Хедър Греъм
Висок, тъмен и опасен (8)

Седма глава

Когато Сам се върна вкъщи, Лора я чакаше, облегната на колата. Носеше капела, слънчеви очила, тениска и шорти.

— Ей! — възкликна Лора. — Най-накрая! Сигурно вече ще трябва да те посещавам у Роуан.

Сам отвори входната врата и влезе в къщата.

— Само това не — отвърна. Слагаше механично кафе на котлона.

— Нали бе при Роуан?

Сам премери смляното кафе.

— Грегори се бе измъкнал навън, докато говорех по телефона, и се бе озовал в къщата на Роуан.

— Сигурно е чул музика — предположи Лора.

Сам вдигна рамене:

— Не знам. Има нещо, което ги свързва. О, между другото, бившият ти съпруг е на път за насам.

— Защо? — намръщи се Лора.

Сам почувства леко неудобство.

— Ще пише доклад за изчезването на Марни вместо мен.

— Теди ще направи такова нещо? — премигна недоумяващо Лора.

— Да. Защо не? Искам да кажа, че това е негово право. Той все още е ченге. Преди е работил в отдел „Изчезнали“.

— Да, но сега е в отдел „Убийства“ и се прави на важен.

— Както и да е, той е вече тук — отбеляза Сам, щом на външната врата се позвъни.

Лора замръзна.

— Вече е тук?

— Така мисля.

Лора опита да се усмихне. После се втурна към вратата и я отвори със замах.

— Теди! Колко мило от твоя страна. Сам много се тревожи за Марни, въпреки че аз лично не разбирам защо.

— Здрасти, Лора. — Теди взе ръцете на бившата си съпруга в своите и я целуна по бузата. — Здрасти, Сам!

— Здрасти, Теди! — отвърна тя. — Благодаря ти, че дойде. Олдридж е такава мижитурка.

— Обикновено не се държи така — сви рамене мъжът.

— Просто спазва правилото за четиридесет и осемте часа. Кажи ми сега защо си толкова притеснена и тогава ще започна с протоколите, става ли?

— Разбира се. Кафе?

— Може. Пия кафе по всяко време, нали съм полицай.

— Хммм. Да имаше сега понички, да видиш как работи едно ченге! — отбеляза сухо Лора.

Теди се намръщи.

— А аз тъкмо щях да кажа, че изглеждаш прекрасно.

— Наистина ли? — ухили се Лора. — И ти изглеждаш добре. Само че ти си мъж, а мъжете остаряват по-бързо, нали?

— Но аз не съм стар — докачи се Теди.

— Не, но аз изглеждам по-добре от теб.

— Тъкмо това щях да ти кажа — че днес изглеждаш чудесно.

— Точно така. Защото вчера изглеждах отвратително.

— Деца! — Караха се като деца. Може би се бяха оженили прекалено рано, помисли си Сам и добави с иронична гримаса: — Деца…

После си спомни за времето, когато живееше с Роуан. Понякога е по-лесно да се скараш с някого, отколкото да го обичаш. Естествено е да отвръщаш на удара с удар.

— Като стана дума за деца, къде беше снощи? — обърна се Теди към Сам. — Обикновено си стоиш тук, за да даваш добър пример на децата ни. А снощи не излезе да чуеш Ейдън.

— Аз… — започна Сам и млъкна. Харесваше Теди, той й правеше услуга, но бе наранил жена си. Трябваше да застане на страната на приятелката си. — Е, Лора имаше среща на плажа… — мило се усмихна тя — … с едно много музикално гадже, така че нямаше нужда от мен.

— Тук ли спа? При Сам? — обърна се Теди към Лора. Изглеждаше невероятно, че двамата все още изпитваха ревност един към друг.

— Не, не спах при Сам — отговори Лора и тръгна към кухнята. — Ейдън бе страхотен, нали?

— Да. Синът ни бе страхотен — мрачно отвърна Теди. Подразни се. Лора сигурно беше доволна. — Окей, Сам, да се върнем към нашата работа. Кога за последен път говори с Марни?

— В петък вечерта — каза Сам и сипа кафе. Замълча и погледна към братовчедка си. — Всъщност хубаво стана, че дойде, Лора. Ти говори с нея последна.

— Аз?

— Да, по телефона, не помниш ли?

— О, да, разбира се!

— Какво ти каза тя, Лора? Опитай се да си спомниш. Пролича ли от нещо, че тръгва някъде? Каза ли ти какви са й плановете?

Лора обясни, че Марни същата вечер е имала среща.

— Значи вече е имала планове?

— Така каза.

— С кого? — попита Теди, като от време на време охлабваше вратовръзката си.

— Не знам — каза Лора. — Спомням си, че докато говорехме, дойдоха някакви работници… виж какво, човече, не съм сигурна какво точно е казала. Спомена, че щяла да се кара на някого — на гаджето ли, на работниците ли, не знам. После ми затвори.

Теди вдигна ръка и погледна Сам.

— Сам, ще напиша всичко и ще наредя претърсване на къщата. Ще разпределя двама от най-добрите полицаи по случая, но не мислиш ли, че се е запиляла с някое гадже и сега си прекарват чудесно?

Сам поклати глава.

— Теди, ти не познаваш Марни.

— Но много хора, изглежда, я познават — намеси се Лора.

— Тя обожава тази къща. Щеше да си определи среща точно тук, независимо с кого, независимо от сериозността на връзката.

— Може би да, може би не, Сам — не отстъпи Теди. — Къде мога да поработя на спокойствие и да попълня тези хартии?

— Ето тук.

Тя го насочи към бюрото си. Теди извади някакви листове от джоба си и седна. Започна с най-простата статистика — име, години, възраст, адрес, тегло, ръст, цвят на очите, цвят на косата и така нататък, и така нататък.

— Добре, Лора, разкажи ми пак — подкани я Теди.

— Защо?

— Защото може да си изпуснала нещо.

Въпреки раздразнението си Лора описа разговора си с Марни още веднъж и още веднъж.

— Нали ти казах, помислих, че се кара с предприемача си Фил Дженкинс или както казах, с някой от работниците… или с някого другиго. Не съм сигурна дали ми каза довиждане, или просто ме остави да вися на телефона. Накрая ми затвори.

— Сигурна ли си, че връзката е прекъснала? — попита Теди.

— Да.

— Значи смяташ, че определено е имало някой с нея в къщата? — попита Теди сериозно.

— Ами… предполагам. Искам да кажа, че сигурно е имало. Дори и да се е приготвяла за среща, гаджето й сигурно е дошло да я вземе от тях. Може да е имало повече хора в къщата. Не знам — отчая се накрая Лора и вдигна ръце. — Предполагам, че някой е дошъл да я вземе.

— Или — намеси се Сам — я е проследил. Теди, може да ти прозвучи глупаво, но забелязах, че гримовете й са разместени.

— Имаш предвид — разхвърляни из стаята?

— Не… бяха… ами бяха безупречно наредени, но не както тя ги нарежда — по цветове и нюанси. Червилото „Дяволско червено“ не беше на мястото му. Марни подрежда всичко като по конец, Теди.

Теди я гледаше и не мигваше.

— Добре. Значи дяволски червеното червило не било на мястото му.

Сам стисна зъби. Теди й се подиграваше. Мъжете просто не разбират някои неща.

— Някой е влязъл след нея! — повтори тя тихо и когато Теди обърна поглед към нея, се зачуди дали той въобще разбира нещо.

 

 

Грегори свиреше вече от час песен след песен.

Роуан тихо го следваше с барабаните.

Грегори изсвирваше докрай всяка песен, без да спазва определен шаблон. Бяха парчета, които Роуан разпозна като оригиналните композиции на Ейдън от предишната вечер, последваха хитове на „Бийч Бойз“ и „Куийн“. След това премина на американски песни: „Знамето със звезди“ и Бойния химн на републиката. Изсвири и една коледна мелодия. И спря, както бе и започнал.

— Много хубаво — похвали го Роуан. Не бе сигурен дали Грегори го е чул.

Момчето се изправи, обърна се в посока към басейна и залива. Тръгна. Роуан го последва.

Спря чак на доковете и се загледа във водата. За момент Роуан си помисли, че ще скочи. Не го направи; просто стоеше и чакаше. Роуан се изправи зад него, готов да го хване, ако се наложи. Не знаеше дали момчето може да плува и не искаше да рискува.

— Водата е чудесна, нали? — опита се да го заговори.

Изненада се, когато Грегори проговори, като сочеше водата.

— Моли — каза той.

Роуан погледна надолу и видя една морска крава.

— Уау! — обърна се той към Грегори. Морската крава бе средна на ръст за вида си, дълга и с тегло около неколкостотин килограма. Изглеждаше тромава, сива на цвят, с големи подпухнали тъмни очи. Плуваше около струпаните камъни на дока и нямаше намерение да си тръгва. — Моли! — произнесе Роуан. — Прекрасна е, просто прекрасна. Не знаех, че къщата ми е благословена с морска крава!

Грегори не се усмихна, но явно разбираше, че Роуан е с него и също харесва морската крава.

— Моли — каза момчето и затвори очи.

— Да, Моли. Моли е морска крава, нали?

Грегори проследи с поглед целия залив.

— Марни — проговори след малко. Изрече го почти като шепот, толкова тихо, сякаш въобще не го бе казал.

Но Роуан усети сърдечен спазъм.

— Марни? Мислех, че ми показваше морската крава. Нарече я Моли.

Грегори бавно вдигна ръка и посочи залива. После отвори уста, сякаш искаше да каже нещо.

Не успя. Ръката му бавно се отпусна. Главата му — също.

— Моли! — произнесе ясно.

— Моли, не Марни — каза Роуан. — Марни ми е съседка. Виждал ли си я, Грегори?

Грегори дори не поглеждаше Роуан. Тръгна към двора, после към къщите.

Мъжът го последва.

— Време е да се прибираш при Сам — опита се да му напомни той.

Грегори прекоси с бързи стъпки двора на Роуан и след това на Марни. Тъкмо бе стигнал дома на Сам, и изведнъж спря.

— Не, няма да ходим у Марни. Отиваме при Сам — каза Роуан.

Грегори продължаваше да стои неподвижно, без да сваля очи от къщата.

— Хайде, време е да се прибираш при Сам.

Роуан докосна рамото му.

Грегори отново посочи дома на Марни и започна да пищи. Беше ужасен, пронизителен писък, като на извънземно от филма „Нашествието на човекоядците“.

— Грегори, Грегори! Няма нищо…

Сам, Лора и Теди веднага се появиха на двора.

— За бога! Какво си му направил?

— Какво? — изненада се Роуан. — Не съм го докосвал. Той просто започна да пищи.

— Грегори, Грегори! — зауспокоява го Сам. Прегърна го и го повлече към къщи. Момчето се дърпаше с такава сила, че можеше да нарани Сам. Въпреки крехкото си телосложение тя бе достатъчно силна. Държеше здраво Грегори, докато се отпусна в ръцете й.

— Сигурно си му сторил нещо! — предположи Теди.

— Нищо не съм му сторил! Тръгна към къщи самичък, после спря тук и започна да крещи. Опитах да го доведа у Сам. — Роуан едва сдържаше гнева си. Теди го гледаше с подозрение. Лора бе застанала на прилично разстояние, за да не се намесва.

— Хайде, Грегори — успокояваше го Сам. — Да вървим. Ще ти пусна „Цар Лъв“, ще извадим боичките да рисуваме, после ще ти дам възглавничката ти…

Сам се взря в Роуан иззад главата на Грегори. Той не успя да прочете погледа й. Дали и тя не го обвиняваше, че е направил нещо на детето? Стомахът му се сви. Сам имаше изключителни очи. Постоянно сменяха цвета си. Жълти, златисти, кехлибарени… от време на време изненадващо зелени.

Роуан извърна поглед.

— Успя ли да напишеш доклад по случая „Марни Нюкясъл“? — обърна се той към Тед.

— Да — отвърна полицаят и добави равнодушно: — Разбира се, трябва да взема изявление и от теб.

— Мислех, че разследваш убийства.

— Така е.

— Да не би лично да си обвързан с този случай?

— Марни ми беше приятелка.

— Беше?

Теди се изчерви.

— Марни ми е приятелка. Да, обвързан съм лично. Сам е много разстроена, а семейството…

— Бившето семейство — поправи го Роуан.

— Ще говоря с теб. Това е сигурно.

— О, така ли?

— О, да. За последния път, когато си я видял, и дали си забелязал нещо подозрително наоколо… такива неща, ти знаеш.

— Да, добре — каза Роуан. — Но не съм живял толкова дълго тук.

— Знам. Но си познавал Марни, нали? Трябва да си я познавал… доста добре.

— Да, познавах Марни — съгласи се той. — Ела да ме разпиташ, когато поискаш.

После се обърна и тръгна към дома си. Крачеше бързо и нервно.

— Роу-ан!

Някой го викаше по име. Спря изненадан. Грегори бе произнесъл името му!

За негово най-голямо учудване, момчето се приближи и го прегърна. Роуан стори същото. После Грегори се отдръпна.

Сам го хвана за ръката и погледна Роуан с нескрито любопитство. Цялата й враждебност се изпари за миг. Широко отворените й очи сега бяха станали зелени.

— А моето име не може да произнесе — сподели тъжно тя.

Роуан сви рамене с необяснимо доволство.

— Ами… той извика по име и морската крава Моли.

Сам невярващо повдигна вежди.

— Видял си Моли? И Грегори изрече името й?

— Да, защо, не го ли е правил преди?

Сам поклати глава:

— Не, изричал го е и преди. Имаше един период, когато говореше доста добре… после изведнъж спря. Казвал е името на Моли и преди.

— А името на Марни?

— Какво?

— Изричал ли е някога името на Марни? Познаваше я, нали?

— Да, познаваше я — каза Сам. — Защо питаш? Да не би да го е казал днес?

„Какво ли каза тогава? — питаше се Роуан. — Дали наистина каза «Марни», или просто съм мислел за нея, докато момчето е говорело за морската крава?“

В същия момент Грегори отново посочи къщата на Марни и се разпищя.

— Сам — каза Теди, — не си въобразявай разни неща само защото бедното създание сочи към дома на Марни.

— По дяволите, Теди, това е най-безчувственото изявление, което съм чувала някога. Да не членуваш в някоя политическа партия? — ядоса се Сам.

— Сам… — обърка се Теди.

— Изговарял ли е името й? — обърна се Сам към Роуан.

Стори му се, че зърна искрица надежда в очите й. Тя бе защитила Грегори инстинктивно и се надяваше той да помогне за намирането на Марни. Роуан почувства отново сладостно свиване на стомаха. Господи! Този неин поглед му бе познат отпреди. Светлината в него, невинността, вярата, простичката красота. Не искаше тя да мисли, че Грегори е следата към Марни.

— Грегори е аутист, Сам. Различен е. Не, не е казвал името на Марни.

Сам сведе поглед.

— Благодаря, че го наглеждаше — кратко каза тя.

— Удоволствието бе мое. Честно. Беше ми забавно. Дори посвирихме заедно. Той е невероятен на импровизации, добър музикант. Няма защо да ми благодариш.

— Хайде, Грегори, Лора. — Докато говореше на момчето, Сам погледна първо Роуан, после и Тед Хенли. — Знаеш ли, Грегори, мисля, че ти си много по-умен от тези мъже тук.

Тръгна през ливадата, хванала Грегори за ръката, а Лора я последва. Преди да влязат в къщата на Сам, тя виновно погледна назад и затвори вратата.

Теди и Роуан се спогледаха. Внезапно Роуан се усмихна.

— И двамата познавахме Марни, нали? — попита той спокойно.

Тед Хенли се изчерви.

— Познавал си я? — попита той. — Знаеш ли нещо, което аз не знам?

— Не, нищо.

— Може би трябва да знаеш, че съм ченге. Ако много нахалстваш, ще получиш нещо. Мога дори да те арестувам.

— Можеш ли? Чудесно. Браво на теб. Давай тогава, арестувай ме.

— Ако се докаже, че тук е имало убийство, ще го направя.

— Да не искаш да кажеш, че тук е извършено убийство?

— Може би доста хора наоколо не искат Марни да е жива — предположи Тед.

— Да не си един от тях? — изтърси Роуан.

Тед Хенли всеки момент щеше да се нахвърли върху него. Но каза само:

— Майната ти.

— Да не искаш да се сбием, и то на поляната на Марни?

— Обиждаш офицер.

Роуан се ухили.

— Е, бил съм задържан и за по-смешни неща.

— Аз съм ченге. И съм в дяволски добра форма.

— Аз също, въпреки че не съм ченге, а музикант. Ще останеш изненадан. Хич не ми се иска да се бия, но ти, можеш и да се откажеш. Много пъти съм се бил. В Шотландия го правим всеки ден.

Теди махна с ръка:

— Майната ти! — Хвърли кръвнишки поглед на Роуан и се отправи към къщата на Сам.

Влезе там, където Роуан не бе добре дошъл. Вратата се затвори веднага след него.