Богомил Райнов
Тайното учение (4)

III

„Който веднъж се е докоснал до Огненото учение, той променя своята същност от вчерашния ден.“ (М.)

И тъй, Учението най-сетне е пред нас. Не във форма на отделни писма, които биха могли да подразнят критиците със своята фрагментарност. Нито в преразказ на един или друг посредник, което пък би могло да постави под съмнение автентичността. Петнадесетте неголеми томчета, вече изброени от нас, съдържат словото на Учителя Мория, записано с възможно най-голяма точност.

И — факт за отбелязване — въпреки обичайната безогледност на клеветата, никой от противниците на Елена и Николай Рьорих никога не е дръзнал да им припише авторството на споменатите книги — толкова очевидно е по тона и съдържанието на тези книги, че те идват от един свят, съвсем различен от нашия.

Учението би могло да се оценява в различни аспекти:

като философия, доколкото представлява възглед за категории като дух и материя, пространство и време, доколкото ни разкрива отношението между човека и света и решава основните проблеми на познанието;

като космогония, доколкото разглежда въпросите за същността на Вселената, за нейното възникване, еволюция и строеж;

като етична школа, доколкото съдържа свои концепции за доброто и злото, за нормите на човешките отношения и човешко поведение;

като религия, доколкото тълкува Божественото начало и възприема принципи на такива духовни водители като Буда и Христос;

като ръководство от практично-приложно естество, доколкото съдържа многобройни съвети за начина на живот, за режима на хранене, за предпазване от болести, обсебване, злотворни влияния.

Последният аспект очевидно е най-стеснен. Но колкото и абсурдно да изглежда, той най-много привлича някои хора. И когато такива хора установят, че въпреки практичната си полза, Учението все пак не е някаква Хатха-йога, обещаваща здраве и дълголетие, те бързо се дезинтересират от него.

Учението наистина не е Хатха-йога. Обаче то не е и философия, космогония, религия или етична школа. То обхваща основните проблеми на тия сфери, както и на редица други, но за да стигне до точния отговор — ги разглежда в сложните им и многообразни връзки, като ги издига до един органичен синтез, който трудно би могъл да бъде обозначен с името на коя и да е отделна наука.

Учението ни дава познания за Безпределността, наричана Вселена, за многообразието на различните проявени форми и движещи сили, за мястото на Земята и на човека в този ^необятен свят, за законите на човешката еволюция, за нейното минало, настояще и висша цел. Но колкото и богата да е тая проблематика, ние ще проявим късогледство, ако оценим Учението само в нейните рамки.

Елена Рьорих в едно свое писмо, след като дава на кореспондента си исканите пояснения по някои космогонични проблеми, добавя: „Съветвам ви да мислите повече за духовното усъвършенстване, отколкото за космогонията. Без очистване на сърцето, без разширение на съзнанието по пътя на Живата Етика, не може да се получи истинско знание. Тъй, изкореняването на един лош навик ще ви донесе повече полза, отколкото заучаването наизуст на всички съществуващи системи в космогонията.“

Смисълът на бележката е достатъчно ясен: нравственото усъвършенстване трябва да предхожда интелектуалната осведоменост. Нещо повече: нравственият момент е по-важен от интелектуалния. Този съвет може да изглежда спорен. Ала той съвсем не е случаен.

Макар да представлява неоценима форма на самообразование, Учението не е школа за самообразование. То не си поставя за цел да замести или да измести другите науки, та макар и в качеството си на принципно нов синтез. Неговата задача е не просто да ни обогатява със знания, а да ни накара да действаме. И ако ни дава знания, то е именно за да ни научи да действаме. Само когато разберем напълно този действен характер на Учението, ние наистина ще се доближим до неговия смисъл.

Ако тези книги започват да се появяват едва три десетилетия след публикацията на „Тайното учение“, то е защото появата им е предизвикана от промените в света и защото идват да ни кажат нещо повече от съдържащото се в „Тайното учение“, където проблемите на космогонията и човешката еволюция са широко осветени.

Махатмата сам често нарича Учението „Жива Етика“ или „Учение на Живота“ и многократно подчертава, че то трябва незабавно да се прилага в живота, да се превърне в образец на поведение, в мерило на всички наши постъпки.

Защо такава припряност? — би могъл да каже някой. Защо нещата да не протекат с обичайния си ход, както напр. в университета, където студентите години наред усвояват знанията, преди да дойде времето да ги прилагат?

Защото, ако има припряност, тя не е от страна на Учителя, а от страна на събитията. И тук трябва да ни стане ясно, че Учението не е образователен курс, но съдбовно предупреждение, отправено в навечерието на онази планетарна криза, която днес е в пълния си ход и която е най-тежката, преживяна от човечеството. От туй, в каква степен и в какъв срок ще приемем това предупреждение, зависи дали човечеството ще оцелее.

Естествено и тук ще се намери някой да забележи, че ако от произнасянето на предупреждението до днес е изтекъл над половин век, през който някакси сме оцелели, това означава, че положението не е чак толкова тревожно.

Подобни разсъждения могат да бъдат израз само на къса памет, на невежество и на лекомислие. На къса памет, защото десетки милиона хора бяха унищожени именно през този половин век. На невежество, защото малцина могат да знаят какви титанични усилия са били необходими от страна на Адептите в някои съдбоносни моменти, за да принудят силите на мрака да отстъпят и да се предотврати най-страшното. На лекомислие, защото ако най-страшното досега е било избегнато, това съвсем не е гаранция, че то непременно ще бъде избегнато и в бъдеще. Съществуват фатални мигове, когато участта на човечеството трябва да се решава от самото човечество, и в такива мигове, въпреки готовността ни да прехвърлим грижите си върху Ддептите, това едва ли ще се окаже възможно, доколкото не Адептите, а ние лично ще трябва да се явим на изпит.

Настъпването на съдбовния момент вероятно най-сетне ще ни разбуди и ще ни накара да се озърнем за помощ. Но помощта може да дойде само от една единствена посока — Йерархията на Светлината. А за да получим помощта, би трябвало навреме да сме осигурили връзката.

„Живата Етика — казва Учителят — разглежда всички понятия, които са Основи на живота… Огнените закони ще дадат на духа разбиране за Йерархията… Не са нужни всякакви уверения в преданост… не са нужни почитания на Властите-ля там, където няма разбиране на Живата Етика. В Тънкия свят не ще избягаш от преживяванията си. Също както собствената светлина осветява туй, което те заобикаля, така и собствената тъмнина помрачава цялото пространство. По пътя към Огнения свят трябва да се замислим за страшните последствия, ако Живата Етика не бъде приложена в живота.“

Огненият свят… това не е метафора. Нито пък е някакъв друг свят, различен от нашия, където можем по желание да надзърнем или не. Огненият свят — това е неотменимо предопределеният цикъл, в който влиза нашата планета и който, в зависимост от самите нас, ще се превърне било в трагичен епилог на огнената смърт, било в пролог на нова и светла ера в човешката еволюция.

Голям брой хора са склонни да разглеждат едно Учение по същия начин, по който биха разглеждали една витрина за конфекция. Всичко ново ги интригува, докато всичко повече или по-малко познато им досажда и те дори не си дават сметка, че в ущърб на здравия разум, подменят критерия за стойност с критерия за ефектност или модност.

„Често хората съвсем не умеят да се ползват от даденото им Учение — казва сам Великият Махатма. — Когато слушат сведение, което сякаш им е познато, те високомерно възклицават — «отново все същото, всеизвестното». Те не се опитват да проверят — доколко това познато е било осъзнато и приложено от тях. Те не желаят да помислят, че полезното Учение се дава не за новост, а за постигане на достоен живот.“

Ако задачата ни бе да привличаме публика, ние лесно бихме могли да убедим любителите на новости, че Живата Етика наистина предлага познания, каквито не би могла да предложи никаква друга научна или религиозна школа. Ние обаче нямаме намерение да рекламираме идеите като съблазнителни гастрономически специалитети, нито сме склонни да ги оценяваме според модата на сезона.

Известно е, че ако по времето на Блаватска символиката, терминологията и практическите предписания на Източните доктрини предизвикваха ярост и подигравки, то днес целият този реквизит се е превърнал за Запада в общоприета баналност. Стотици хиляди хора разговарят за будизма Зен, практикуват пранаяма или отправят в пространството древния мантрам „Ом“. Нямаме нищо против всичко това, но то не е направило нашия свят нито по-съзнателен, нито по-добър. И ако ще пристъпим към Учението със същата лекота, с която толкова хора пристъпват към всяка екзотика, най-правилно би било изобщо да не започваме.

Би следвало прочее още от самото начало да приемем, че едничките критерии, от които ще оценяваме Учението, могат да бъдат критериите за истинност и полезност, а това, за да си послужим с известното източно положение, са две неща, които правят едно.

Сам Учителят казва: „Два са признаците за истинността на учението: първият — стремежът към общото благо; вторият — приемането на всички някогашни Учения, отговарящи на първия признак. Трябва да се отбележи, че първоначалната форма на Учението не съдържа отрицателни положения. Но суеверните последователи… започват да ограждат Заветите с отрицания. Получава се пагубната формула: «нашата вяра е най-добра»… Оттук има само крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до моретата от кръв в името на Този, който е осъждал убийството.“

Горният параграф прави съвсем излишна дискусията по често поставяния въпрос: Какво представлява всъщност Учението? Осъвременен вариант на Будизма? Или — на Браманизма? Или — на Християнството? То е близко в една или друга степен до всички големи духовни учения на миналото по простата причина, че всички те, както вече се посочи, са дошли от един и същ Духовен Център.

Учението обаче е родствено на предишните учения в техния първоначален, автентичен вариант, преди те да бъдат изопачени в користни догми, и по този начин представлява възстановяване на големите, отричани с векове истини:

„Колко неотменими Истини са били отричани! Казват — няма вечен живот. Но той съществува. Казват — няма Тънък свят. Но той съществува. Казват — няма връзка между световете. Но тя съществува. Казват — няма висше ръководство, но То съществува.“ (М.)

При това Учението не е нито механично повторение, нито само опреснен вариант на вече известното, а представлява продължение на Великата духовна традиция, съобразно новите условия на живота и новите нужди на еволюцията. Защото, както припомня Адептът, „в течение на векове множество искри на мъдростта са се пръскали над Земята, но всеки кръг има свой ключ“.

Както се вижда дори от бегло набелязаната проблематика на Учението, то се отличава с всеобемност в точния смисъл на думата. Няма нито един съществен въпрос на действителността — съвсем близка или неизмеримо далечна — който Учителят да е отминал и оставил без отговор. При това, без да се отбягват някои на пръв поглед второстепенни теми, вниманието ни е насочено преди всичко към големите принципи, към вътрешната организация и скритите функции на нещата. Така Учението ни се представя не толкова като някаква енциклопедия на окултни знания, колкото като ръководство за мислене, за проникване в смисъла на явленията.

Дълбочината на проблематиката в тия текстове е особено респектираща с начина, по който е поднесена — пределна простота на съждението, пределна яснота на израза. Учителят ни внушава античния възглед, че великите принципи са в основата си винаги прости. В същото време — макар да се обръща към ученици, далеч по-подготвени от нас — той говори така, че словото му да бъде разбрано от всеки, който иска да слуша.

„Знанието води до простота — казва Учителят. — Хората, които добре се познават помежду си, не се нуждаят от дълги и сложни разсъждения. Те предпочитат да обсъждат същността на нещата. Прекрасно е знанието, водещо към смисъла. Само мнимата наука ще се задавя в претрупаности и така ще замъглява предназначението си.“

И още:

„Към най-сложното можем да се приближим по най-прост път.“

По този именно най-прост път Адептът ни води до скритата механика на такива закони, като преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения: „Наситеният разтвор поражда кристал. Тъй минават пред нас различните състояния… Наситеността на мисълта произвежда действие. От мисълта се ражда физическо следствие. Също тъй и насишането на Кармата произвежда накрая физически последици.“

В един момент, когато астрофизиката още се губеше в догадки относно процеса на зараждане на небесните тела, Учителят по пределно прост образен начин ни разкриваше действието на космическата пулсация и — което е далеч по-съществено — нейната скрита първопричина:

„Стопанката, получила от млякото бучка масло, вече с това е познала твърде важна Космогония. Тя е разбрала как се зачеват небесните тела. Но преди да пристъпи към «биенето», стопанката е отправила своята мисъл за това (действие); само от съединението на мисълта и биенето се създава полезна маса, подир туй се прави и сирене, вече със зачатки на население. Нека не се усмихваме на такъв микрокосмос. Същата тази енергия движи и системите от светове. Нужно е само твърдо да се осъзнае значението на мисълта, значението на великата енергия. Нима не е чудесно — че същата тази енергия сияе в сърцето на всеки човек?“

Все с оглед изискването за простота и понятност изложението е освободено в границите на възможното от труднодостъпната източна символика и езотеричните наименования. Казваме „в границите на възможното“, защото съществуват будистки и браманистки термини, които не могат да бъдат избегнати, по простата причина, че не разполагаме с техен еквивалент в западните езици. И все пак Учителят напомня, че терминологията не е най-важното и че може да се използва всяко название, стига то да е годно да ни разкрие смисъла:

„Не бива да се смущаваме, ако някой употреби думата физиология към Висшия свят… Физиологията е само условно определително на много действащи закони… Естествено, при дълбоко изучаване ще се намерят и по-подходящи названия. Но даже за най-висшите понятия могат да се намерят съпоставки във физическото всекидневие… Нека всеки се насочва според своята мярка — макар и с термините на механиката — към тоя Единствен път.“

Следвайки мисълта на Учителя, Елена Рьорих на свой ред пише:

„През последните десетилетия се появиха толкова бутафорски окултни организации, че всеки сериозен търсач се старае да се държи настрана от всичко, носещо етикета на окултизма. Сега вече са нужни нови определителни, отговарящи на съвременната терминология, приета от науката, която в своите последни открития се докосва тъй близко до най-тънките енергии и до отвъдния свят.“

Грижата за съвременност на израза е в пълно съответствие със смисъла на Учението, отговарящо именно на изискванията и проблемите на съвременния живот. Без да бъдат ни най-малко примитивизирани, големите истини и високите принципи ни се представят в своето земно значение, като неща, необходими всеки ден и при всички житейски положения. Те не са църковен протокол или ритуал на неделната служба, с който през седмия ден изкупваме безобразията си от предишните шест дни. Поуките на Учителя могат и трябва да бъдат мерило за всички наши дела и ако това не винаги става, вината едва ли трябва да се търси в Учението:

„Често чуваме оплаквания за недействителността на нашето Учение. Обикновено се оплакват онези, които не прилагат Учението. Нима лекарството ще помогне, ако е запечатано? Освен туй малцина могат да се похвалят със знание на Учението. Те или го съобразяват със старото си мислене или го четат откъслечно, без да обобщават смисъла. Учението трябва да се прилага, преди да се съди.“

Практично-приложната страна на Учението, без да го изчерпва, може да се проследи през всичките му звена, но тя особено се откроява в сферата на етичната проблематика. Още по времето на Блаватска някои хора, макар и споделящи в основному нейните концепции, бяха изразили скептицизъм относно идеята за морално усъвършенстване на човека, обявявайки я за банализирана и опровергана от практиката филантропична илюзия. Всички знаем наистина, че прословутите десет Божи заповеди хилядолетия наред са били втълпявани на стотици генерации без особен ефект. От тази гледна точка скептицизмът спрямо нравственото издигане на човешкия род не е лишен от основания. Но особеният подход на Учението е, че именно не втълпява, а обяснява, че вместо голословно да декретира кое е добро и кое е зло, показва практическата вреда от лошата постъпка, както за потърпевшия, така и за извършителя. И това акцентиране по-скоро върху ползата, отколкото върху доброто не е примамка за изкушение, а убедително разкриване на закона за причинността в действие.

Учението съдържа толкова и такива нови за човешкото знание моменти, та бихме могли направо да кажем, че разтваря вратите към един необятен и неизвестен свят, който може да се стори някому страшен и заплашителен, а другиму — радостен и привлекателен. Описва се огромната мощ на новите енергии и се обясняват редица явления от невидимия свят, насочват се учените към епохални открития, някои от които направо са подсказани.

Естествено мнозина биха предпочели вместо подсказване и намеци, да намерят в Учението готови решения и точни рецепти. Това обаче вече би означавало не да получим помощ от Адептите, а да очакваме те да свършат пялата работа, вместо нас. И което е по-важно, това би означавало да получим в свое разпореждане такива могъщи сили, за чието правилно използване още не сме дорасли. Случаят с атомната енергия е съвсем достатъчен като пример. Учителят още навремето бе предсказал, че в 40-те години човечеството ще овладее тази енергия. Така и стана. А колкото до последиците — коментарите са излишни.

При цялата безусловност на своите ръководни принципи, Учението се отличава с една привлекателна толерантност. То не издига свои богове, за да анатемосва чуждите и проявява търпимост към всяка чиста вяра. Сам Учителят неведнъж предупреждава срещу отблъскващото тесногръдие и срещу фанатизма, който — независимо от характера на обслужваната кауза — в последна сметка оказва помощ на тъмните сили:

„Всяка вест трябва да бъде не само блага, но и привлекателна. Може да се види, че много млади хора не следват пътя на бащите и майките. Освен кармичните причини може да се открие непривлекателността на действията на по-възрастните. Същото се забелязва и в положението на религиите. Религията като връзка с Висшия свят трябва да бъде преди всичко привлекателна. Страхът не привлича, насилието е отвратително, а разбирането на Висшия съвет трябва да бъде увлекателно… Фанатиците страдат именно от отсъствието на привлекателност. Колко тъмнина и отвращение са посяли те.“

Въпреки широтата и толерантността си, а понякога тъкмо поради тия си черти, Учението без друго ще шокира известни хора. Атеистите вероятно ще бъдат раздразнени от изрази като „Божествено начало“, докато верующите ще бъдат скандализирани от отрицанието на всякакъв личен Бог. Материалистите ще се отнесат с подозрение към твърденията за духа, докато спиритуалистите ще посрещнат с негодувание твърдението, че всичко е материя. Аскетите ще недоумяват как едно Учение, проповядващо духовна и физическа чистота, може да допуска, та макар и като изключение, консумацията на месо. А бонвиваните ще се мръщят пред всяко осъждане на излишествата.

Както личи от писмата на Елена Рьорих, на нея твърде често са й били поставяни именно подобни въпроси: как може материята да се обявява за „всичко“, как може да се отрича Бог, как може да се яде месо. И Е. И. е била принудена отново и отново да обяснява, че под „материя“ Учителят няма предвид инертната физическа материя, а проявяването на духа; че личният Бог е детрониран не за да бъдем обречени на безбожие, а за да се утвърди единствено реалното всеобемно и безлично Божествено начало; че когато човек трябва да избира между късчето месо и гладната смърт, здравият разум е достатъчен, за да го насочи към първото.

Засягаме горните въпроси, за да се види колко трудно е да възприемем една нова система от възгледи, ако не сме се освободили от предубеждения и предразсъдъци. А освобождаването от предразсъдъците освен че е трудно, но не може да се извърши с един замах. По-лесно е в такъв случай да се въоръжим с известно търпение и доброжелателност, които биха ни позволили да разберем, преди да отсъдим.

Именно, малко търпение и добронамереност — това е първото условие за овладяване на Учението. Всичко останало идва постепенно.

Хората реагират на Учението главно по три начина. Едни от самото начало го посрещат враждебно. С такива лица не следва изобщо да се влиза в полемика, те трябва да се отминават. Други бързо биват обзети от ентусиазъм, те са готови тутакси да поемат пътя на ученичеството, и въпросът, който обикновено ги вълнува е — как веднага да влязат в контакт с Великия Учител или поне с някой негов довереник. Подобни хора следва да се оставят да изживеят първоначалния си плам, за да се види, какво ще произлезе от него — траен огън или пепел. Трети пристъпват към Учението с колебание и уговорки, поставят множество въпроси, основателни или не, преди да определят мнението си. Понякога това е стремеж да се разберат проблемите в дълбочина, който води до постепенно приближаване към Учението. В други случаи се касае до личности, съмняващи се всякога и във всичко. Такива хора никога няма да се освободят от съмненията, дори и след като са ви казали, че вече са разбрали и са се убедили.

Индивидите, способни действително да възприемат Учението, съвсем не са толкова много. Но това не е причина за обезкуражаване. Големите истини, поне в началото, винаги са били достояние само на едно малцинство. Учителите не търсят широки аудитории. Те държат на качеството, а не на количеството. Учението е отправено именно към малцината, способни да проумеят истинския му смисъл, да го прегърнат като верую на живота си, да преобразят цялата си практика и всичките си мисли, съгласно неговите високи принципи.

Кореспонденцията на Елена Рьорих изобилства с изрази, като: „Винаги съм ви съветвала да не вербувате последователи“; „Не мисионерствайте, не приканвайте“; „Ние никого не се готвим нито да убеждаваме, нито да разубеждаваме и с цялата си душа въставаме против всякакво натрапване книгите на «Живата Етика»… Всеки трябва да следва своя път“; „Всяко натрапване ще принесе само най-голяма вреда“.

Това не е отказ от задължението да помагаш. Това е разумен отказ от безполезни усилия, водещи до напразно губене на време и до обратни резултати. Привържениците на Учението не са просяци и нямат нужда от признание, поднесено като милостиня. Учението е нещо твърде велико, за да бъде унижавано с една или друга форма на натрапване. То не се раздава. То се постига.

В едно време, когато пропагандата и рекламата са станали обичайни инструменти на всяка идеология, и когато всеки убеждава всекиго в нещо, подобна позиция на пренебрежение към популяризацията може да изглежда странна. Но в изявите на Учителите има много неща, които на пръв поглед изглеждат странни и едва впоследствие ни се разкриват в цялата си логика. Ние знаем: „Учението се разпространява по неизповедими пътища“.

Туй съвсем не означава, че трябва да отпъждаме искрено търсещите. Огромната кореспонденция на Елена Рьорих говори за тъкмо обратното. И в тая кореспонденция съвсем не са редки изрази като: „Посрещайте сърдечно искрено търсещите души“. Или: „Тези, които сами тропат у нас, намират вратата отворена“.

Опитът ни е показал, че обикновено всеки намира в Учението най-вече това, което търси. Ако дадете един и същи том на три различни лица, с молба да подчертаят най-важните пасажи, ще установите, че дори въпросните лица да са на приблизително еднакво интелектуално ниво, подчертаните пасажи често ще бъдат различни. Но това не е всичко. Защото ако минете към разговор с тия лица, ще стане ясно, че и степента на проникване в материята също е различна.

Простото и ясно изложение на Учението не бива да ни води до прибързания извод, че то във всичките си части е съвсем леко за възприемане. Пред нас се разгръщат обширни, неизследвани от науката области, чието овладяване предполага усилия дори от страна на подготвения читател. И което е още по-важно, доколкото се касае до Учение на Синтеза, дотолкова е и наложително да го възприемем като органично цяло, а не само откъм ония отделни страни, които са ни понятни или които ни харесват.

„Някой е обърнал внимание само на качеството на храната, някой се е постарал само да не сквернослови, друг — да не се дразни, трети — да не се бои. Но такива полезни подробности ще бъдат все пак отделни лостове, един от тях не ще вдигне цялата тежест. Нужно е постепенно да се вниква в синтеза на Учението, само дъгата на синтеза може да осигури напредък. Ако някой забележи, че го е привлякла едната страна, нека прилежно повтаря и другите части на дадените указания.“

„Даваме много прикрито и постепенно приближаваме осъзнаването. Нека човек не се бои да се приближава все по-близо, додето не усвои ритъма на Мозайката.“

„Така приближаването до синтеза ще ни научи да се ползваме от всички подробности.“ (М.)

Учението няма да даде нищо на този, който го прочете просто за сведение, и ще даде много малко на оня, който откъслечно усвои отделни истини. Учението ще се превърне в наша опора и в наш щит, само ако изцяло го възприемем, ако изцяло повярваме в него.

Разбира се, когато говорим за вяра, ние имаме предвид не сляпото преклонение на фанатика, а разбирането и сърдечното доверие. Именно по този повод Елена Рьорих обяснява на един свой кореспондент:

„Вие пишете, че не сте смеели да подложите книгата на критика… Трябва да ви кажа, че проявата на непредубедена, разумна критика или по-точно, обсъждането на прочетеното и чутото винаги и навсякъде е необходимо, иначе как ще развием своето съзнание и мислене?… Изразявайки пълно доверие в мъдростта на избраното от нас Учение, ние все пак не следва да приемаме всяко указание сляпо, само на доверие. Ако не сме разбрали нещо, не трябва да го повтаряме като папагали, само затуй, че така е казано в книгата на Учението.“

„Даже вярата трябва да бъде обоснована“ — казва Учителят. И, на друго място: „Всеки изследовател на Учението може да бъде посъветван — «приближи се с всички сили, наблюдавай с всички мерки, изучавай с всички способи, познавай с пълно дръзновение, проявявай неуморност и се въодушевявай от всяко намиране на истината.» Учението не може да бъде погрешно. То не може да се откланя от пътя на доброто и ползата. (Но) не трябва да се вярва само на уверения. Вярата е осъзнаване на истината, изпитана с Огъня на сърцето… Смятайте, че пътят на Учението е утвърждаване на Несъмненото. Не бива да се подхожда към истината по пътя на блуждаенето. Трябва да се върви, като се проверява всяка дума, всяко твърдение, всеки завет. Ако Учението е истинно, то всяка стъпка към него ще бъде просветление и разширение… Тъй кажете на съмняващия се в Учението — «проверявай, пламти със сърцето и се разгръщай духом!»

Ала колебанията пред посланието на Адепта понякога се дължат не толкова на недоверие, колкото на плахост. Често срещаните в Учението изрази като «воин», «битка», «изпитание», «подвиг» безпокоят или дразнят някои хора. Това е понятно, като се има предвид, че наоколо ни има и без туй премного битки и заплахи и че страхът е обичайна човешка слабост. Само че, както ще видим по-нататък, едно от първите условия на ученичеството е преодоляването на страха. Защото светът е такъв какъвто е — един свят на светлината, но и на мрака, един свят на две непримирими сили, вкопчени в неизмерима по обхвата си битка. Учението, чийто основен принцип е правдата, не може да си позволи да преиначава нещата, само за да бъдат те по-приятни на плахите духом.

«Разбирам, — пише Елена Рьорих — че писмата ми, утвърждаващи красотата на суровата самодисциплина и на жизнения подвиг, не отговарят на вкуса и на съзнанието на мнозина. Но аз смятам, че е престъпно да поддържам сантименталност, основана на лъжливи данни. Старала съм се, доколкото съм могла, да поддържам духа им, но естествено не съм могла да правя това, като им поднасям сладникави видения в стила на Л.»

«Вместо суровия строеж на живота, хората жадуват сладки приспиващи ги блянове и леки достижения в обстановката на магесниците от „окултните“ романи…»

«Наистина труден е пътят на възхождането и особено — на последните стъпала…»

Прочее не Учението е сурово, а сурова е действителността, в която сме обречени да живеем и да се развиваме. Що се отнася до Учението, сам Адептът предупреждава, че то в никакъв случай не следва да се развява като заплаха:

«Главно, не заплашвайте с Учението. Наистина, във всеки живот може да бъде внесено цъфтящо клонче. Като утринна светлина трябва да бъде учението.»

И, по друг повод:

«Ако съвсем прост човек ви запита „какви са задачите на Учението?“ Кажете — „да ти бъде добре да живееш“. Не трябва да го отрупвате със сложни разсъждения. Нека съществото му се проникне от съзнанието, че цялото Учение се грижи за подобрение на живота му. Понятието за отговорност ще дойде после. Първо — възвестете радост и подобрение на живота.»

Именно в това е една от основните и най-привлекателни черти на Учението, че то е създадено, за да служи на хората, а не обратното. И дори когато сме призвани към изпитание и саможертва, туй става пак за наша полза, а не за слава на Учението («Не на нас е нужно вашето мъжество, а на вас» — М.)

При това, за разлика от някои други окултни или религиозни доктрини, Учението не проявява никакъв вкус към крайностите на аскетизма, лишенията и самонаказанията — насилствени или не. Изградено върху принципа на целесъобразността, то отхвърля всички изкуствени «изпитания», които освен че са излишни, но и създават у ученика измамното самочувствие за постигнато съвършенство.

«Ще кажат — ние се отказахме от радости заради общината. Отговорете — каква гробищна е вашата община, ако е обречена на постно масло. Как сълзливо унили са лишените. Как се облизват те към запретените лакомства.»

«Лишението е непознато нам, защото вместването изключва лишението. Нашето Учение представя света богат, радостен и увлекателен. Никъде не се сочат вериги и бичувания. Като кораб, изпълнен със съкровища се носи указаната община.» (М.)

А Елена Рьорих напомня в едно свое писмо за будист-ката поговорка: «Ако духовното постижение се заключаваше само в отказ от месна храна, слонът и кравата отдавна биха го достигнали». И добавя: «Във всички учения винаги и във всичко се сочи Златната среда. Всичко насилствено и прекалено се осъжда». И на друго място: «Можеш да служиш и без да бъдеш аскет. Мнозина смятат, че за духовния ръст са необходими условията на монашество… Но това е заблуда. Под чист живот се разбира най-вече чистотата на помислите, на намеренията, безстрашие, неотклонност, твърдост и самостоятелност, всички останали потребности и функции на тялото, бидейки естествени, не могат да се разглеждат като нечисти и само излишествата в тях стават вредни, разрушителни.»

Разбира се, горните пояснения едва ли ще прозвучат успокоително за много хора, на които ученичеството без друго ще се представи като непосилен подвиг. И трябва да признаем, че те няма да бъдат далеч от истината. Когато Елена Рьорих казва, че пътят на възхождането е наистина труден, можем напълно да й вярваме, след като знаем, че тя вече е минала по него.

От друга страна би било проява на фатално лекомислие да се впуснем слепешката в едно изпитание, без да съзнаваме, дали ще ни стигнат силите да го издържим. Значително по-разумно е да останем пред прага на ученичеството, отколкото да влезем, а подир туй да отстъпим. Да останеш пред прага — това е въпрос на свободен избор, но да отстъпиш е равносилно на предателство. А ние скоро ще разберем каква катастрофа представлява предателството, преди всичко за самия предател.

И все пак, възниква въпросът: Какво да правим, в случай, че Учението ни привлича, а в същото време не намираме у себе си достатъчно качества, за да поемем стръмния път на ученичеството? Ако подобен въпрос назрее у нас, не бива да се боим да си го поставим — той свидетелства поне, че съзнаваме недостатъците си и не се надценяваме.

Верният отговор може да бъде само един: да чакаме. Но да чакаме, не като стоим със скръстени ръце, защото подобно чакане е равносилно на отказа като работим в духа на Учението и според максималните си възможности, без илюзията че вече се готвим за Адепти. Учителят има предвид тъкмо подобен род помощници, когато говори за приятелите на Учението или на Общината:

«Много нелоши хора… са изплашени от непрестанния труд и огромните задачи. При това те в основата си са възприели идеята на общината. Би било гибелно да се включат тези още слаби хора в общината, но не бива да се отблъскват, за да не погаснат…»

«Приятелите на общината позволяват да се разполага с резервоар, без да се предават основите на Учението. Приятелите на общината не крият слабостите си и това дава възможност успешно да ги подпомагаме. Казвам именно приятели, защото за Запада това наименование е най-понятно. Ние помежду си ги наричаме ученици на известна степен, но Западът зле приема нашето понятие за ученичество.»

Във връзка с тоя проблем бихме могли да припомним и следните разсъждения на Елена Рьорих:

«На въпроса — как може да се приближава към Учението този или онзи несъвършен човек» — Може да се отговори също с въпрос — а къде са тия, съвършените?… В нашата задача не влиза създаването на ангели, нека с това се занимава църквата… Нашата задача е далеч по-скромна. Ние просто желаем да помогнем на идващите при нас поне малко да разширят съзнанието си и да получат отговор на много жизнени проблеми, на които църквата не е съумяла да отговори. Книгите на Учението на Живота по своята космопространствена широта на мисълта именно дават отговор на всички въпроси. И така, няма да търсим ангели, а да се заемем с хората.“

Тези мисли достатъчно ясно показват, че Адептите и техните помощници имат съвсем точна представа за скромните възможности на хората, дори когато тия хора са симпатизанти. Прочее високите изисквания на Учението в никакъв случай не означават, че Учителите хранят някакви илюзии относно действителното нравствено и духовно ниво на съвременното човечество. Но нормите на Учението не се определят според мярката на средните възможности. Учението чертае Големия път, а Големият път води към Голямата цел и съвсем отделен въпрос е колцина и кога ще стигнат до нея, кой ще пълзи и кой ще напредва с бързи крачки. Едно необикновено Учение има нужда и от необикновени ученици.

Надяваме се, че казаното дотук дава някаква макар и бледа представа за своеобразието на Учението, поне посредством приведените цитати. И за да завършим с тази част на характеристиката, ще си позволим да приведем още един цитат от Учителя:

„Учението преди всичко, не се продава — това е най-древен закон. Учението поставя за цел усъвършенстването, иначе то е лишено от бъдеще. Учението отминава личните удобства, иначе то ще бъде себелюбие. Учението предвижда украсата на битието, иначе то ще потъне в безобразие. Учението винаги е самоотвержено, защото знае какво е Общото Благо. Учението почита знанието, иначе то е тъмнина. Изявата на Учението в живота протича не сред измислени обреди, но върху основата на опита…“

„Всепроникващият огън е най-добрият символ на Учението.“