Залагах много на тази книга, защото Тони Морисън бе почитана писателка и носителка на Нобеловата награда за литература.
Останах доста разочарована. Разбира се, не оспорвам таланта на авторката, просто тази книга не ме докосна.Превода ли в частност е причина- възможно. Речта е суха, изсечена, отривиста и с привкуса на съвременния роман.Има оригинални пасажи, колоритни персонажи и интересни мисли, но като цяло, впечатлението е половинчато.
Тони Морисън не съумя да ме въведе в света на американските чернокожи, техните обичаи, вярвания и.т.н. и това, не защото тяхната култура е коренно различна от нашата и поради това, не можем да я разберем.Напротив, Мо Йен, китайски писател чиито труд обожавам, ме запозна с един друг свят: китайската история, китайските традиции, мисъл, възприятие за време и пространство и тяхната цикличност и способност за сливане със всемира.Казвам го по повод на това, че неговите разкази и романи са също така битови а и също, че не ги намирам в превод на български! (И тук, значението за владеене на чужди езици, които ни позволяват да разширим възможностите за да се осведомяваме!)
Та мисля да препрочета тази книга на оригинал, защото ми изглежда сравнително лесна в това отношение.Или да се насоча към други нейни писания.Не си позволявам да си изграждам мнение за творчеството на един писател само по една книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.