Надя Сотирова
За автора и книгата

Херман Мелвил (1819–1891) е роден в Ню Йорк. Майка му е била холандка, а баща му — англичанин, търговец, фалирал и умрял рано, оставяйки жена си и осемте си деца в бедствено положение. Мелвил бил принуден да напусне училище на петнадесетгодишна възраст. След като чиновничествувал и учителствувал известно време, той постъпил като каютен прислужник на кораб. По-късно станал моряк на китоловен кораб и плавал по Южните морета в продължение на година и половина. Това пътуване му доставило материал за неговото най-крупно произведение „Моби Дик“.

Отегчен от китолова, той дезертира от кораба с един свой другар и известно време прекарва с него на Маркизките острови в Тихия океан. Тези негови екзотични приключения са пресъздадени в книгите и разказите му. Завършил по този начин образованието си в университета на живота, той се установява в Ню Йорк и се отдава на писане. Произведенията му намират истинско признание обаче едва към двадесетте години на нашия век.

Освен „Моби Дик“, по-значителните му произведения са „Редбърн“ (1849), „Пиер“ (1852), „Израел Потър“ (1855) и др. В 1853 година той публикува в различни периодични списания разкази, които по-късно излизат в един том под заглавие „The Piazza Tales“. От същия сборник са и настоящите три новели.

За първата новела, „Бенито Серено“, може да се каже, че е разказ за робството. Главният герой на новелата, Бенито Серено, някогашен капитан на кораб, е превърнат в пасивно оръдие в ръцете на бившия си роб Бабоу. Но техните роли са разменени. Някогашният вероятно суров и властен капитан е сега робът, а разбунтувалият се изтерзан роб е станал господарят, и то твърде жесток, защото е приел новата си роля с цялата й присъща жестокост. Добродушният и прям американец — капитан Дилейноу — в своята наивност не подозира нищо и ние можем лесно да го осъдим за това. Но какво да кажем за Серено и Бабоу? Кой е господарят и кой — робът? Нима ще извиним Серено за бившата му жестокост, защото сега той е страдащият, и няма да разберем Бабоу, повел бунт за свобода, при който коравосърдечието е неизбежно? Мелвил оставя на нас да отговорим на тези въпроси и разказът е така богато нюансиран, че читателят не остава нито сляп, като капитан Дилейноу, нито пък може лесно да намери отговора.

В новелата „Бартълби писарят“ Мелвил описва тежките работни условия на писарите, какъвто известно време е бил и той самият. Той не ни дава други сведения за Бартълби, освен че е англичанин. Този тих, възпитан човек, вероятно емигрант, не може да се приспособи към алчния и груб капиталистически свят, който го обкръжава, и изпада в депресия. Принуден да работи и живее в самото сърце на бизнеса, той си остава отчужден и самотен всред шума и оживлението около него, не се стреми към печалби, бои се от промени и иска само да бъде оставен на мира. В света на сделките това е невъзможно. За неговото „нарушение на реда“ той е изпратен в затвора, където отказва да живее, и умира, презрял този свят на парите.

В разказите за Омагьосаните острови Мелвил ни запознава с екзотиката на този чуден свят, като го изпъстря с интересни приключения, разкриващи най-благородни и най-низки пориви на човешката душа. В тях, както и във всичките си творби, Мелвил се проявява не само като голям писател — реалист и стилист, но и като социален критик и философ.