Фабиан Ленк
Магическият еликсир (6)

Скривалището

Дрехите на Фурер, които Ким беше сгънала прилежно в един ъгъл, сега бяха пръснати по целия под.

— Странно! — чудеше се Юлиан, докато вдигаше наметалото. — Ето там е шапката, а там — торбата и останалите вещи. Ако питате мен, май нищо не е откраднато. Невероятно…

— Не бързай толкова — наведе се Ким и претърси късото палто. Сетне бръкна в голямата кожена торба. — Хм, струва ми се, че Юлиан има право. Май нищо не липсва.

Леон се отпусна тежко на сламеника си.

— Не виждам смисъл. Нещо все пак трябва да липсва.

— Не е задължително — възрази Юлиан. — Може пък да са търсили нещо и да не са го намерили.

— Това си е чисто предположение — поклати глава Леон. — Нещата на Фурер не бяха чак толкова много. По-скоро ме интересува нещо друго: кой е бил тук?

Ким приклекна до Леон:

— Добър въпрос. Нека подходим методично. Кой би могъл да знае, че нещата на Фурер са тук? — Приятелите й я погледнаха изненадани. — Венцел — изрече на глас Ким онова, което си мислеха всички.

Юлиан въртеше в ръце шапката на Фурер.

— А би ли могъл изобщо съдържателят Венцел да е убиецът?

— Какво искаш да кажеш?

— Много просто: къде е бил, когато е убит Фурер? Някой от вас двамата видя ли го? Спомнете си!

Леон вдигна рамене:

— Той със сигурност не беше в кухнята, когато Ким започна да крещи.

— Не беше и в гостилницата — допълни Юлиан. — Кой беше първият, който се появи, когато изкрещя, Ким?

— Венцел беше — ахна момичето. — Но това дали означава нещо?

— Това означава, че Венцел трябва да е бил съвсем наблизо! — обясни Юлиан. Страните му бяха пламнали от вълнение.

Ким подръпваше нервно крайчетата на косите си:

— Видях убиеца да бяга през прозореца. Ако е бил Венцел… как тогава се е озовал в странноприемницата и в коридора към стаите?

— Нека проверим дали е възможно — предложи Леон.

Те се измъкнаха навън и потърсиха прозореца на стаята, в която беше живял Фурер. Непосредствено под прозореца беше оборът за козите.

— Убиецът е излязъл през прозореца, скочил е на покрива, изтичал е до някой друг прозорец и отново се е върнал в странноприемницата. А малко след това съвсем невинно се е озовал при Ким — размишляваше на глас Леон.

— Доста смел път за бягство — рече неуверено Ким. — Така Венцел би попаднал право в ръцете на преследвачите.

— Възможно е — продължи мисълта си Леон. — Но кой би помислил да го заподозре?

Едно мяукане накара приятелите да погледнат към пода.

— Ти имаш друга теория, така ли, Кия? — попита Ким.

Котката измяука доста по-настоятелно. Сетне затича към странноприемницата.

— Дали пък не иска да ни покаже нещо? — почуди се Юлиан.

— Няма да е за първи път — отвърна Ким и тръгна след котката.

Кия се промъкна грациозно в притихналата странноприемница. Приятелите я последваха на пръсти и отново се върнаха на тавана, където запалиха свещ.

— Ако си искала да ни сложиш да си легнем, това беше страхотна идея — каза Леон на котката и се прозя с всички сили. — Едва се държа на крака.

Но Кия очевидно имаше нещо друго наум. Тя изприпка до наметалото на Фурер и сложи лапа на левия ръкав.

— Какво има там? — попита озадачена Ким и клекна до котката.

Кия задраска с нокти по плата. Очите й бяха широко отворени, а ушите — обърнати напред.

— Тя може би иска да си поиграе — предположи Леон и се хвърли на сламеника.

— Глупости — възрази Ким. — Иска да ни покаже нещо. Нещо свързано с това палто! — Тя започна да опипва ръкава. — Я, виж ти! — чу се внезапно удивен вик.

Леон се надигна с пъшкане и приближи, след него и Юлиан.

— Тук… усещате ли това? Нещо в ръкава шумоли.

Леон и Юлиан опипаха мястото.

— Да, сякаш вътре е зашито нещо! — потвърди развълнуваният Леон.

Ким скочи.

— Трябва ни нещо остро… — разбърза се тя. — Дай ми джобното си ножче, Юлиан.

Ким разпори внимателно единия от шевовете на наметалото. Котката не я изпускаше от очи и ставаше все по-нервна. Опашката й направо плющеше във въздуха.

Шевът се отвори. Ким бръкна предпазливо под хастара и извади няколко корена и листа. Растението имаше много странна форма. Приличаше на човешко тяло, от чиято глава растат листа.

Леон ахна:

— Какво ли е това? Резервна храна?

— Едва ли — възрази Ким. — Никой не би си направил толкова труд да крие резервната си храна. По-скоро май става дума за ценно растение.

— Какво искаш да кажеш? — зачуди се Юлиан. Сетне внезапно се досети: — Да не би да мислиш, че това тук има нещо общо с магическия еликсир?

Ким сбърчи чело:

— Възможно е. Едно е сигурно — тези корени са особено ценни. Иначе Фурер никога не би ги скрил на толкова тайно място.

— И точно това скривалище не е открил убиецът — прошепна Юлиан. — Загадъчната Кия обаче успя!

Той погали признателно главата на умната котка. Тя замърка доволно в отговор.

— Божичко, колко ли е ценно това растение, щом заради него убиват хора — изпъшка Леон. Той взе парче корен и го разгледа на светлината на свещта. — Какво ли е това?

— Трябва да разберем как се казва, естествено, съвсем незабелязано — предложи Ким. — И то още утре. Ще посетим Квириний. Той познава отлично лечебните растения. Бихме могли да попитаме също и стария Готфрид.

— Или Адалунг. Нали и той е експерт по билките — допълни Юлиан.

— По-добре Квириний — намеси се Леон. — Той е доста по-любезен от абата.

— Е, в това отношение си напълно прав — съгласи се Ким. — Сега обаче и ние имаме нужда от добро скривалище за листата и корените.

Юлиан разпери ръце:

— Дайте ми ги. Мога да ги нося в торбичката, която имам тук, на колана.

— Добре. Но ще трябва много да внимаваш.

— Естествено, ти за какъв ме мислиш? — обиди се Юлиан. — Ще ги пазя като очите си.

— Нямам предвид това — обясни му Ким. — Трябва да внимаваш за себе си! Защото сега притежаваш нещо, заради което някой минава през трупове! И този някой може да е вече дори тук, в странноприемницата!

Юлиан преглътна. Изобщо не помисли за това. Стисна корените в дланта си, но се ядоса на себе си — пръстите му леко трепереха.