Читателски коментари (за „Монахът, който продаде своето ферари “ от Робин Шарма)

Прекрасно четиво. С прости думи и примери, абсолютно не натварващо. С уважение към неразбиращите я. Прочетете я пак. Както и в самата книга е споменато, отговорът се намира във въпроса. Някой спомена, че „в отчаянието е станало чудо“ и животът се е наредил. Животът е пълен с изключения, чудото идва, като светкавица, затова е чудо, но дали няма предистория, която пропускате? Мозъкът ни е устроен да търси обяснение за всичко на основа възгледи, възпитание, опит. Когато липсва разумно обяснение в хаоса придаваме ВИСША стойност на нещата. Добре прочетох написаното и не намирам, че авторът натрапва т. нар. позитивно мислене непременно. Споменава се болката, страданието, опитът, добродетелите и да, позитивно мислене, но не под формата на самозаблуда, има разлика мисля. Пише за себеизследване,поглед към лошото в живота, дисциплина, навици, характер, и т.н., та не е ли това самокритика, която според вас липсва?. как да мислим освен позитивно? И много ми се натрапи примерът със стоманеното въже. Нещата са много комплексни, изикващи време. Прочитате книгата, когато „бурята е отминала“ при вас. Ами ако я бяхте прочели преди 20 години? Дали нямаше да съкрати страданието ви с уважение, не знам историята ви. И представата за божественото се крие вътре. Опростен живот, скромност, състрадание, добродетели, семейство, даване и получаване, не е ли това БОГ.? Прости притчи за осъзнаване , приемане и действие…..