Иванка Могилска
Места за загубване (7)

Ева

Ами ако греша? Може просто да си я измислям.

Ако й поверя света си и се окаже, че тя не може да го проумее?

Изучавам я и не мога да взема решение. Бих искала никога да не е прекрачвала прага — независимо дали е истинска или не.

* * *

Една сутрин, тъкмо бях ходила да си купя вестник и се чудех да дръпнем ли прозорците или не, на врата ми се хвърли някой.

— Познах те! Веднага! Точно както се описа изглеждаш! И вестникът помогна малко, де!

Обръщам се, а пред мен стои съвсем непознато момиче на около двадесет — двадесет и пет години. Тънко, средно на ръст, с жълтеникаво кафяви, леко присвити очи.

— Не Ви познавам, госпожице.

— Как така? Нали до преди малко си говорихме в чата! Цяла нощ! Аз исках да спя, но ти ме накара да дойда до тук. Каза, че ще пием кафе. Не ме ли харесваш! Защо се отмяташ? Вярно, че излъгах малко за годините си, но ти иначе нямаше да си говориш с мен. Нали каза, че търсиш приятели и ето — аз дойдох.

Още малко колебание от моя страна и ще се разплаче. Запечатвам звука на малката й тайна в себе си и решавам да приема предизвикателството на случайността. Тя влиза вътре. Пием кафе. Говори ми за каквото й хрумне. Не я слушам особено. От време на време си мисля за жена с вестник, която стои пред някое от заведенията в този град и чака приятна дама на средна възраст да й подаде ръка и да й припомни нощния приятен разговор в чата.

Барманките и сервитьорките все си намират работа около масата ни. Никой, който да не е клиент на заведението, не се е хвърлял с такава радост на врата ми. Тя ги заговаря. Скоро всички седим на масата. Гледаме я и ни се струва, че си е седяла тук винаги. Просто не сме обърнали внимание. Барманките я сплитат на две плитки. Сервитьорките носят парче торта. Звукът й не ме дразни. Дори ми е приятен. Има нужда от работа и помощ. Назначавам я. Давам й заплата. Ежедневието продължава. Не знам дали онази, чакаща жена я е намерила някоя друга нощ в чата, но Двете плитки никога повече не отвори дума за сутринта, в която е дошла при нас. Аз също.

Когато идва на работа сутрин, винаги ми носи вестника.