Ъптон Синклер
Цар Въглен (49)

20

Когато след известно време разговорът продължи, той взе съвсем нова и неочаквана насока.

— Котън — отбеляза затворникът, — виждам, че сте образован човек. Дойде ми наум, че някога сигурно сте били личност, която в обществото наричат джентълмен.

Лицето на шерифа почервеня.

— Я върви по дяволите!

— Нямам намерение да ви задавам въпроси — продължи Хал. — Разбирам много добре, че може да не искате да отговаряте. Имам предвид това, че като бивш джентълмен, вие може да прецените правилно известни аспекти на това дело — нещо, което е извън възможностите на един надзирател на роби като Стоун, или на експерт по производителността като Картрайт. Един джентълмен би познал джентълмена, дори и ако другият е в миньорски одежди. Прав ли съм?

Хал почака за отговор, докато шерифът го изгледа внимателно.

— Да кажем, че е така — рече Котън.

— Хм, та като начало, един джентълмен не пуши, без да покани и другия.

Онзи пак го изгледа. Хал си помисли, че пак ще бъде изпратен по дяволите, но шерифът извади пура от джоба на жилетката си и му я подаде.

— Благодаря, не пуша — рече спокойно Хал. — Но обичам да ме поканят.

Последва пауза, докато двамата се измерваха с погледи.

— Вижте какво, Котън — започна затворникът, — вие ми обрисувахте какво ме чака в съда. Нека аз да ви разкажа какво ще стане по-нататък. Вие вече сте скалъпили всички „факти“, вашите грижливо подбрани съдебни заседатели са в ложата, вашият грижливо подбран съдия също е на мястото си, грижливо подбраният от вас прокурор свършва докрай работата си. Вече всичко е готово да хвърлите жертвата си в затвора, за назидание на останалите служители. Но представете си, че в разгара на тази афера изведнъж откривате, че вашата жертва е личност, която не може да бъде хвърлена в затвора?

— Не може да бъде хвърлена в затвора? — повтори другият замислено. — Ще трябва да ми обясниш.

— Има си хас, на човек с вашата интелигентност! Не знаете ли, Котън, че има хора, които не могат да бъдат хвърлени в затвора?

Шерифът подърпа пурата известно време.

— Има някои в нашия окръг — рече той, — но мислех, че ги зная всичките.

— А не ви ли е хрумвало, че може да има такива и в този щат?

Последва дълго мълчание. Двамата втренчиха погледи един в друг; и колкото повече време минаваше, толкова по-ясно Хал виждаше несигурността, която се изписваше по лицето на шерифа.

— Помислете си в каква неловкост ще изпаднете! — продължи Хал. — Всичко е готово да разиграете вашата драма — както направихте онази нощ, но този път на по-голяма сцена, пред по-важна публика, и при развръзката разбирате, че вместо да се оправдаете пред работниците в Норт Вали, вие се самоосъждате пред публиката на щата. Показвате на общественото мнение, че сте нарушители на закона, и дори по-лошо — че сте дръвници!

Този път шерифът го гледа толкова дълго, че пурата му изгасна. А междувременно Хал, изтегнал се удобно на стола, му се усмихваше загадъчно. И сякаш пред очите на шерифа ставаше странна метаморфоза: миньорските дрехи паднаха от Хал и на тяхно място се появи фрак!

— Кой, по дяволите, сте вие? — извика Котън.

— Хайде де! — разсмя се Хал. — Нали се гордеете със способностите на вашата тайна служба! Накарайте ги да разрешат тази задача: млад мъж, възраст двайсет и една година, ръст пет фута и десет инча, тегло сто петдесет и два фунта, очи кафяви, коса кестенява и доста чуплива, обноски сърдечни, любимец на дамите (поне така твърди светската, хроника!), изчезнал от началото на юни — предполага се, че е на лов за диви кози в Мексико. Както ви е известно, Котън, в нашия щат има само един град, който се гордее с някакво „общество“, и в този град има само двайсет и пет или трийсет семейства, които са от значение. За тайна служба като тази на компанията „Дженеръл фюъл“ това ще е детска игра.

Отново настъпи мълчание и то бе нарушено пак от Хал.

— Печалният ви вид е доказателство за вашето проникновение. Компанията е щастлива, че между нейните шерифи се е случил един бивш джентълмен.

Другият пак се изчерви.

— За бога! — смънка той като че на себе си, сетне, като последно усилие да не издаде смущението си: — Вие се майтапите с мен!

— „Майтапеното“, както се изразихте вие, е едно от любимите занимания на обществото, Котън. Голяма част от нашите взаимоотношения се състои в това — поне между по-младото поколение.

Внезапно шерифът стана.

— Кажете, ще имате ли нещо против да идете горе за няколко минути?

Хал не можа да сдържи смеха си:

— Много нещо имам против. Вече трийсет и шест часа съм на хляб и вода, а и бих се радвал много да поизляза и да подишам чист въздух.

— Но трябва да ви изпратя горе — рече Котън, сякаш се оправдаваше.

— Това е друго нещо — възрази Хал. — Ако ме изпратите, ще ида, но то си е за ваша сметка. Държите ме тук без законно основание, без да ми бъде предявено обвинение и не ми давате възможност да се посъветвам с адвокат. Освен ако съм много далеч от истината, вие носите углавна, а компанията гражданска отговорност за това. Разбира се, това си е ваша работа. Искам само да изясня моята позиция: когато ме питате дали имам нещо против да се кача горе, аз ви отговарям, че съм против.

Шерифът постоя малко, като дъвчеше нервно загасналата си пура. Сетне отиде до вратата и извика:

— Хей, Гюс! — пазачът на Хал дойде, Котън му прошепна нещо и той пак излезе. — Наредих му да ви донесе нещо за ядене, можете да останете тук и да ядете. Така по-добре ли е?

— Зависи — рече Хал, като се възползуваше от положението. — Като затворник ли ме каните или като ваш гост?

— Престанете, моля ви се! — рече другият.

— Трябва да знам правното си положение. Това ще бъде важно за моите защитници.

— Бъдете ми гост.

— Но когато гостенинът се нахрани, той е свободен да си иде, ако пожелае.

— Ще ви осведомя за това, преди да сте свършили.

— Добре, но побързайте. Храня се много бързо.

— Обещавате ли, че няма да си тръгнете преди това?

— Ако си тръгна — рече Хал през смях, — то ще бъде само към моето работно място. Може да ме търсите в теглилнята, Котън!