Иван Филчев
Темида се шегува (1) (Анекдоти и невероятни истории от практиката на юристите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
ckitnik (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Alegria (2013 г.)

Издание:

Темида се шегува

Съставител: Иван Филчев

Редактор: Здравко Попов

Редактор на издателството: Никола Джоков

Художник: Здравко Йончев

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректор: Таня Кръстева

Дадена за набор на 24.III.1981 г.

Излязла от печат на 25.VIII.1981 г.

Изд. № 1759 Формат 84×108/32

Тираж 60/100 Изд. коли 5,88 Печатни коли 7

У.И.К. 3,55 Цена 0,44 лв.

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Държавна печатница „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Част I
Шегата настрана — и Темида се шегува

Шегата не е от вчера

Кой кому е нужен

Обвинили един английски банкер, че организирал заговор за отвличането на крал Джордж III във Филаделфия. Запитан дали това е истина, той казал:

— Зная много добре защо на един крал е потребен банкер, но какво може да прави един банкер с един крал — това не мога да си представя.

От вестниците

Гангстери обират чикагската Юниън банк и отнасят пачките банкноти в скривалището.

— Да ги преброим — предлага единият.

— Излишен труд. По-добре сега да си починем, а колко сме задигнали, ще разберем утре от вестниците.

Документ

Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ.

— Пиши му — посъветвал го банкерът — веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи.

— Но той ми дължи 1000 долара!

— Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500 долара, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.

Отплатата

Знаменит френски адвокат чрез умела пледоария успял да измъкне от някаква заплетена история свой клиент.

Оправданият стиснал развълнувано ръката му и казал:

— Безкрайно съм ви благодарен! Не зная просто как да ви се отплатя.

— Скъпи мой, не се тревожете. Откакто финикийците са измислили парите, разрешението на този въпрос е много просто.

Чудноват съдия

Американският държавник Уилям Бора бил известно време съдия в родния си град.

Веднъж изправили пред него седемдесетгодишна баба, обвинена, че откраднала от фурната един хляб. Бабата признала кражбата, като заявила, че от три дни нищо не била яла. Бора отсъдил:

— Осъждам ви на пет долара глоба. Тези пари ще платя аз. В същото време глобявам всички в съдебната зала с по пет долара в полза на подсъдимата. Тази присъда издавам поради това, че не се срамувате да живеете в град, пълен с бедни старици, които от глад са принудени да крадат.

Как се влиза в историята

Бернард Шоу бил блъснат от велосипедист. За щастие и двамата останали невредими. Развеселен, Шоу казал:

— Нямате щастие, сър! Ако бяхте малко по-енергичен, щяхте да влезете в историята като мой убиец.

Поправена грешка

Българският юрист д-р Генадиев като адвокат веднъж в разсеяността си започнал да пледира в полза на противниковата страна. Като му обърнали внимание върху това, той възкликнал:

— Такава ще е тезата на противниковата страна. Тя обаче е очевидно несъстоятелна поради следните съображения…

И развил противната теза в полза на своя упълномощител.

Скромно желание

— Какво е последното ви желание? — обръща се прокурорът към осъдения на смърт антифашист.

— Да ви върна същия въпрос.

Две жертви

Софийски следовател разпитвал работник, чието име фигурирало като редактор на конфискуван работнически вестник.

— Аз съм убеден — казал следователят, — че статиите, които са подписани с вашето име, не са писани от вас. Вие сте жертва на чуждо престъпление.

— И аз съм убеден, че закона, под който ме подвеждате, не сте писали вие. Така че и вие сте жертва на чуждо престъпление.

Измяна

Председателят на военния съд:

— Признавате ли се за виновен, че сте изменили на царя и Отечеството?

— На царя — да.

— Защо?

— За да остана верен на Отечеството.

За обида

Подвели под съдебна отговорност един селянин за това, че обидил Гьобелс, като казал на козата си, че врещи като него.

— Господин съдия, кой има право да се оплаче пред съда за обида? — попитал подсъдимият.

— Обиденият, разбира се!

— Е, от моята коза има ли оплакване?