Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (3)

3

Юзуки и маймуната се обикнаха много от този ден. Юзуки окачи за яркочервен шнур на врата на любимката си златно звънче, което бе получила от принцесата, и маймуната вече не я изпускаше от очи. Веднъж например, когато момичето простина и легна болно, маймуната много нажалена седеше все до възглавницата му и си гризеше ноктите.

Друго странно нещо бе това, че оттук нататък маймуната вече не я дразнеха така жестоко, както преди. Напротив, почнаха да я глезят и дори младият господар понякога подхвърляше на животното слива или кестен. Веднъж той много се ядоса, когато хвана един самурай да рита маймуната. Колкото до негова светлост, казват, че когато разбрал колко закриля синът му маймуната от обиди, заповядал Юзуки да отиде при него с маймуната в ръце. Тогава той навярно научил защо девойката обикнала толкова маймуната.

— Ти си предана дъщеря. Ще те възнаградя за това — рекъл той и й дал официално кимоно в рубинов цвят, при което маймуната с най-голяма почтителност подражавала приемането на кимоното. Това много поласкало негова светлост. Така момичето, сприятелило се с маймуната, станало любимка на негова светлост, защото той се възхитил от синовната й почит — а не, както се говори, защото много я харесал. Този слух може да има известна основа, но за това ще разкажа по-късно. Засега ще кажа само, че господарят на Хорикауа не беше от онези, които могат да се влюбят в дъщеря на художник, колкото и хубава да е тя.

Така удостоена, дъщерята на Йошихиде се оттеглила. Тъй като беше умна и добра, другите прислужници не й завидяха. Напротив — тя и маймуната й станаха още по-популярни, особено пред господарката, от която девойката рядко се отделяше. Неизменно я придружаваше в колесницата й за разходки.

Сега да оставим за малко дъщерята и да се върнем на бащата. Макар че маймуната скоро беше обикната от всички, те до един ненавиждаха истинския Йошихиде. Това не се ограничаваше само с обитателите на имението. Абатът Йокогауа също го мразеше и ако му споменяха това име, променяше цвят, сякаш срещаше дявол пред себе си. (Така станало, след като Йошихиде нарисувал карикатура на абата, както твърдят слугите, но то в края на краищата може да си е чисто и просто обикновен слух.) Във всеки случай художникът беше неприятен за всеки срещнат. Ако някой не говореше лошо за него, това бяха двама-трима негови колеги художници или хора, които познаваха картините му, но не и самия него.

Йошихиде не само беше много отблъскващ по външност; хората го ненавиждаха повече заради лошите му привички. А за това сам си бе виновен.