Робин Шарма
Монахът, който продаде своето ферари (6) (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Monk Who Sold His Ferrari, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 72 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
sonnni (2012 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012 г.)

Издание:

Робин Шарма. Монахът, който продаде своето ферари

ИК „Екслибрис“, София, 2004

ISBN: 954-8208-46-6

История

  1. — Добавяне

Глава 5
Духовен ученик на мъдреците

„Великите мечтатели не само осъществяват мечтите си — те винаги ги надхвърлят.“

Лорд Алфред Уайтхед

Стана осем вечерта и все още не се бях подготвил за явяването си в съда на другия ден. Бях запленен от разказа за преживяванията на този някогашен съдебен герой, постигнал толкова драматична промяна в живота си. Мислех си колко изумителна и колко необикновена е тази промяна. Вътрешно се чудех дали тайните, които Джулиан е научил в това далечно планинско убежище, биха могли да променят качеството и на моя живот, и да възвърнат способността ми да се удивлявам от света, в който живея. Колкото повече слушах Джулиан, толкова повече осъзнавах, че и собственият ми дух е помръкнал. Какво беше станало с изгарящия ентусиазъм, с който тръгвах към всичко, когато бях по-млад? По онова време дори най-обикновените неща ме изпълваха с радост. Може би и за мен беше настъпил момент да променя съдбата си.

Джулиан усети, че съм заинтригуван от одисеята му и имам желание да науча системата за просветлен живот, предадена му от мъдреците, и продължи разказа си, като почна да говори още по-бързо. Описа ми как желанието му за познание и бързият му ум — трениран в дългогодишни съдебни битки — го превърнали в обичан от всички член на шиванската общност. В знак на любовта си към него монасите след време го направили почетен член на своята група и се отнасяли към него като неделима част от голямото им семейство.

Изпълнен с желание да научи повече за механизмите на съзнанието, тялото и душата и да постигне себевладеене, Джулиан прекарвал буквално всяка минута в обучение при Йоги Раман. Мъдрецът станал за Джулиан повече баща, отколкото учител. Ясно се виждало, че този човек притежава мъдрост, натрупана през много съществувания, а най-хубавото било, че иска да я сподели с Джулиан.

Започвали призори. Йоги Раман сядал до своя ентусиазиран ученик и изпълвал съзнанието му с прозрения за смисъла на живота и малко известни техники за изкуството да се живее с повече жизненост, креативност и щастие. Той обучил Джулиан в древните принципи, които по думите му всеки би могъл да използва, за да живее по-дълго, да остане по-млад и да изпитва много по-голямо щастие. Джулиан научил и как чрез свързаните дисциплини на себевладеене и поемане на отговорност за самия себе си, никога да не изпада пак в хаоса на кризата, в който се бил превърнал животът му в Америка. Седмиците преминавали в месеци и той постепенно осъзнал потенциалните съкровища, скрити в собственото му съзнание, които чакали да бъдат пробудени и употребени за по-висши цели. Понякога учителят и ученикът просто седели и гледали как яркото индийско слънце изгрява от дълбоките зелени ливади в далечината. Друг път потъвали в спокойна медитация и се наслаждавали на даровете, които носи мълчанието. Или се разхождали в боровата гора, обсъждали философски въпроси и се радвали на общуването си.

Джулиан разказа, че първите признаци за вътрешната промяна настъпили само след три седмици от пристигането му в Шивана. Той започнал да забелязва красотата и в най-обикновените неща. Поглъщал всичко — очарованието на звездните нощи и магията на капчиците вода по паяжините след дъжд. Новият начин на живот и новите навици, свързани с него, започнали да оказват дълбоко влияние върху вътрешния му свят. След около месец, през който прилагал принципите и техниките на мъдреците, започнал да усеща дълбоко спокойствие и вътрешен мир, които винаги му убягвали през всички онези години от предишния му живот. Станал по-радостен, по-весел и по-спонтанен. Усещал как от ден на ден енергията и креативността му се увеличават.

Промените в начина на живот го изпълнили с физическа жизненост и духовна сила. Възвърнал нормалното си тегло, станал силен и строен, болнавият цвят на лицето му изчезнал и сега то излъчвало прекрасно здраве. Действително усещал, че може да направи всичко, да стане всичко и да отключи безкрайния потенциал, който, както научил, всеки от нас притежава в себе си. Започнал да се радва на живота и да вижда божественото във всеки негов аспект. Древната система на тази мистична група монаси започнала да върши своите чудеса.

Джулиан направи пауза, сякаш сам не вярваше на собствения си разказ и после премина към по-философски разсъждения.

— Осъзнах нещо много важно, Джон. Светът, а той включва и вътрешният ми свят, е много особено място. Постепенно разбрах, че външният успех не означава нищо, ако не е съпроводен от вътрешен успех. Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика. Когато бях прочут адвокат, често се присмивах на всички онези, които се стремят да подобрят вътрешния и външния си свят. Тогава си мислех: „Гледайте си живота!“ Но сега знам, че няма нищо по-важно от себевладеенето и непрекъснатата грижа за съзнанието, тялото и душата, за да намериш висшия си аз и да заживееш живота, за който си мечтал. Как можеш да се грижиш за другите, ако не можеш да се погрижиш дори за самия себе си? Как можеш да правиш добро, ако ти самият не се чувстваш добре? Невъзможно е да те обичам, ако не съм способен да обичам себе си — добави той.

Изведнъж Джулиан се смути и като че ли го обзе някакво безпокойство.

— Никога досега не съм разкривал сърцето си по този начин пред някого. Извинявай, Джон, но там горе в планините получих такова пречистване, такова духовно разбиране за силите на Вселената, че искам и другите да научат онова, което знам аз.

Джулиан забеляза, че е станало късно, изведнъж реши да си тръгва и ми каза довиждане.

— Не си тръгвай точно сега, Джулиан. Изгарям от любопитство да науча мъдростта, придобита от теб в Хималаите и да чуя посланието, което твоите учители са поискали да занесеш на Запад. Не можеш да ме оставиш в напрежение — сам знаеш, че това е непоносимо.

— Бъди спокоен приятелю, аз пак ще се върна. Ти ме познаваш — щом почна да разказвам нещо интересно, не мога да спра. Но ти имаш работа, а и аз трябва да се погрижа за някои лични неща.

— Кажи ми тогава само едно. Дали методите, които си научил в Шивана, ще подействат и в моя случай?

— Когато ученикът е готов, учителят се появява — отвърна светкавично Джулиан. — Ти, заедно с толкова много други хора в нашето общество, си готов за мъдростта, която сега аз имам привилегията да притежавам. Всеки от нас трябва да познае философията на мъдреците, всеки от нас може да извлече полза от нея. Всеки от нас трябва да постигне съвършенството, което е неговото естествено съдържание. Обещавам ти, че ще споделя древното познание с теб. Имай търпение. Ще се срещнем пак утре вечер, този път в твоята къща. Тогава ще ти разкажа всичко, което е нужно да знаеш, за да изпълниш живота си с много повече живот. Съгласен ли си?

— Добре. Прекарал съм толкова много години без тази мъдрост, че едва ли ще умра, ако почакам още двайсет и четири часа — отвърнах с разочарование.

При тези думи блестящият адвокат, който се беше преобразил в просветлен индийски йогин, си тръгна и ме остави пред куп въпроси без отговор и много теми за размисъл.

Седях в притихналия офис и си мислех колко малък всъщност е нашият свят. Мислех си за безкрайното море от познание, в което не бях потопил дори пръсти. Мислех си какво ли чувство ще изпитам, ако си възвърна вкуса към живота и любопитството към света, което изпитвах в младостта си. Толкова исках пак да усещам, че живея, че съм свободен и преливам от енергия. Може би и аз щях да напусна адвокатската професия. Може би и за мен имаше по-високо призвание. Обладан от тези тежки мисли, загасих лампите, заключих вратата на офиса и тръгнах към къщи в горещата лятна вечер.