнала да изветрява, а Морбреция не беше далеч. Тя изпищя от радост, когато отново мерна търсачките на талисмани.

— Хайде — задъхано каза Сезам. — Ето я Феникс. Един последен спринт и ще успеем.

Морбреция беше зад тях и между проклятията й те чуха часовника да бие.

— Побързайте! Побързайте! — развълнувано викаше Феникс. Часовникът удари втори път. — Още един удар и портата ще се затвори!

Когато часовникът биеше за трети път, двете търсачки преминаваха през затварящата се порта.

Морбреция се хвърли към Сезам, но беше прекалено късно. Единственото, което остана от момичето, беше обувката му.

— Не успях! — извика някой. — Замалко да си загубя дъската. Страхотна вълна. Видяхте ли?

Сезам и Мади вдигнаха очи и видяха Ник, който им се смееше.

— Ааа, аз да, господин Браун — каза Мади замаяно. Стана и изтърси пясъка от коленете си.

— Мммм — измърмори Сезам двусмислено и се протегна към крака си. — Лош късмет, татко.

Само няколко секунди да се бяха забавили и баща й можеше да разбере, че и те са се провалили. Сезам не знаеше как точно са стигнали от плажа до тук, но важното бе, че бяха вече в къщата.

По-късно, когато бяха сами в стаята си в Къщата на Клиф, Сезам отвори кутийката за бижута. Извади малката сребърна мида от джоба си. Но преди да я сложи вътре, двете с приятелката й прекараха известно време да я съзерцават.

— Толкова е красива — каза Мади, оценявайки начина, по който талисманът свети със свой собствен блясък. — Не се изненадвам, че Морбреция толкова много искаше да я притежава.

Сезам си припомни ужасния момент, в който Морбреция се хвърли към нея.

— Тя е страховита — каза Сезам.

Мади потрепна при мисълта за лошата принцеса.

— Обзалагам се, че подскача от яд, че успяхме да се измъкнем — каза тя.

— Хей, аз съм тази, която подскача наоколо — каза Сезам и размърда пръстите си. — Морбреция ме сграбчи за крака, недей да го забравяш! Баба ме погледна с недоверие, когато й казах, че не си спомням къде съм си загубила джапанката. Винаги усеща, когато я лъжа.

— Не е ли време вече да й кажеш? — попита Мади. — За Каризма. За всичко.

— Не мога да й кажа, поне не сега — отвърна Сезам. — Само ще се притесни или ще си помисли, че нещо не съм наред. А и татко ще реши, че си измислям.

Мади поклати глава. Замисли се колко налудничаво звучат техните приключения. Кой би им повярвал? Сезам постави малката мида в кутийката за бижута. От една страна, бяха учудени, а от друга — удовлетворени, като я гледаха да стои там заедно с гривната, сърцето и подковата. Бяха съвсем истински.

— Това е нашата специална тайна, Мади — каза тя. — Ние сме търсачи на талисмани! Трябва да открием всички талисмани, независимо кой се опитва да ни спре. Няма да се откажа, преди да ги намерим и да ги върнем на кралица Чар.

Сезам затвори капака на кутийката.

— Нямам търпение да се върна там! — каза тя.