Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Hunter, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

Хартиената книга предостави Петя Захаринова

 

Издание:

Джон Хантър

Саваните на Кения — II издание

Ловни приключения

Преводачи от английски Светлана Стефанова Стефанова и Весела Илиева Георгиева

Редактор Мери Цонева Художествен редактор Петър Кръстев

Технически редактор Симеон Янакиев Коректор Елка Папазова

Излязла от печат на 30. III. 1979 г.

Цена 1,80 лв. ДП „Валентин Андреев“ — Перник

Земиздат — 1979

 

Bantam Books — New York, 1938


Авторът — ловец и природозащитник

Голяма напаст за хората от тропическите райони на Африка и за тяхното земеделско стопанство са дивите животни. Там нерядко се случва някой слон-разбойник, лъв-човекоядец или свиреп носорог да тероризират селяните, да отвличат добитък и да унищожават посевите им. В такъв случай на помощ идват опитните ловци, какъвто е и Джон Хантър, авторът на тази книга.

… Едно осемгодишно момче, по-скоро дете, взема веднъж скришом ловната пушка на баща си и тръгва… на лов. Прокрадвайки се към една дива патица, то дотолкова се увлича, че неволно натиска спусъка на пушката и едва не прострелва крака си.

По-късно момчето редовно ходи на лов с тежката двуцевка из съседните блата, залага капани и примки за дивеч, лови риба с въдица в близката рекичка. Веднъж, вече четиринадесетгодишно, то пристига на училище цялото опръскано с кал, след като е скитало из блатата от най-ранна утрин. По силата на тогавашните педагогически похвати учителят бие жестоко момчето по главата, докато по ушите му потича кръв. На края момчето не издържа и избягва. Оттогава насетне то рядко посещава омразното училище и прекарва по-голямата част от времето си из блатата в лов и риболов.

Осемнадесетгодишен момък той продължава да се занимава с лов и семейният съвет решава, че твърдоглавецът трябва да бъде наказан. Решението е да се изпрати на далечно пътешествие, например в… — Африка. За него обаче това не е никакво наказание. Нима за запаления ловец има нещо по-привлекателно от това да попадне в дивечовия рай, сред слонове и носорози, сред лъвове и леопарди, сред газели и зебри?…

След тримесечно пътуване по море той вече е в Момбаса, а след това и в Найроби, столицата на Кения. Струва му се, че е попаднал в някоя приказна страна от „1001 нощ“ — за него, юношата от мъглива Шотландия, тук всичко е ново и непознато, тайнствено и очарователно. Ала навсякъде по света хлябът трябва да се припечелва с труд и той е принуден да стане кондуктор по влаковете, които пътуват по единствената железопътна линия на страната — Момбаса-Найроби. От старата си винтовка обаче младежът не се разделя никога и често стреля с нея от прозорците на вагоните по лъвове и леопарди, които по това време изобилствуват покрай линията. След сполучлив изстрел, а това често се случва, ловецът дава сигнал на машиниста да спре влака и одира на място кожата на убитото животно. Първият си слон той също прострелва край линията. От продажбата на бивниците получава сума, равна на повече от двумесечната му заплата като кондуктор. Това и определя по-нататъшната му съдба — той става професионален ловец. Намира истинското си призвание и се осъществяват детските му мечти да стане велик ловец.

Всичко това звучи като приказка или приключенска повест — нали, драги читателю? А всъщност не е нищо друго освен правдивият разказ на автора на тази книга Джон Хантър, роден в края на миналото столетие в Шотландия, а прекарал почти целия си живот след 18-годишна възраст в Африка.

Десетки години наред Хантър изкарва прехраната си, своята и на семейството си, с лов на диви животни. Упражнявайки професията си на ловец и водач на сафари (ловни експедиции), той преброжда надлъж и нашир саваните и джунглите не само на Кения, където е постоянното му местожителство, но и на съседните страни.

При своите ловни пътешествия Хантър се намира в постоянен досег с местните жители. Опознава ги добре и ги обиква. Хората от тези предимно ловни и скотовъдни племена му харесват не само за това, че са смели ловци и прекрасни следотърсачи, но най-вече защото са откровени и сърдечни в отношенията си, добродушни са по нрав и верни в приятелството. Опознал начина на живот, нравите и обичаите на „дивите“ африканци, лишен от предубеждения и расови предразсъдъци, белият Джон Хантър не се стеснява да признае:

„У мен възникна такова чувство, сякаш принадлежа на тази страна и на този народ!“

Съчувствуващият на негрите Джон Хантър, сръчен и благороден човек, никога не се отказва да помогне на жителите на едно или друго селище и да убие някой слон-разбойник, лъв или леопард-човекоядец или свиреп носорог, които причиняват непоправими щети и създават страдания на хората.

Джон Хантър е не само смел и опитен ловец, той е зорък наблюдател и талантлив натуралист, който познава и описва дивите животни с компетентността на истински учен. Интересно е, колкото и парадоксално да звучи това, че този страстен ловец изпитва искрени симпатии към животните, които убива.

„Аз съм убил повече от 1400 слона — пише той. — Без гордост обаче говоря за тези рекордни цифри. Задачата е трябвало да се изпълни и аз съм се оказал този, на когото е била възложена. Но колкото и странно да се види това на кабинетния приятел на животните, трябва да кажа, че много обичам животните. Много години аз изучавах техните привички не само за да ги убивам, но и от искрен интерес към тях.“

И когато броят на безразборно и хищнически избивания дивеч на Африка намалява катастрофално, Джон Хантър на дело доказва искреността на тези свои думи. От професионален ловец той става инспектор по опазване на дивеча в Макинду, по-специално в резервата, разположен в този район. От преследвач на животните той се превръща в техен закрилник.

Авторът описва своя живот, ловните си приключения, срещите си с хората живо и интересно. На места повествованието се води с такава белетристична похватност и умение, на което биха завидели мнозина майстори на приключенския разказ. Ето защо книгата се чете с истинско удоволствие и напрегнат интерес от първата до последната страница. При това нейното възпитателно въздействие е безспорно.

Няма съмнение, че предлаганата от издателство „Земиздат“ книга „Саваните на Кения“ ще бъде посрещната с интерес и благодарност от българския читател.

Николай Йовчев