Когато започнах да я чета много ми допадна, но след втората половина леко ме „отблъсна“ книгата, заради егоизма и егоцентризма на главните герои и в двата сюжета (визирам пълното пренебрегване и незачитане чувствата и емоциите на най-близките им). Може би, за да разбере човек смисъла на тази книга, е необходимо да концентрира ума и вниманието си на 100% и да и се отдаде. Всеки разбира книгата според принципите си. От моята гледна точка, главната героиня, която е 40-годишна скучна, еднообразна и омръзнала на мъжа си домакиня, в един момент „изплясква“ и решава да зареже семейството си, в т.ч. и болно от булимия дете. Знам, че това е само книга, но не разбирам тези възгледи на авторката.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.