Валдемар Бонзелс
Приключенията на пчеличката Мая (1)

БЯГСТВОТО НА МАЯ ОТ РОДНИЯ ГРАД

Старата почтена пчела, която помогна на Мая, когато тя се пробуди за живота и се измъкна от своята личинка, се наричаше Касандра. Тя се ползуваше с голяма почит в кошера. По онова време всред пчелния народ бе избухнало въстание, което царицата не можеше да потуши.

Докато опитната Касандра избърсваше големите светли очи на малката Мая, чиято история ще разкажа тук, и докато се мъчеше да оправи нежните си крилца кошерът гъмжеше застрашително. Мая почувствува, че е задушно, и каза това на своята възпитателка.

Касандра загрижено се огледа, но не отговори на малката веднага. Тя се чудеше, че детето намира в какво да се оплаче, ала всъщност тъй си бе то — горещината и блъсканицата почти се не понасяха. Пчели бягаха, тласкаха се, бързаха, скачаха една през друга, или се събираха и се търкаляха на топка.

Веднъж царицата прелетя съвсем наблизо. Касандра и Мая бяха изблъскани настрани, ала им помогна търтей — грижливо възпитан и добре охранен младеж. Той се поклони на Мая и поглади блестящите косми своята гръд с предното си краче, което у пчелите служи за ръка.

— Лошо! — рече той на Касандра. — Бунтовниците ще напуснат града. Те си избрали нова царица.

Касандра не го слушаше. Тя дори не му благодари за помощта и Мая почувства, че старата пчела беше много неучтива към младежа. Тя не смееше да попита, защото впечатленията много бързо се трупаха и заплашваха да я погълнат. Неспокойствието зарази и нея. Тя почна тихо и ясно да бръмчи.

— Какво ти скимна, — рече Касандра — и без това е толкова шумно.

Мая млъкна и погледна въпросително старата си приятелка.

— Ела, — рече тя на Мая, — нека се опитаме да се сгушим тук!

Тя докосна Мая по красивото лъскаво крило, още меко, съвсем ново и прозрачно, и я бутна в едно затънтено ъгълче, пред няколко долапчета с медени пити.

Мая се улови здраво за едно от долапчетата.

— Тука мирише чудесно, — рече тя на Касандра. Старата отново се ядоса.

— Трябва да се научиш да чакаш, — рече тя. — Това лято, дете мое, аз отгледах стотици малки пчели и ги подготвих за първото им летене, ала никоя от тях не е била своеволна. Ти изглежда да си изключителна натура.

Мая се зачерви и сложи двете си нежни пръстчета в устата:

— Какво е то изключителна натура? — запита тя страхливо.

— О, това е съвсем неприлично, — извика Касандра, като мислеше за движението на ръката, без да обърне внимание на въпроса.

— Сега внимавай какво ще ти кажа, защото нямам много време за тебе — излюпиха се нови младоци, а единствената ми помощница, Турка, е много уморена и се оплаква напоследък, че й шумели ушите. Седни тука!

Мая се покори и погледна учителката си със своите големи кафяви очи.

— Първите правила, които една млада пчела трябва да запомни — рече Касандра и въздъхна, — са: всяка пчела трябва да прилича на другите във всичко, което мисли и върши, и да се грижи за общото добро. При нашия държавен строй, признат и изпитан от незапомнени времена за най-добър, това е единствената основа за благоденствието на страната. Утре ще хвръкнеш. Една по-стара пчела ще те придружи. Отначало трябва да прехвръкваш малки разстояния и добре да запомниш предметите, край които минаваш, та по тях да намираш пътя си на връщане. Твоята спътница ще те научи да разпознаваш хилядите цветя и цъфналите дървета, които имат най-хубав мед. Ти трябва да ги запомниш добре. Най-първо трябва да се научиш да различаваш липовия цвят. Повтори сега!

— Не мога, — рече малката Мая, — ужасно мъчно е, пък и без туй ще науча всичко по-късно.

Старата Касандра опули очи и поклати глава.

— С тебе не ще се излезе наглава — въздъхна тя. — Отсега го виждам.

— Цял ден ли ще трябва да събирам мед? — попита Мая.

Касандра погледна за миг малката пчелица със сериозен и тъжен вид. Сякаш си спомни своя собствен живот, който отначало до край бе пълен с мъка и труд. После погледна с любов Мая и рече с променен глас:

— Мая, малка Мая, ще видиш слънчевата светлина, високите зелени дървета, разцъфналите долини, пълни с цветя, сребърните езера, бързите разискрени потоци, светлото синьо небе, а може би и човека, който е най-висшето и най-съвършено творение на природата. И всичките тия красоти ще превърнат труда ти в радост. Виж, мое сърчице, всичко това е пред тебе! Има защо да си щастлива!

— Добре, — каза пчелицата Мая, — аз искам да съм щастлива.

Касандра се усмихна добродушно. Без да знае защо, изведнъж усети към малката Мая особена любов, каквато не бе изпитвала към никоя пчела. И затова, може би, тя разправи на малката Мая повече, отколкото обикновено пчелата трябва да узнае в първия ден на живота си. Тя й даде ценни съвети, как да се предпази от опасностите на лошия външен свят и й назова най-страшните врагове на пчелния народ. Говори й дълго за човеците и пося в сърцето й първата любов към тях, събуди в нея и голям копнеж да ги познае.

— Бъди любезна и услужлива към всички насекоми, които срещаш — рече тя накрая. — По тоя начин ще научиш от тях повече, отколкото мога да ти кажа днес. Ала пази се от стършелите и осите. Стършелите са нашите най-лоши и най-могъщи врагове, а осите са безполезен разбойнически род, без отечество и без вяра. Ние сме по-силни и по-могъщи от тях, ала те крадат и убиват. Ти можеш да си служиш с жилото срещу всички насекоми, за да си спечелиш уважението им и за да се защитиш. Но ако ужилиш топлокръвно животно или човек, ще умреш, защото жилото ти остава в тяхната кожа и се пречупва. Употреби жилото си само в крайна нужда, но извърши го храбро и не се бой от смъртта! Ние, пчелите, дължим високата почит и уважение, с които се ползуваме навред, на нашата храброст и нашия ум. А сега, сбогом, мъничка Мая! Бъди щастлива в живота и вярна на народа си и на своята царица!

Малката пчелица се поклони, а после прегърна и целуна старата си учителка. Тя си легна, но едва можа да заспи от радост и вълнение, че на другия ден ще види големия безкраен свят, слънцето, небето и цветята.

* * *

В града на пчелите беше тихо. Голяма част от по-младите пчели напусна държавата, за да образува нова. Дълго бръмча големият рояк на слънце. Това не бе проява на високомерие или бунт против царицата. Народът се беше размножил много, та нямаше в страната място за всички, и защото не беше възможно да се събере толкова мед, че да стигне през зимата за всички. Голяма част от меда, събиран през лятото, те отстъпваха на човеците по силата на стари държавни договора, срещу които те осигуряваха благоденствието на тяхното царство, грижеха се за спокойствието им, а зиме ги запазваха от студ.

На другия ден Мая още в леглото си чу радостен вик:

— Слънцето изгря!

Тя веднага скочи и тръгна с една работничка.

— Добре! — каза работничката. — Можеш да хвърчиш с мен.

Пред портите на града те бяха спрени от стражата. Навалицата беше голяма. Един от пазачите съобщи на малката Мая тайния пропуск, който всички пчели от кошера трябваше да знаят и без който никоя пчела не се допуска да влезе в града.

— Запомни го добре — каза той — и приеми моите благопожелания за твоя пръв полет!

Когато малката пчела излезе пред портите на града, затвори очи пред блясъка на светлината, която я целуна. Това бе сияние от злато и зеленина, тъй богато, горещо и бляскаво, че от щастие не знаеше какво да каже, ни какво да стори.

— Това е великолепно, — рече тя на спътницата си. — Може ли да хвръкнем натам?

— Карай! — рече другата.

Малката Мая изправи главичката си и раздвижи хубавите си нови крилца. Внезапно й се стори, че площадката, на която стоеше, потъва, земята се изплъзна изпод нея и сякаш големите зелени дървета се втурнаха върху й.

Нейните очи светеха, сърцето й ликуваше.

— Аз хвърча! — извика тя — Това, което правя, бездруго е хвърчене. О, колко е чудесно!

— Да, ти хвърчиш, — рече работничката, която едва я настигаше. — Ние летим сега право към липите, към нашите дворцови липи; по тях ще познаеш, къде е градът. Но ти хвърчиш много бързо, Мая!

— Искам още по-бързо! — рече Мая. — О, как хубаво ухае светлината!

— Не, — каза работничката запъхтяно, — дърветата миришат. Не хвърчи по-наляво, инак ще остана назад, а ти не ще можеш да запомниш местността, за да се върнеш обратно.

Но малката Мая не слушаше. Тя беше опиянена от радост, слънце и щастието, че живее. Струваше й се, че е стрела, която лети през светнало зелено море от лъчи, от хубаво към по-хубаво.

Пъстрите цветя я зовяха. Тихите осветени далечини я мамеха и синьото небе благославяше нейния възторжен полет.

— Никога не ще бъде тъй хубаво като днес! Не мога да се върна! Не мога да мисля за нищо друго, освен за слънцето.

Цветните картини под нея се сменяваха.

— Слънцето е сигурно цяло от злато, — си мислеше малката пчела.

Когато стигна една голяма градина, потънала в цъфнали облаци от черешов цвят, глогини и люляк, тя се спусна надолу, капнала от умора. Тя падна в легло от червени лалета, улови се за един от най-големите цветове, притисна се до стената на чашката, въздъхна дълбоко и блажено, и видя през замрежените процепки на цветето сияещото синьо небе.

— О, в широкия свят е хиляди пъти по-хубаво, отколкото в тъмния град на пчелите! Никога няма да се върна там, да нося мед и правя восък! О, не, никога няма да сторя това! Аз искам да обходя и позная цъфтящия свят! Аз не съм като другите пчели, сърцето ми е създадено за радости и изненади. Аз търся приключения. Не ме е страх от опасности! Нямам ли и сила, и смелост, и жило?

От изблик на гордост и радост тя се усмихна и глътна меден сок от чашката на едно лале.

— Чудесно, — мислеше си тя — как е хубаво да се живее!

Ах, ако малката Мая знаеше, колко грижи и опасности я очакват, сигурно щеше да си поразмисли. Но тя не подозираше нищо и остана на решението си. Умората я скоро надви и тя заспа. Когато се събуди, слънцето беше изчезнало и страната — потънала в мрак. Сърцето й леко тупкаше. Тя излезе полека от цветето, което тъкмо беше започнало да се затваря за нощта.

Мая се скри под един голям лист, високо, на върха на старо дърво и, докато заспиваше, мислеше с дълбока вяра:

— Не искам още отначало да губя смелост! Слънцето пак ще се върне. Това си е така. Касандра го каза. Само трябва да спя дълбоко и спокойно.