Марк Твен
Автобиография (34)

Научни звания

Преди три седмици от Англия пристигна каблограма, с която ме канеха да отида на 26 идния месец в Оксфорд, за да получа някакво научно звание. Приех, разбира се, без и да губя време. През последните две години съвсем решително заявявах, че моите пътувания са окончателно свършени и нищо не ще ме застави да преплавам отново океана; и все пак не се изненадах от готовността, с която захвърлих това решение, когато пристигна ласкателната покана. Бих отклонил покана да отида да получа един градски парцел в Лондон и бих го направил без никакво затруднение, но едно университетско звание е съвсем различно нещо; то е награда, за която по всяко време бих отишъл далеко. При всяко ново звание аз изпитвам детинската радост на индианец от всеки нов скалп и също като него не си давам труд да скрия радостта си.

Помня как веднъж, когато бях момче, намерих на пътя една очукана стара монета и разбрах, че за мене стойността й е много по-голяма, защото не я бях спечелил. Помня как десет години по-късно в Кеокук намерих на улицата петдесетдоларова банкнота; и нейната стойност също бе увеличена в съзнанието ми от мисълта, че не съм я спечелил. Припомням си как в Сан Франциско, след нови осем години, когато от три месеца бях без работа и без пари, намерих десетцентова монета на кръстопътя, гдето улица „Търговска“ пресича улица „Монтгомъри“ и почувствах, че това десетаче ме зарадва повече, защото не беше спечелено, отколкото биха ме зарадвали сто десетачета, спечелени с труд. През живота си съм спечелил стотици хиляди долари, но тъй като ги печелех с труд, те имаха за мене само номиналната стойност, затова смътно си спомням, дори в някои случаи и съвсем не помня подробностите и датите по спечелването им. А колко вечно и ярко живи са в паметта ми трите спечелени с труд находки, които споменах!

И тъй като за мене университетските звания са неспечелени с труд находки, те ми донасят радостта, свързана с печалба от тоя род; досега находките в пари и звания са еднакви по брой — по три; две от Йейлския и една от Мисурския университет. Изпитах безкрайно голямо удоволствие, когато Йейлският университет, ме провъзгласи за магистър на изкуствата, защото не разбирах нищо от изкуство; нова тръпка от удоволствие изпитах, когато Йейлският университет ми даде титлата доктор по литература, защото не бях подготвен да лекувам никаква друга литература, освен моята собствена, пък дори и нея не можех да поддържам в добро здраве без помощта на съпругата ми. Зарадвах се и когато университетът в Мисури ми даде титлата доктор по правото — нова чиста печалба, тъй като от закони разбирам само колкото да мога да ги заобикалям, без да ме заловят. Сега в Оксфорд ще ме провъзгласят за доктор по литература — съвсем чиста печалба, защото невежеството ми по литература би ме превърнало в мултимилионер, ако можех да го осребря.

Оксфорд изцерява сега една отдавнашна моя рана, която от много, много години ми създава голяма мъка по веднъж в годината. В душата си аз много добре зная, че за цяло поколение съм бил един от най-широко почитаните литератори в Америка; и пак в душата си съзнавам, че през цялото време съм стоял начело на своята гилдия, без някой да ми оспорва това място; затова всяка година ми е било мъчно да виждам, че нашите университети раздават по двеста и петдесет почетни звания на хора с незначително и краткотрайно значение — хора с местна, мимолетна известност, които след десет години потъват в мрак и забрава, — но никога не предложиха някакво звание на мене! През изминалите тридесет и пет — четиридесет години видях нашите университети да раздават девет-десет хиляди почетни звания, при което всеки път ме отминаваха. От всички тези хиляди надали и петдесет са известни извън Америка, а няма и стотина, който да са все още прочути в нея. Това пренебрежение би могло да убие и по-як човек от мене, но не ме уби; само съкрати живота и похаби организма ми; обаче сега ще си възстанови силите. От тези удостоени и забравени хиляди само десетина са били удостоени в Оксфорд, а пък аз много добре зная — както знае и Америка, и останалият християнски свят, че едно награждаване в Оксфорд е по-високо отличие от всякакви отличия, давани от кой да е друг университет от двете страни на океана, и струва толкова, колкото двадесет и пет други чуждестранни или домашни награди.

И така, като се очистих от насъбраната в продължение на тридесет и пет години жлъч и наранена гордост, изоставям въпроса, заглаждам перушината си и започвам да говоря за нещо друго.